Точно преди два месеца в препълнената каталунска зала "Палау Сант Жорди" отборът на Дания по хандбал претърпя тежко поражение от домакина Испания с 19:35 във финалната среща на 23-то световно първенство. За мнозина този резултат бе изненадващ, тъй като датчаните бяха безапелационни по пътя си към последната среща в турнира. Отличаваха се с добра скорост, много стабилна защита и най-вече - бързи ръце. Така или иначе златото не отиде в тези ръце и всички, подкрепящи червения динамит на треньора Улрик Вилбек, останаха много разочаровани.

Снощи в столицата на скандинавската страна - Копенхаген, по програма трябваше да се изиграе футболната среща между националните гарнитури на Дания и България. Мач, много важен за класирането и на двата тима на Мондиал '14. Какво е ставало в домакинската съблекалня преди началото на двубоя, какви ротации са се правели не е много ясно, но явно силно афектирани от тежкото поражение от иберийците някои от хандбалистите на Вилбек бяха на Паркен, жадни отново да влезнат в кадъра на световните спортни медии и да покажат уменията си и по-конкретно един от тях - Андреас Корнелиус. Честно казано, когато през януари гледах предаванията от залите в Испания, не бях забелязал изключително талантливия младок и не помня да се отличаваше с голове за датчаните, всъщност дори не помня да записа и минута-две игра. Вчера в 61-та минута обаче талантът му блесна с пълна сила и именно заради него България загуби безценни две точки в борбата си за СП '14. Селекционерът на националите ни в интервюто си пред БНТ непосредствено след последния съдийски сигнал много правилно забеляза, че има нещо гнило в Дания и по-конкретно в датския тим. Младият специалист съжали, че не сме пратили трикольорите ни по хандбал, след като колегата му Мортен Олсен много умело се е възползвал от качествата на момчетата на Вилбек, които качества спасиха футболистите от загуба. 



Иронията настрана, но това, което се случи снощи, не е никак приятно за нас като българи. Проблемът не се крие толкова в двете точки, които изпуснахме (или по-скоро, които ни откраднаха), ами в тази плашеща тенденция да се свири целенасочено в ущърб на България. Далеч съм от мисълта да градя недоволството си към турската съдийска бригада на етническа или верска основа (каквато тенденция се забелязва по сайтове и форуми от снощи насам), но е факт, че когато трябваше да вземат най-важното си решение в двубоя, изиграло решаваща роля за крайния изход, те сбъркаха. Сбъркаха и то фатално! Сбъркаха така, както и Шапрон сбърка в 27-ата минута на "Васил Левски" и ни "отряза главите" насред София. Сбъркаха така, както и Киню сбърка преди вече почти 19 години в Ню Джърси, лишавайки ни от възможността да се приберем от Щатите със световната купа (или поне със сребърните медали)! Май сбърканите отсъждания станаха прекалено много...

И за непросветения във футболната игра е ясно, че не националният ни отбор диктува модата в този спорт. Видно е обаче, че тези момчета с бели фланелки оставят сърце и душа на терена в шести пореден мач! Видно е и че работят здраво и дисциплинирано. Вече от никого от тях не можем да чуем влудяващите пораженчески изказвания от типа ,,играхме добре първите 10-15 минути до първия гол, после какво стана, явно толкова си можем..." Сега на мода са "трите точки" и "високо вдигнатите глави". Е, имаме самочувствие, имаме характер, имаме и дух. Имаме и някоя друга точка в актива си, макар че той трябваше да е с поне четири по-голям.

В крайна сметка дори и след снощното реми продължаваме да мечтаем за Бразилия. Що се отнася до следващия мач с Италия - моля се само след края му да не ни се налага да говорим колко е силен тимът им по волейбол и Любо Пенев да се ядосва, че не е повикал Тошко Алексиев и Владо Николов, защото преди шест месеца дори скуадрата разбра, че към момента на футбол не може да ни победи.


D1-1B by omfgoals