На принципа "роднина, милиционер…" Левски подбира централните си защитници със стратегията "Милиев, друг…". Вече е ясно, че бранителите в света периодично свършват и в един момент винаги се стига до Йордан Милиев. Независимо дали преди това сините са се опитали да го подарят в Израел, или той като господар на себе си отива на проби в италианския гигант Авелино, където явно не е оставил добри впечатления.

Важното е обаче, че на "Герена" се прави някаква входяща селекция, защото с петнайсетина футболисти няма как да се води нормален тренировъчен процес.

Също така е важно, че пазарлъците за нови футболисти се водят на финансови нива 0 лева – самолетни билети, тоест тежката част от преговорите с Милиев е била дали той ще си поеме пътните разходи до София или Левски ще задлъжнее на някой туроператор. Същото се отнася и за взетите на проби египетски и швейцарски футболисти.

Това, че изходящата селекция е също с финансови нива на ниво 0 лева – самолетни билети-неустойки, пак не е болка за умиране. Левски ще плати няколко заплати напред на четирима играчи, това са си направо спестени пари с оглед на перспективата карето футболисти да се размотава по терена срещу огромни месечни суми поне до следващото лято. Като отново правим уговорката, че сините трудно ще намерят без пари по-добър десен бек от Дъстли Мюлдер.

Притесненията от "Герена" не са от липсата на пари, каквато е очевидната тенденция на състоянието на клубната каса. Строежът на стадиона явно е от съвсем други политически потоци, пари за заплати се намират, но за друго няма. Притесненията в Левски са от разликата в настроенията, от колебанията в приоритетите и, общо взето, от неясната йерархия. Ами няма как да си обясним думите на Наско Сираков отпреди една седмица, че не е сериозно да се взима някой си Кристиян Себайос от дублиращ отбор, пък било той да е Тотнъм. И да ги съпоставим с факта, че в момента единия играч на проби на "Герена" е от дублиращия тим на Базел. Някак си английският клуб ни се вижда по-сериозен, а разминаванията в правилата ни навеждат на мисълта, че в ръководството на Левски не всички са в един отбор. И затова треньорът Йоканович казва, че вървят по грешен път.