... And justice for all

30.05.2009 07:37

Не, не става въпрос за четвъртият албум на Металика, нито за едноименният филм с Ал Пачино от 79-а. Може би вече ви е писнало, но и аз ще дам мнение за условният завършек на футболния сезон в Европа. Сряда вечерта в Рим, в последният делничен финал на Шампионската лига, последен и за "btv", Барселона победи и свали от трона Манчестър Юнайтед. Това бе най-справедливият завършек на тазгодишният сезон в Лигата. От години не е имало по-заслужен шампион в най-комерсиалния турнир. Шампион признат от всички, без никакви условности. Няма две мнения - Барса е извънземна, Барса играе красиво, Барса мачка, Барса притежава невероятни футболисти...

$\"\"$ Много се изписа и изговори и още много ще се пише и говори за Барселона на Гуардиола. Харизматичният наставник записа името си със златни букви в историята на футбола, но не толкова заради това, че стана шестият човек печелил най-ценното клубно отличие и като футболист и като треньор, колкото заради огромният му принос при създаването на този невероятен "Дрийм тийм", който меко казано радва окото. Освен неговото, след години ще се помнят поне още 3 имена - Шави Ернандес, Андрес Иниеста и разбира се Лионел Меси. Тримата са двигателят на машината, станала първият испански отбор спечелил требъл. По купа за всеки. Това е ядрото на може би най-прекрасната Барса. Разбира се, много ще се спори кой е по-магическият отбор – този на Кройф или сегашният. И в двата обаче фигурира едно име. Всички знаем кое. Този голям играч и може би велик треньор спечели 3 купи още в дебютния си сезон. Сам си е виновен, вдигна летвата и сега ще му е много по-трудно да я прескочи отново. Аз обаче бих казал, че Пеп направи куадрупъл. И най-ценното му отличие не е Купата на Испания, титлата или пък КЕШ, то няма материална стойност. Най-ценната му награда е, че накара тези звезди да си я подават най-простичко казано, да радват дори и най-непретенциозния откъм разбирания на играта футбол зрител и най-претенциозния откъм изисквания.

$\"\"$ Не съм фен на Барселона, но като обикновен фен на футбола няма как да не симпатизирам на този клуб. И не заради титлите и купите, не защото сега са на върха, а защото политиката, духът и атмосферата на този клуб винаги са се доближавали до моите разбирания за футбол. Този блестящ сезон просто ми помогна да го разбера. Защото за "лос кулес" не е толкова важно да печелят трофеи, по-важното е да ги печелят с красив и резултатен футбол. И това заслужава дълбок поклон. Винаги съм симпатизирал на такива отбори и съм завиждал на феновете им. Завиждал съм затова, че имат силите да преглътнат липсата на трофеи, за сметка на нещо по-голямо, нещо което в Каталуния е издигнато в култ – а именно така нареченото "juеga bonita" или красивата игра. В столицата на красивата игра титлите не са на преден план. Не че не са спечелили много, но са далеч от някои именити грандове в Европа. За феновете на този клуб "juеga bonita" стои пред всичко останало, дори пред купите. Тези фенове сега справедливо ликуват. Тази радост се услажда още повече и от факта, че е много рядка в съвременния футбол. Знаем, във футболът навлязоха много пари, той се комерсиализира и все по-рядко някой печели с красива игра. Трофеите станаха прекалено важни и стигането до тях стана на всяка цена. Затова поклон пред Барса, която не на всяка цена, но по всички показатели е на върха и заслужено ликува.

$\"\"$ Искам любимите ми отбори да изповядват подобна политика - да налагат юноши, да уважават легендите си, да играят атакуващо, да играят правилно, да не купуват десетки дефанзивни халфове, да не мислят как да не получат гол, да градят, а не да рушат, да влагат средства и време в неща, които наистина си заслужават, да имат изграден стил, който да се разпознава от всеки футболен запалянко – като гледаш отбора с някакъв неутрален цвят на фланелките да го разпознаваш, стил към който другите да се нагаждат, а не ти към тях и т.н. и т.н. И всичко това в името на феновете, защото колкото и клиширано да звучи - футболът е за хората. Кеф е да спечелиш трофей, ама 100 пъти по-голям кеф е да го спечелиш с превъзходство, напълно заслужено и не на последно място с красива игра и много голове. Защото съм сигурен, че за повечето запалянковци на Барса, това че спечелиха Шампионската лига със 7 юноши в титулярния състав на финала е поне два пъти по-голям кеф от самия трофей.

