В 80-ата минута на мача Черно море – Левски левият защитник на сините Орлин Старокин опита да пробие по левия фланг, но преди да подаде, топката му подскочи и той я „изплю“. Този момент от мача най-добре показва защо всеки път прогнозираме под 2.5 гола на стадион „Тича“. Когато топката не върви по тревата, е трудно да се играе футбол. На този терен Барселона трудно ще върже повече от три-четири паса, да не говорим за супер безидеен и неможещ отбор като Левски на Илиан Илиев. Него няма какво толкова да го упрекваме за загубените две точки във Варна. Вината му е, че не стисна зъби и не си осъществи оставката. Ама не му я били приели. Положението е такова, или си тръгваш, или не. Нали заради феновете я хвърли, сега, като продължава да работи, не усеща ли, че им плюе на скандиранията.

От другата страна Георги Иванов-Гонзо ни показа четвъртия си неуспешен опит да се направи на треньор. Знае ли човек, един ден той може и да поеме Реал Мадрид, но на този етап той има три провала в Левски и един в Черно море. И нито един път не си е признал в прав текст, че на тази работа не е за него, някак си не са му ясни нещата в занаята. Само с надъхване и вдигане на съперникови играчи във въздуха ако се правело футбол, всеки втори психотерапевт щеше да е треньор. Надъхва ги да мачкат всичко живо по пътя си, топката да е далеч от вратата и ето ти една точка.

При подобни две треньорски философии

нямаше как да
видим красив мач
в събота на „Тича“

Много запалянковци на Левски упрекват играчите, че нямали сърце и характер, че не се държали мъжки срещу Черно море. Това може и да я вярно в друг случай, на друг стадион, срещу друг съперник, но не и сега. Ако сините се бяха поддали на изтрещялото поведение на играчите на Гонзо, трябваше да залагаме за брой изнесени с носилката от терена футболисти, а лекарите на двата отбора щяха да навъртят рекордни километри.
Това беше някакво подобие на футбол, някаква уродлива разновидност. То не беше блъскане, то не беше кюскане и в крайна сметка децата в Пакистан получиха нови заявки да шият топки, защото на „Тича“ всички бяха спукани от безмилостните изпълнения на двайсетте полеви играчи.

А когато имаме и съдия, който изобщо не знае къде се намира и по каква работа е там, мачът се превръща в тотално грозотилище. Ама имало темпо, напрежение и заряд. Е, мерси, моля ви недейте!



След мача разбрахме, че за Черно море било важно, че е спечелил една точка срещу съперник като Левски. А какъв отбор е Левски момента? Сините едва ли скоро ще дойдат по-сготвени във Варна. Варненци трябваше да опитат да сменят бойните изкуства с футбол и може би щяха да спечелят три точки и дори да покрият хендикап. Ставаме банални, но на терена на „Тича“ това е трудно осъществимо. Но щом досега нито един треньор на Черно море не успя да убеди собствениците да отделят 1 милион лева за чисто нов терен, значи там нещо е объркано и нито един специалист не работи в дългосрочна перспектива. Явно и Гонзо е от днес за утре. Това, че не се притеснява от уволнение и то вече му е в главата, е достатъчно красноречиво. Георги Иванов явно няма да направи големи неща на „Тича“. Втората половина на таблицата вече е обичаен дом за Черно море, разликата е, че сега наемател на този дом е Гонзо.



Не един и два пъти прогнозирахме, че и Илиан Илиев

няма да направи
големи неща
в Левски

Първият му мач след първата оставка на „Герена“ трябваше да ни покаже защо досега треньорът е бил с бесило на шията. Този жест той направи, когато го попитаха какво ще промени назначението на Боримиров. Илиев щял вече да има пълна свобода. Ама защо никой не го попита защо до този момент не е имал свобода, кой му е бил тиранинът и защо, как и в какви случаи е слаган на бесилото. Тези камъни бяха в градината на Иво Тонев, който обаче деликатно си замълча и не коментира случая. Ясно е като бял ден – няма кой друг да се е месил в работата на треньора. А думите на Илиан означаваха точно това - че някой не му разрешава сам да си определя състава и сам да командва съблекалнята.
И какво стана? Напомпахме мускули на гърба на Станислав Ангелов и Кристовао Рамос, но понеже отборът не върви, вторият бе върнат бързо, а първият малко по-бавно. Страхотна последователност в решенията, няма що! После защо треньорът нямал авторитет сред играчите.