Едгар Давидс бе описван като икона по време на кариерата си на професионален футболист. Сега Питбула е начело на Барнет и е един от двамата играещи- мениджъри в английския професионален футбол. Другият специалист, който има подобна роля, е Гарет Ейнсуърт в Уикъмб.

Това прави Давидс днешният символ на един отмиращ вид. Преди десет години цели шестима души в Англия бяха не само мениджъри, но и влизаха в игра, за да помогнат на своите възпитаници. Това бяха Анди Хесентауер в Джилингам, Анди Прийс в Бери, Денис Уайз в Милуол, Гари МакАлистър в Ковънтри, Пол Гроувс в Гримзби и Пол Симпсън в Рочдейл. Уайз дори изведе лондонските лъвове до финал в турнира ФА къп през 2004 година. Легендата на Челси започна като титуляр в центъра на халфовата линия на Милуол в решаващия сблъсък с Манчестър Юнайтед.

Ако се върнем още по-назад във времето, ще открием примери за играещи мениджъри, които са печелили големи трофеи. Кени Далглиш бележеше, докато водеше Ливърпул към исторически дубъл. Греъм Сунес дирижираше полузащитата на Рейнджърс и в същото време водеше тренировката и определяше тактиката на шотландския гранд в един успешен период на тима от „Айброкс”. В края на 90-те години пък в Челси се смениха трима играещи мениджъри, като сините спечелиха купи и в Европа, и на Острова.

Да се върнем на темата „Давидс”. Той и неговите работодатели от Северен Лондон изглеждат еднакво доволни от сделката помежду си. Докато холандецът получи своята първа възможност да започне кариера на треньор, клубът от Лига 2 се подсили с един от най-добрите полузащитници за последните 20 години. Влиянието на ефекта Давидс има позитивен ефект за пчеличките и на терена, и извън него.

„Един много важен детайл е, че аз все още исках да играя. Това е най-красивата част от споразумението между мен и шефовете на Барнет”, споделя Едгар Давидс, цитиран от „ББС спорт”.

„Да съм играещ мениджър е нещо съвсем нормално за мен. Аз ръководех съотборниците ми в повечето от отборите, в които съм играл досега. Нивото на тлъстини в организма ми е едно от най-ниските в Барнет, все още мога да тичам здраво и да играя два мача за четири дни”, допълва Питбула.

След тези думи на Давидс е редно да се запитаме следното: Защо вече не е на мода да има играещи мениджъри?



След 2000-та година във Висшата лига на Англия е имало само един случай на мениджър, който все още да не е окачил бутонките на пирона. Става въпрос за Стюърт МакКол. В неговия случай обаче той бе само за две срещи начело на Брадфорд Сити през ноември 2000 година.

Изпълнителният директор на ЛМА (Асоциацията на мениджърите в Лигата) сподели, че в днешно време специалистите имат прекалено много задължителния и поради това е почти невъзможно за тях и да играят.

Мениджърът трябва да се занимава с тренировките, с фитнес сесиите, да отделя време за преговори, свързани с контракти на играчите. Човек на тази позиция също така постоянно комуникира с агентите, чете дългите доклади на скаутите преди мачове, а също така наблюдава потенциални трансферни цели. За да е пейзажът цялостен, един мениджър постоянно е подложен на медийна преса, особено ако в случая говорим за клуб, който е част от английската Висша лига.

Важно е да се отбележи, че английският футболен мениджър в днешно време изкарва средно по 1,6 години на едно работно място. Това означава постоянно напрежение и несигурност за специалистите.

Наскоро Хари Реднап каза следното: „Доста трудно е да си мениджър в някои моменти. Може резултатите да са добри и клубът като цяло да върви нагоре. Но се случва собственикът да отиде на голф със свои приятели милиардери. Някой казва на твоя работодател, че отборът ти не струва и е време да се смени мениджъра. Вижте какво се случи с Найджъл Адкинс в Саутхямптън.”

Но да се върнем на играещите мениджъри. Този вид отмира и защото в последната декада УЕФА прави всичко възможно, за да направи треньорската професия истински „професионална”. Така че вече всеки, който иска да води клуб, трябва да вземе Про лиценз. Това са 240 часа работа, като, естествено, има две нива – лиценз В и лиценз А.

Футболните мениджъри трябва да имат поне лиценз В, когато поемат даден отбор. Също така, по закон, в следващите три години те са длъжни да вземат и степен А.

Много, много малко играчи имат време да се впуснат в треньорските курсове, докато все още играят. Може да се говори, че Джон Тери е един от фаворитите за нов наставник на Челси, но това всъщност няма как да стане. Причината е, че бранителят все още няма дори В лиценз.