$\"\"$ След този сезон вече имам сериозен аргумент срещу скептиците към красивия и нападателен футбол. Сега спокойно мога да им кажа: Видяхте ли, може да се печели и с красива игра! Резултатният и атакуващ футбол може и да е печеливш! Може да има справедливост, дори и в по традиция измекярски турнир като Шампионската лига! И когато късметът или съдията помогне на такъв отбор, никой или почти никой не му се сърди. Защото справедливостта възтържествува. Разбира се, това е доста относително понятие, но в общи линии можем да кажем, че според мнозинството футболни специалисти и фенове, тази година имаше справедливост. Е, сега, ако питаме някой фен на Юнайтед и на Бербатов, той навярно няма да е съгласен и може би ще ни припомни полуфиналният реванш на Барса с Челси. Но за неутралният фен късметът и реферското подпиране тогава не са дразнещи, а дори напротив - справедливи и точни. Когато съдбата помогне на такъв отбор, всички или почти всички са радостни, защото футболът печели. Иначе като говорим за справедливост тазгодишният финал трябваше да е Челси - Барса, но жребии, какво да го правиш. Това за мен е топ 2 на отборите през този сезон. Не случайно Челси бяха най-сериозното препятствие за безспорният номер 1.

$\"\"$ Много хора навярно няма да са съгласни, но и Юнайтед най-накрая си получи заслуженото. Бил съм жив свидетел на три от четирите им финала за КЕШ. С ръка на сърцето мога да кажа, че и в трите не бяха фаворит, да не кажа че бяха надиграни, но загубиха само един. Това, че Манчестър са някакви машини е по-скоро дело на българските медии, отколкото на някакви футболни аргументи и факти. Особено през този сезон. Дори миналата година, когато наистина бяха силни, спечелиха титлата благодарение на подхлъзването на Тери, а тази най-сериозният им съперник до финала бе вечният неудачник в Лигата Интер, който ако беше вкарал двете си греди на "Олд Трафорд" щеше да ги отстрани. Още в лесната група "червените дяволи" бяха колебливи - 4 равенства и само 2 победи. Порто пък се държа повече от достойно в Англия, а на реванша по-конспиративните може да си зададат въпроса, защо португалците буквално не играха. Късметът при жребия и далеч по-лесния поток ги оставям без коментар.

$\"\"$ Моите огромни уважения към Алекс Фъргюсън, но в сряда видяхме, че и той не е безгрешен, какъвто го изкарват някои медии. По мое скромно мнение сърът бе най-слабият на "Олимпико". Той наистина обърка титулярният състав, но не с това, че не пусна Бербатов, а с това, че не пусна Скоулс. Англичанинът трябваше да запълни онзи огромен кратер в центъра на терена, в който крилото, повтарям крилото Гигс се луташе като пиян морков между пасчетата на Шави и Иниеста. И докато ходът на Пеп да пусне Меси в центъра на атаката граничеше с гениалността, то този на Фъргюсън да пусне Роналдо на същия пост граничи с глупостта. Португалецът трябваше да си играе в дясно, където е най-ефективен и където щеше да е срещу ахилесовата пета на Барселона Силвиньо. Вместо това той игра на върха на атаката, където пък трябваше да е бързият и повратлив Тевес, който да тормози тромавите централни защитници на Барса. С включването на недоразумението Парк в дясно, Фъргюсън направи Сивлвиньо един от героите на двубоя и буквално запуши десният си фланг. Изобщо, критиките на Роналдо към "вторият му баща", макар недиректни и нахални, бяха доста основателни. Гуардиола матира далеч по-именитият си и опитен колега, а голът с глава на високият 169 см. Меси бе последният и най-красив венец върху ковчега на Юнайтед.

$\"\"$ Така постепенно стигаме и до големият двубой между Меси и Роналдо, спечелен категорично от първия. Най-после ще имаме справедлив носител на "Златната топка", която според мен не е сериозен футболен критерии. Наследникът на Марадона заслужаваше отличието още миналия сезон по простата причина, че става въпрос за индивидуална награда и носителят не би трябвало да зависи толкова от успехите на отбора, колкото от приноса му за него. Освен това, както казва големият Паоло Малдини, на когото Гуардиола посвети трофея "не разбирам защо трябва да се делят човешките от футболните качества". Най-малкото заради това Меси е по-големият. Да не говорим, че и чисто футболно португалеца отстъпва на аржентинеца. Аз лично симпатизирам много повече на Меси, отколкото на Роналдо, но това не ми пречи да бъда обективен. Според мен сравненията на дребосъка с Mарадона са доста уместни. Даже съдбата често си прави интересни закачки и ни предлага весели "дежа вю"-та. Мисля дори, че у Меси има повече потенциал, отколкото у Марадона. Бързам да уточня, че потенциал не означава развит потенциал! Това, което е правил Марадона преди 20-30 години, сега го прави Меси, а както знаем футбола се развива и няма много общо с този отпреди 2-3 десетилетия. Донякъде бих се съгласил обаче и с мнението, че леко се преувеличава с хвалебствията към него и той все още не е оправдал всички суперлативи. Или по-точно казано, смятам че ролята му за Барса може би леко се преекспонира. Защото Барса, е една колективна футболна машина, от която ако извадиш почти всеки един елемент от нея, се получава дисбаланс. Не казвам, че отборът не разчита на индивидуалните качества на суперзвездите си, но дори и те са по-маловажни от колектива. Затова разкараха и Роналдиньо. И все пак най-важните елементи от Барселона са Меси, Шави и Иниеста (може би степенувани в този ред). Те тримата са двигателят на един от най-великите футболни отбори на всички времена. Каквото и да си говорим сега обаче, то няма значение - историята ще даде най-точната оценка. А според мен след време за Меси ще се говори като за Пеле, Марадона, Платини и Зидан.

