Новината от футболен клуб Левски е следната: На пейката на отбора вече стои по-доброто Джудже или ако искате – правилното Джудже. Предишният треньор бе носител на този прякор още от футболист, но за негово и на синия клуб съжаление той не успя да надскочи ръста си, за да работи в Левски. Едва ли някой се съмнява, че ако Илиан Илиев бе начело на сините в събота в горещия софийски следобед, ЦСКА щеше да си тръгне като краен победител, вероятно с два гола разлика. Предишното Джудже щеше да загуби дербито още преди то да е започнало.

А Ники Митов беше влязъл в този мач няколко дни преди първия съдийски сигнал. Високопарните медийни изяви на новия треньор бяха част от сценария. Той напомни как е бил вечният враг много пъти досега и анонсира, че с помощта на публиката ще „сготви“ ЦСКА още един път. Да, в дните преди мача той намери правилната рецепта, събра необходимите продукти, а „готвенето“ бе само за някакви си 90 и няколко минути.



Късметът обича смелите, а Илиан Илиев нямаше как да влезе в този сценарий. Ето това е разликата от Левски преди 20-ина дни и Левски сега. Просто на пейката има човек, за когото още не знаем дори какъв вид футбол обича, на какви схеми е привърженик, но пък знаем, че е много искрен и откровен. Може да използва квартални изрази, понякога пресолява с футболния жаргон, но от него не сме чули, а вероятно няма и да чуем, че отборът си е изгубил духа, че няма характер и разни такива белези на пораженческо настроение.

Новината от Николай Митов е, че той е научил отбора да се бори. Ясно е, че само с борба не става, но за това ще стане въпрос по-късно. Митов трябва да се радва, че на другата пейка не беше Стойчо Младенов. Той такива дербита ги печели именно с това, с което сега Митов взе сблъсъка с Радуканов. Стойчо никога, ама за нищо на света нямаше да каже, че Левски е фаворит, защото печели убедително мачовете си. Кое точно му беше убедителното, че не се сещаме? Психологическата част и манталитетът са много важни и новото Джудже извади силни козове в този аспект. Радуканов сам се вкара в списъка на загубилите още преди да е доближил района на стадион „Васил Левски“ в събота. А Ники Митов бе спечелил още в петък, когато даваше редовния си брифинг, преминал отново в шеги и закачки. Като обясняваш как си бил част от дербито още като едно от децата, гонещи топките отстрани на терена, ти взимаш аванс пред колегата си. Така надъхваш и публиката и своите футболисти, голяма част от които не знаят какво точно е вечното дерби като усещане и възприятие.

В ЦСКА също имаше много нехайници по този въпрос, но явно никой не е могъл да им обясни както трябва какво им предстои. На Левски голямото предимство бе, че всички на терена знаеха в какъв мач играят. В състава има откровени несъстоятелници, но както вече отбелязахме, дербито се печели с характер. Когато и двата съперника нямат ясна футболна визия, това е решаващо. Есенното дерби бе изгубено от Левски точно заради това. Илиан Илиев искал да бие с ЦСКА с футбол, а червените заложили на битката. Такава беше трактовката на тогавашното Джудже на пейката на сините. Обаче как да биеш с футбол, като не си научил отбора си да играе? Как да стане?

Новото Джудже с един мач спечели много повече от три точки. И изобщо Ники Митов за нула време промени психологическия климат във и около Левски. Сега сините са фаворити за титлата и ако бият тази седмица Локомотив в Пловдив, им остана да се напрегнат само срещу Лудогорец. Тогава обаче „Герена“ ще се пука по шевовете, защото се очертава този мач да е така нареченият шампионски двубой. Иди му кажи после нещо на Митов и му говори за съдии. Бие си Литекс, бие си ЦСКА с по 2:1 и ако бие и Лудогорец, Новото Джудже само може да приема поздравления. Той вече се научи и на това. Митов изобщо не демонстрира излишна скромност и дори след края на мача с ЦСКА се разхождаше на тревата на „Васил Левски“ с походката на манекен от модните дефилета в Милано и Париж. Фотографите го снимат, камерите го следят, а той си попива от славата, гребе с пълни шепи от аплодисментите, защото си бе заслужил тези моменти. Нямаше как да е иначе. Митов е победител, а победителите не влизат в съдебна зала. Както каза той – това е положението!
„Аз съм треньор на Левски, друго не ме интересува!“

Най-важното – Николай Митов разбра, че треньор на Левски, това е институция. А Илиан Илиев така и не разбра това.
Левски имаше нужда от такъв момент, от такова изригване. С тези нацупени физиономии, интриги, спекулации и тъмни облаци нямаше да стане работата. С Митов обаче стана.

Какво обаче е станало толкова, ще запита някой? Левски просто отлепи от дъното. Това на този етап е достатъчно и никак не е малко. Нямаше как сините да копаят дъно след дъно. По едно време дори се оказа, че Левски е дъно без дъно. Или ако искате - бездънно дъно.

Стига с играта на думи, нека преминем към играта на Левски. Няма какво да го увъртаме. Точно в момент на еуфория сините трябва да си сложат ръка на сърцето и да си признаят, че лекият пролетен полъх не е дори смяна на посоката. Сините са сериозно затлачени и няма препарат, който може да ги отпуши и да ги вкара в други релси.



В събота Левски показа характер и дух. Ние обаче се питаме: А играта кога?

Да, това е сложен процес и няма как да стане за месец, два или три. Николай Митов със сигурност знае това, знае го Даниел Боримиров и другите нагоре по веригата. Сигурно шефовете отсега са взели решение дали Николай Митов ще остава на поста си, или ще търсят друго решение. Херо не е вариант поради нефутболни причини, но така или иначе Левски не може и не трябва да живурка, да се правят несъстоятелни селекции, да се сменят треньори по два пъти на сезон, а школата да не ражда качествени плодове.

Предстоящото лято е добър момент да се започне на чисто. Ясно е, че няма как да се изгонят наведнъж 10 футболисти. А поне толкова са тези, които нямат място в съблекалнята на „Герена“ и част от тях играха в събота в дербито. Колкото и да е несправедливо да го кажем точно сега, един от първите трябва да е Жоао Силва. Вече ни е трудно да търсим нови думи и епитети за този португалец. Той дори и няма визия на португалец. Сигурно Силва е най-високият жител на тази полуостровна страна. Един-два важни гола за толкова много пари, ами нерентабилно е откъдето и да го погледнеш.



Да беше само Жоао Силва, на ръце да го носиш и с кеф да го храниш и поиш и да му се наслаждаваш как загрява примерно отстрани с потника върху анцуга. Той влачи със себе си и други провалени сделки от последните селекции на „Герена“.

От лятото Левски не трябва да е такъв, какъвто беше допреди месец. Сините вече няма да имат в състава си Христо Йовов и Станислав Ангелов, които се превърнаха в Специалните. Такива бяха те и във вероятно последното им вечно дерби. Йовов с футболния си интелект може само с обръщане на глезена да сменя фронта на атаката или да отиграва с едно докосване. Когато има около себе си и срещу себе си неможещи играчи, той винаги може да блесне, дори и да е на 40 години.

Бижутера отпуши мача, а Пелето влезе, когато играта заприлича на флипер и само трябваше да изтласка ЦСКА пред наказателното поле на вратаря Черни, където щеше да става, каквото ще става. И в крайна сметка то стана, макар и в последната минута. Но това е Левски. Когато стане дума за вечното дерби, отборът, който може да обръща мачове или да ги решава в
последната минута, е Левски.