” Левски” си върна душата.

Преди няколко години публиката аплодираше и след загуби, благодарна за усилията. През настоящия сезон хората се отучиха да се усмихват и след победи. Но ако “Левски” падне от “Лудогорец” в поредния шампионски мач (на 18 май), ще се намери кой да ръкопляска на играчи и треньори. Николай Митов, Елин Топузаков и Мариян Христов се казват “медиците”, които излекуваха гърчещата се “синя” душа.

Да прощава треньорът, но ще извадим нещичко от съблекалнята. Тема - разборът преди 2:1 с “Литекс” в Ловеч). Друг път - състав на съперника, силни и слаби страни, тактически прийоми за действие и противодействие. Сега Митов казва: “Нас не ни интересува “Литекс”!

Ние сме “Левски”!

Излизаме, играем и печелим! Който не е готов да умре на терена за победата, да ми каже - няма да го пускам.”



Всички мълчат. “Добре, излизаме и бием!”



След 2:1 с ЦСКА попитаха 16-годишния Антонио Вутов: “Какво ти каза треньорът, преди да влезеш в 83-тата минута?”. Синият Зизу примигна и отвърна: “Ами... Да излизам и да се забавлявам.” Това - при 1:1 и задължението за минути да се вкара гол с цената на злато. Малкият дирижира атаката за гола в 90-ата минута.

Ники, Елин и Мариян са силни характери. “Българинът има талант, но няма характер”, казваше покойният мъдрец Тончо Жечев.

Илиан Илиев е добър човек и добър треньор, но не успя да инжектира в тима идеите си. Подобни драми изживяха в синьо двама академични и отлични специалисти - Николай Костов и Радко Достанич. Не попаднаха в точния период и при точните футболисти. Докато далеч по-малкото име Митов се оказа точният човек за точния период.
Той има 4 победи и 0:0 от 5 мача в “Левски”. Ремито е в реванша с “Локо” (Сф), който се игра кажи-речи за здраве. Отличният актив е постигнат в уж непосилния за българи ритъм “два мача на седмица”. Петте двубоя минаха в рамките на 14 дни.
Митов спечели набързо ръководството (лесна работа), публиката (нея не можеш да излъжеш) и медиите (трудна работа), което не става само с победи. Той просто накара очите на играчите да блестят.



На първата си пресконференция сътвори зашеметяващ моноспектакъл с лафове, продължи така и нататък. Да не мислите, че е клоун? Или просто търси своите “5 минути слава"? Ами - чиста психотерапия на отбора, на феновете, на медиите. Психотерапия в името на “Левски” и на блясъка в очите, от който следват едрите победи.
Този човек предложи на журналистите да му напишат състава на лист, за да го пусне. Този човек прие контрапредложението да пише на лист заглавията. Този човек е абсурдно нетипичен за български треньор. Който дойде в “Левски”, първата му работа е да пипне параноя. Става мнителен, търси заговори, дебне за врагове, чуди се кой репортер или коя фенска фракция вреди. И - трепери от провал. Митов оставя впечатлението, че не трепери. Сякаш изобщо

не допуска провал

Това е житейска мъдрост. Мъдростта на човек, преживял много и съзнаващ, че футболът е голяма работа, но не е голямата драма на света.

На 30-ина години Митов е гладувал - без работа, без бъдеще. Отива гастарбайтер в Англия, работи какво ли не. Това не е футболен галеник, който от 20-годишен се крие от живота в лимузини. И личи.



Огромна тежест за управата ще е решението дали да остави Митов и следващия сезон. Той не е само “психотерапевт”, и тактик е. Но хайде да не се заблуждаваме, че “Левски” играе добър футбол, има страшен тим или е събрал плеяда страхотни играчи. На отбора трябва дълго лечение (не само чрез психотерапия) и подходяща селекция. Рано е за крайни оценки. И нито с пет мача се става треньор за “Левски”, нито с една или две купи се доказва класа за градеж на отбор мечта. Димитър Димитров бе махнат през 2000 г. след златен дубъл и три победи над ЦСКА за месец и половина.

Важното е - “Левски” е жив. И се наслаждава на мига.