Нагласите сред клубовете във Висшата лига при избирането на нов наставник сочат, че опитът е много ценен. В негова полза се изказва и статистиката. Проучване на университета „Уоруик” сочи, че специалисти, които нямат опит печелят 33.12% от мачовете си, докато ветераните бият средно в 45.13% от футболните двубои.

Анди Прийс, който бе играещ- мениджър на Бери в периода 1999-2003 година в момента пише своята курсова работа, за да изкара Про лиценз. Темата на бившия нападател е свързана със специалистите, които помагат и на терена.

Прийс пише, че му е било изключително трудно да премине през промяната, свързана с това да си „един от момчетата”, а после да станеш човекът, от който зависи кариерата на играчите в отбора. Конкретната ситуация е още по-тежка за специалиста, тъй като през 1999 година той поема клуб, който по онова време е на ръба на това да изпадне в администрация. Прийс е и мениджър, и звездата на отбора.

„Бях ангажиран по 24 часа на ден, защото екипът ми беше много малък. Това се налагаше от факта, че бяхме доста близо до фалит. Така че се налагаше да поема изключително много задължения и отговорности”, споделя Анди Прийс.

С времето той се научава да слуша съветите на своя асистент при воденето на тренировките и избирането на стартовия състав.

„Когато поех отбора, реших да се пиша сред резервите, за да видя кой играе добре и заслужава моето доверие. Тогава асистентът ми каза – Ти си един от най-добрите ни играчи, трябва да си титуляр”, спомня си Прийс.

Специалистът си спомня и за друг интересен момент.

„Представянето ми на терена се повлияваше от това, което бяхме тренирали с момчетата през седмицата. Спомням си как преди един мач се упражнявахме за изкуствена засада. Бяхме уточнили какъв ще е знакът, след който започваме да се изтегляме. Всичко уж беше наред. По време на самия двубой защитата решава да тегли при статично положение пред нашата врата. Всички се дръпват с изключение на един играч. Противникът ни вкарва гол. Тогава толкова се изнервих, че до края на срещата играх много, много слабо”, обяснява Анди Прийс.

46-годишният специалист смята, че ще е по-лесно за някой да е играещ мениджър в Чемпиъншип или във Висшата лига, тъй като там всеки клуб има няколко треньори в своя спортно-технически щаб.



В Барнет Едгар Давидс има за съветник спортния директор Пол Феърклоу, който се занимава с академията, с договорите на играчите, а също така е бил три пъти временен мениджър на пчеличките в последните десет години.

Улрих Ландвройгд пък е асистент- мениджърът на Давидс. Сънародникът на Питбула води тренировъчните занимания и ръководи мача от резервната скамейка, когато шефът му се раздава на терена. Дали този шаблон на работа няма да бъде копиран и в други клубове?

Феърклоу е убеден, че системата работи добре за Барнет.

„Ролята на мениджър е нова за Едгар, но за момента той комбинира по добър начин това да ръководи отбора и да е част от него”, смята спортният директор клуба от Лига 2.

„Едгар си има Улрих, който работи наравно с него, а когато двамата се затрудняват, аз им давам някои съвети”, казва още Феърклоу.

„В бъдеще ще има периоди, в които Давидс ще трябва да се запазва в определени моменти, за да може да е на 100%. Той винаги иска да е на терена и това е позитивно, защото ентусиазмът му е заразителен, а и момчетата получиха лидер”, смята Пол Феърклоу.

Кариерата на играещи мениджъри, като Хесентауер, Прийс и Пол Гроувс не продължи в клубове от футболната лига на Англия. Бившият наставник на Джилингам пое Дувър, Прийс изкара период в Норуич Виктория, а сега е директор в уелския Еърбъс ЮК.

Пол Гроувс пое за кратко Борнемут, след като свърши приключението му в Гримзби, а Ноел Блейк първо бе начело на академията на Стоук Сити, преди да се заеме с националния отбор на Англия до 19 години.



„Получава се ефект на стигма в случая. Хората започват да те дефинират като играещ – мениджър и това им пречи да те възприемат като истински наставник”, коментира Анди Прийс.

А твърдението на Прийс се засилва от факта, че специалисти като Рууд Гулит, Джанлука Виали, Денис Уайз, Тревър Франсис и Гремъс Сунес постигнаха най-големите си успехи в треньорската професия, докато все още се появяваха на терена. След това кариерите им тръгнаха надолу.

Изглежда нещата за тях се получаваха, когато наставляваха играчите в съблекалнята, но след това бяха и в центъра на събитията по време на самия двубой.

„Надявам се ролята на играещия мениджър да не се превърне във футболна реликва, защото носи изключителен колорит и романтика в играта”, казва Анди Прийс, който таи надежда, че в бъдеще някой от ветераните на Бери може да поеме отбора.