$\"\"$ Колкото до Роналдо, мисля че той ще остане в историята предимно с миналогодишния си сезон. Един вид еднодневка от гледна точка на историята. И то главно заради характера му, иначе качествата безспорно си ги има. Втора поредна КЕШ и съответно "Златна топка" щеше да му дойде в повече. Да не забравяме, че на миналогодишния финал пропусна дузпа и че половината от златото си го дължи на Джон Тери. Освен това в португалеца дреме и така нареченият "синдром на големите мачове". В повечето от тях той не показва пълните си възможности, да не кажа, че е анонимник. В сряда това се доказа. Качествата му се изчерпват със скорост, дрибъл и чудесен удар. От друга страна е доста лаком и ако изобщо подаде, то е когато вече няма как да отправи удар. Освен това често задържа излишно топката и когато я губи не се връща да помага. За егото и симулациите му няма смисъл да говорим. Някой беше казал, че за да стане Роналдо голям футболист, първо трябва да стане голям човек....

И накрая завършвам с един любопитен факт. Тимовете, които грабнаха двете европейски отличия през този сезон бях в една група на Шампионската лига през есента и изиграха два мача помежду си. Може би не е случаен факта, че именно Шахтьор бе единственият отбор през този сезон, победил и вкарал повече от два гола на Барса в Европа, макар в мач без значение за "блаугранас", изигран с резервите. Украинците бяха и отборът затруднил най-много каталунците, след Челси, и заслужено грабнаха вторият по значимост трофей на континента. Двата тима ще се срещнат още веднъж през август, когато ще се изправят в спор за Суперкупата на Европа. Както и да завърши този мач, едва ли скоро някой ще надмине дори и статистически този сезон на Барселона. 3-те най-важни купи във витрината, всички индивидуални награди, 104-те гола в първенството (преди последния кръг) и 36-те в Шампионската лига показват и на хартия кой е най-справедливият и заслужил крал на Европа през настоящия сезон. Освен това Барса затвърди и превъзходството на испанския футбол на Стария континент. Да, не родината на футбола Англия, която имаше 3 от 4-те полуфиналиста, но въпреки това подобно на 2007-а не успя да триумфира, а Испания е настоящият национален и клубен шампион на Европа и страната с най-много КЕШ – 12.

$\"\"$

Манчестър Юнайтед Барселона

Прочетена 5829

Булевард

Футболинките на Sportal.bg прогнозираха дербито между ЦСКА - София и Лудогорец

Николета пак загатна за прелестите си

Джорджина трупа лайкове с пищното си деколте

Спортна журналистка напомни за изумителното си тяло от Милано

Болт впечатли с костюм на церемония в Лондон

Кристиано Роналдо коментира дали смята да последва примера на ЛеБрон Джеймс

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари

neveragain
23.07.2009 08:56

майната ви-мача беше уговорен за прекалено много пари-иначе ман ютд нямаше да паднат-те не могат да паднат от тия слабаци барса

20:30	X: Булон - Конкарно	2.95Играй
17:00	X: Санат Нафт - Алуминум Арак	2.87Играй
17:00	X: Ел Гаиш - Смуха	2.95Играй
20:30	X: Сестао Ривър - Баракалдо	2.80Играй
19:30	X: Бургос - Ейбар	3.00Играй
17:00	1: Астън Вила - Кристъл Палас	1.70Играй
17:00	1: Арсенал - Нотингам Форест	1.40Играй
17:00	1: Дайнзе - Франкс Борайн	10.00Играй
17:15	1: Атлетико Мадрид - Алавес	1.48Играй
20:30	X: Севиля II - Ибиса	3.00Играй