Инвестиции в школите и евтини билети са в основата на възхода на Бундеслигата

Запитан дали завижда за нещо на германската Бундеслига, новоизбраният президент на Професионалната футболна лига в Испания Хавиер Тебас заяви: „Завиждам на немците не заради тяхното първенство, а по-скоро заради ниската безработица в страната им, която е около шест процента.“ В родината на Тебас тя вече е 27%, което означава, че над 6 млн. испанци имат мрачно настояще и още по-несигурно бъдеще.
Много често ръководителите на футболни клубове в България оправдават собствените си неуспехи с тежката икономическа ситуация, в която се намираме вече 5 г. И макар че в повечето случаи това алиби прикрива тяхната управленска несъстоятелност, то между финансовия и футболния климат в една държава наистина съществува логична връзка. А едва ли има друга страна като Германия, която да онагледява тази симбиоза по-красноречиво.

Възкръсване от пепелта

На 25 май за първи път два отбора от Бундеслигата ще се изправят във финала на Шампионската лига. „Борусия“ Дортмунд и „Байерн“ достигнаха до мача на „Уембли“, след като по пътя си отстраниха далеч по-богатите „Реал“ Мадрид и „Барселона“. Впечатляващият стил, който двата немски тима демонстрираха в турнира, всъщност е плод на десетилетие тежка работа за утвърждаване на един изцяло нов футболен модел.
Всичко започва през 2000 г., когато националната селекция на Германия отпада още в групите на европейското първенство. Ситуацията изглежда толкова безнадеждна, че от немския футболен съюз дори не изчакват края на форума и свикват спешна сбирка. На нея е взето решение да се изготви нова концепция за развитието на играта, която впоследствие придобива пирамидална структура.

На върха е федерацията, под нея са разположени 5 големи регионални центъра, а на следващото ниво са поставени 21 по-малки организации. Това, най-общо казано, са органите, които контролират 25 869 футболни клубове, регистрирани на територията на Германия. В тях играят близо 8 млн. души, или около 10% от населението на бундесрепубликата.
Фокусът е най-вече върху подрастващите, като първата таргет аудитория са децата между 3- и 6-годишна възраст. Целта при тях е да се възпита любовта към движението, за да може после те сами да поискат да станат професионални спортисти.

Отделно футболният съюз задължава местните клубове да модернизират школите си и да ги поддържат по предварително зададени критерии. Осъзнали колко важни са инвестициите в академиите, днес шефовете на отборите от Първа и Втора Бундеслига харчат за своите юноши общо 100 млн. евро на сезон.

Глас народен

За разлика от английските „Манчестър Сити“ и „Челси“, които зависят от прищевките на своите капризни собственици в лицето на шейх Мансур и Роман Абрамович, отборите от Бундеслигата се радват на изключителна управленска и финансова стабилност. Тя е гарантирана от факта, че немските тимове са акционерни дружества, а решенията в тях се вземат колективно от клубните членове. Изключение правят единствено „ Волфсбург“ и „Леверкузен“, които са притежание на концерните „Фолксваген“ и „Байер“, и „ Хофенхайм“, издържан от милиардера Дитмар Хоп.

Именно липсата на богати, но капризни инвеститори е основният стимул германските клубове да се развиват като търговски организации, чийто основен капитал са феновете. Бундеслигата е първенството с най-висока средна посещаемост през последните сезони, като през миналия тя е била 45 116 зрители на мач. За сравнение – основните конкуренти от английската Висша лига (34 599 души) и испанската Примера дивисион (28 676) изостават далеч назад.
Една от причините за все по-голямата атрактивност на немския шампионат са модерните стадиони, построени или реновирани специално за Мондиал 2006. Друго благоприятно обстоятелство са приемливите цени на билети, чиято средна стойност е 30 евро. Сумата е доста по-ниска от тази, която дават феновете в Англия (44 евро), Италия (48 евро) и Испания (53 евро).



Всъщност тайната на успеха е, че в Германия все още разглеждат футбола като забавление за цялото семейство, което трябва да бъде достъпно за бедни и богати. Дори най-твърдото ядро от фенове на „Байерн“ плаща напълно поносимите 120 евро за сезонен билет, което означава, че едно шампионатно домакинство на „Алианц Арена“ излиза по 7,05 евро. „Бихме могли да увеличим цените на тези пропуски два или три пъти, но не виждаме смисъл да го правим – признава президентът на баварския гранд Ули Хьонес. - Смятаме, че с подобно действие само може да отблъснем привържениците ни, а те са нашето семейство. Не искаме да печелим милиони, като ощетяваме техния личен бюджет.“

Светло бъдеще

Прословутата германска консервативност си личи най-ясно по отношение на разумните разходи за заплати в местните футболни клубове. Така например средният сезонен бюджет на един отбор от Бундеслигата за възнаграждения е 50 млн. евро, докато в английската Висша лига сумата е доста по-внушителна – 89 млн. евро.
За сметка на това приходите на 18-те тима от немския елит, който е и най-резултатното първенство от големите в Европа, растат лавинообразно. През миналия сезон клубовете регистрираха рекордни постъпления от 2,08 млрд. евро, а за този прогнозите са още по-обнадеждаващи.

Икономически възход, който се дължи на далновидна политика, пълни стадиони и верни фенове. По всичко личи, че футболното бъдеще принадлежи на Германия, а финалът в Шампионската лига между „Байерн“ и „Борусия“ Дортмунд е само началото.


Пирамидата на успеха

Германски футболен съюз
5 големи регионални центъра
21 по-малки организации
25 869 футболни клубове
8 млн. практикуващи футбол

През 2004 г. „Байерн“ спаси „Борусия“ от фалит

„Борусия“ Дортмунд спечели две от последните три издания на Бундеслигата и достигна финала в Шампионската лига, но само преди девет години „жълто-черните“ бяха на ръба на банкрута. Тогава клубът от индустриалната област Рур имаше дългове в размер на 100 млн. евро и се стигна до парадокса отборът да бъде спасяван от един от основните си конкуренти - „Байерн“.

Наскоро от ръководството на баварския гранд признаха, че през 2004-та са отпуснали заем от 2 млн. евро на колегите си от „Борусия“, за да могат в Дортмунд да изплатят февруарските заплати в клуба. 12 месеца по-късно „миньорите“, както са наричани „жълто-черните“ от медии и фенове, станаха първият немски клуб, излязъл на борсата. Благодарение на този отчаян ход в касата влязоха свежи средства и „Борусия“ отърва фалита.



Оттогава шефовете предприеха изцяло нова политика на управление. Скъпоплатените играчи бяха изгонени, а на тяхно място дойдоха предимно талантливи играчи от школата. Такъв е и плеймейкърът Марио Гьотце, който през лятото ще премине в „Байерн“ срещу 37 млн. евро. С основна заслуга за възраждането на клуба е и треньорът Юрген Клоп, донесъл две поредни титли във витрината. Благодарение на неговите усилия отборът от Дортмунд отчита средна посещаемост на домакинските си мачове от 80 000 зрители, а през миналия сезон приходите на „Борусия“ бяха 189,1 млн. евро.

Лице в Лице

„Байерн“                  „Борусия“ Д

368,4 млн. Приходи*    189,1 млн.

85,4 млн. От билети     31,4 млн.

81,4 млн. От тв права   60,4 млн.

201,6 млн. От реклами  97,3 млн.

*Заб.: Посочените суми са в евро и са за сезон 2011/2012 г.