Поражението на Левски от Ботев Пловдив с 0:2 може да послужи на синята общественост да си направи изводи какво продължава да не е наред на "Герена".

Нека да тръгнем от по-далеч. Мачът на "Колежа" със сигурност влиза в графата дерби. Не толкова заради факта, че привържениците на канарчетата мразят Левски дори повече отколкото ненавиждат съгражданите си от Локомотив. А Най-вече защото стадион "Христо Ботев" бе препълнен и даваше поводи да се използват клишета като "футболен празник" и тн.

Един по-задълбочен анализ върху представянето на Левски през този сезон ни показва, че сините са с особено постоянна форма в двубоите с огромен заряд.

Да започнем с гостуването в Сараево. Още остава горчивият вкус от резила срещу тим, "който пътува за гостуванията с автобус".

Сигурен съм, че през лятото много левскари са се чудили как е възможно клубът, който през 2006 стигна до четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА, сега за втора поредна година в първия предварителен кръг на същия турнир.

Но както и да е. Фиаското в Европа приключи и Левски отново се впусна в мътните води на А група. Накратко, след 17 мача статистиката изглежда благоприятна - 13 победи, 1 равен и 3 загуби. Когато говорим за шампионати, е ясно, че става въпрос за маратон. Система не се интересува дали си бил Пирин Разлог или ЦСКА, три точки се дават и в двата случая. Ако разсъжденията ни за моментното състояние на Левски са пречупени през тази призма, то всичко е цветя и рози.

Но да паднеш в три от мачовете срещу тимове в топ пет, не говори за шампионска форма и още по-малко за отбор с амбиции да прави европробив през идващото лято. Факт е, че Вечното дерби беше загубено, при това в ситуация, в която ЦСКА влезе в мача като тотален аутсайдер. След това дойде и поражението в Разград. В директен двубой между първия и втория Левски отстъпи. И идваме до гостуването в Пловдив на Ботев.

След края на срещата председателят на УС на сините Иво Тонев заяви: "Изключително слабо играхме всички. Някои доста ме разочароваха, не са малко."

Кои футболисти може да са разочаровали Тонев? Нека започнем със защитата. По правилата сините трябваше да останат с човек по-малко срещу Ботев още през първото полувреме. Нуно Пинто не направи мача на живота си. Португалецът оставяше твърде много празни пространства за звездата на канарчетата Тодор Неделев. Пинто заслужаваше да получи втори жълт картон именно заради задържане за фланелката на жълто-черната осмица. Още на полувремето левият фланг на синята отбрана бе поверен на Ромейн Ели, който влезе на мястото на Пинто.

Като цяло обаче, Ботев спечели основно надмощие в сблъсъка на двете халфови линии. Без да се задълбочаваме в обстойни разсъждения кой не е дал правилен пас, кой е сбъркал при центрирания и така нататък, нека погледнем статистиката от двубоя, тя разказва всичко. В 60-та минута капитанът на сините Станислав Ангелов, който е един от вътрешните халфове, бива изгонен. Роман Прохазка и Владимир Гаджев остават, за да продължат борбата в тази зона. Само десет минути по-късно последният е заменен от Жоао Силва. Така че в заключителните минути на двубоя в полузащитата на Левски останаха Кристовао Рамос (заменен от Илиян Йорданов в 82-та минута), Роман Прохазка и Гари Родригес. Казано с други думи, двама флангови футболисти и един вътрешен полузащитник. Тоест, само Прохазка трябваше да се противопостави на Галчев, Иршак и Огнянов. Именно поради това не бе трудно да се разбере защо в края канарчетата печелеха повечето спорни топки в централната зона и оттам организираха атаки, които можеха да им донесат и трети гол.

Стигаме и до нападението на Левски. В Пловдив основната тактика на сините бе от фланговете топката да се изсипва към Базил Де Карвальо. Принципно, опростените неща често носят най-позитивни резултати. В този случай обаче, 193-сантиметровият Бобан Грънчаров спечели абсолютно всички високи топки срещу Карвальо и без да го пази персонално, го неутрализира.

Така че какъв е изводът след загубата на Левски вчера? Много от футболистите разочароваха. Странно, чувахме ако те същата, то подобна теза и след другите поражения на сините в дерби мачове. Сигурно такива ще са оправданията и след следващия провал.

Слаби футболисти ли са основният проблем на синия клуб?

От 2009 година Левски не е ставал шампион. Както е тръгнало титлата ще се изплъзне и през настоящата кампания. Оттогава досега купища играчи дойдоха и си заминаха от "Герена" и резултатите си оставаха незадоволителни.

Естествено, трябва да се изчака краят на сезона, за да се правят генерални изводи. Едно е сигурно, когато винаги играчите са поставяни в ролята на виновният, това само им поставя допълнително напрежение. А футболът съществува, за да носи наслада, позитивни емоции на хората.

Когато на терена са играчи, чиято основна цел е да се наслаждават на играта и да радват публиката, тогава нещата се получават. Пример за това е Левски от средата на миналото десетилетие. И обратно, когато страхът от грешки преобладава в представянето на един тим, то нито феновете ще са доволни, нито резултатите ще бъдат добри.