На 10 януари 1997 година гладният народ щурмуваше парламента. Докато правителството на Жан Виденов падаше, за първи път на стадион "Българска армия" се появиха две голобради момчета. Никой не ги бе чувал. Репортерите питаха кои са, как изглеждат. Имената им бяха Мартин Петров и Стилиян Петров. Минаха години и тези две момчета прославяха ЦСКА и "България" по света.

Сега отново пред парламента има митинги и отново Мартин Петров е на "Българска армия". Пораснал, помъдрял, забогатял. През 1997 година той вкара първия си гол в професионалния футбол срещу Раковски при 9:0 и няколко дни по-късно се нарече шампион на България. Днес Мартин е легенда.

Завърна се в ЦСКА с бум. За една седмица вкара 3 гола. Първо от воле с деснячката, после два с любимата левачка. Нито един от сегашните централни нападатели на червените не може да се гордее с подобно КПД. А какво по-лесно от това да вкара за нападател, забил 4 попадения накуп в мач от Бундеслигата, вкарвал на Манчестър Юнайтед във Висшата лига?

Мартин Петров обаче не е просто популярен футболист на ЦСКА. Или Свръхзвуковия, както го наричат също феновете заради невероятната му скорост. Идол, който

в националния
се е раздавал
докрай винаги

Присъствието на Мартин в ЦСКА може да изведе отбора (и клуба - б.а.) в друга орбита. На първо място е рекламата. На 31 октомври Петров беше представен с любимата си червена фланелка. Испанският национален телевизионен канал TVE отчете в спортните новини: "Прибра се в родния клуб!" Грешка, Ботев Враца, а не ЦСКА е гнездото на Мартин. Но футболният свят отново се сети за падналия на земята червен повелител на европейски шампиони. Точка първа от фактора Мартин - ЦСКА отново беше припознат като известен клуб в Европа. Най-накрая шумът не бе за поредното заведено дело, а завръщането в България на футболист от голям калибър.

Точка втора. Мартин обеща, че няма да се големее в съблекалнята и на терена. Дори преизпълни обещанието.

Идва първи и си
тръгва последен

от тренировка. Говори с малките, пуска шеги, смее се. Никой не може да разбере разликата между Мартин Петров и Григор Долапчиев, въпреки че единият е бил футболист №1 на България заради заслугите, а другият е прохождащ юноша. Мартин е наясно - физическото му състояние не е на 100 процента. В Сервет, Волфсбург, Атлетико Мадрид, Манчестър Сити и Болтън Уондърърс са го научили на дисциплина, непонятна за нашите географски ширини.

Само за пример - в неделя Стойчо Младенов пусна ЦСКА в почивка. Единствените трима, отишли на стадиона да тренират индивидуално, бяха Мартин Петров, Тодор Янчев и Валентин Илиев. Ракетите носители на успехите на червените заедно с неостаряващия Емил Гъргоров. Тук изниква и въпрос към юношите на клуба. Колко пъти поискаха съвет от великолепната четворка - за режима на хранене, за начина на биене на пряк свободен удар, за дисциплина или просто за това дали трябва всяка вечер да са на дискотека? Не е късно да пият от извора на мъдростта и опита, който прелива в ЦСКА в момента. И то безплатно, което трудно може да се случи на Запад.
Точка трета. Мартин Петров излиза на терена със самочувствието на световна звезда. Затова му е много лесно. Никога през живота си

не е играл
като централен
нападател

- невралгичния пост в състава на Стойчо Младенов. За разлика от останалите за Мартин е лесно, когато излезе сам на свръхзвукова скорост, просто да вкара гол. Правил го е срещу железния Едвин ван дер Саар, та българските вратари ли ще го стреснат?

Точка четвърта. Мартин Петров обича истински ЦСКА. За разлика от много други минали и заминали от "Българска армия". Заедно със Стилиян двамата обещаха, че ще помогнат в тежкия момент. И то още преди да стане ясно за завръщането на Свръхзвуковия.

Стойчо Младенов ухажва нападателя почти половин година. Първата им среща беше на онзи 10 януари преди 16 години, когато Стойчо бе помощник, а Мартин - юноша бледен. Сега се събраха като спасители на кауза, поддържана от половин народ. Затова не се учудвайте, когато Младенов твърди, че иска един ден върху гроба му да бъде изобразена с цветя емблемата на ЦСКА. Или че Петров обявява, че краят на кариерата му ще бъде пред сектор "Г" - но не на стадион "Итихад", а на "Българска армия".
Въпрос на идеали и личен избор. Със сигурност Мартин би отговорил, че головете срещу Локо София са докоснали повече сърцето му, отколкото срещу Манчестър Юнайтед. Просто

заради мощните
скандирания
"Марто, Марто"

от трибуните на "Армията".

В клинична кома ЦСКА оживя благодарение на хората, които го обичат. На първо място феновете. А след тях на Стойчо Младенов, Мартин Петров, Тодор Янчев, Емил Гъргоров и Валентин Илиев. Не да забогатяват или за слава, а за едната кауза те се върнаха в едни бурни за "Армията" и държавата времена. С една-единствена мисия - ЦСКА да го има. Показаха и на много други легенди, че червената идея няма да умре и че не трябва да се забравя онзи 5 май 2008 г., когато всички заедно надуваха фанфарите за 60-ия юбилей в НДК. И без значение колко дълго ще са в клуба, златните им звезди в алеята на славата ще греят... в златно.