Мачът в Благоевград показа колко разнолик е Левски, липсата на класа в отбора и огромното значение на Гонзо и Петков

Смешни, жалки, позор, срам, ужас... В Благоевград Левски беше най-близката асоциация до тези думи. "Сините" бяха толкова слаби, че дори играта им срещу Локомотив София при 0:3 на "Герена" изпъкваше над онова подобие на футбол, което Левски демонстрира срещу Пирин Благоевград. Сякаш в този мач снимаха филм на ужасите, в който главният герой - тимът на "сините", е шизофреник. Шизофреник от онези, които имат две страни - добра и много лоша.

Е, срещу Пирин Левски показа най-лошата страна на раздвоението си. "Сините" демонстрираха висша форма на безсилие и липса на характер. Те не успяха да създадат нито едно положение пред вратата на съперника след гола на Пирин. Гипсираните им крака лашкаха топката безцелно напред, където палачът на Беласица Петрич и евентуално Скрита сила (Мъдрево) Георги Христов и останалите се крият по терена от страх да не би да излязат на голова ситуация. Нали може да изпуснат. За всеки е ясно, че със страх няма как да стане, а още по-ясно е, че на "Герена" няма място за страхливци...

Мачът в Благоевград показа колко разнолик е Левски, липсата на класа в отбора и огромното значение на лидерите Георги Иванов-Гонзо и Георги Петков. Явно без двамата "сините" са различен отбор, който има футболни достойнства, но не и характер да ги покаже. Пак се стига до извода, че Гонзо и Петков влачат на гърба си съотборниците си и нищо чудно скоро да им се обади ишиасът и лумбагото.

Тук е моментът да обърнем внимание и на старши треньора на "сините" Емил Велев. Дали той има вина за загубата в Благоевград? Сигурно, но тя е минимална в сравнение с тази на футболистите. Общо взето, той пусна най-доброто, с което разполагаше в момента, и реагира адекватно на случващото се на терена със смените. Тези футболисти, които загубиха от Пирин, малко преди това на същия стадион вкараха 7 гола на Беласица. Едва ли Емил Велев е виновен за това.

Добрата новина за Левски е, че след десетина дни идва часът на истината - дербито с ЦСКА. Имайки предвид шизофренията, която се вихри на "Герена", ще е напълно нормално "сините" да победят. Вече свикнахме Левски да редува слаби със задоволителни игри, а ако се следва хронологията на футбола, който показва отборът от началото на сезона, би трябвало срещу ЦСКА "сините" да покажат добрата си страна. Именно една победа над "червените" ще реабилитира почти всичкото зло, което Левски причини на феновете си от началото на сезона. Тя ще доближи отбора и до мечтаната титла и евентуално ще даде необходимото самочувствие на футболистите. Казвам - евентуално, защото на "Герена" има доста мъртви души, а те трудно се трогват от загуби или победи. Тях ги вълнува дали ще си приберат премията или заплатката, а Левски - да се оправя. Лошото е, че в обкръжението на Бистрон, Митрев, Георги Христов, Сърмов, Ники Димитров и др. апатията превзе и Жоазиньо. Бразилецът, който принципно кипи от агресия, беше неузнаваемо жалък в Благоевград. Може би това се дължи и на факта, че доскоро лекуваше контузия, но със сигурност това беше най-слабият мач на Жоазиньо, откакто е на "Герена".

Да се върнем на дербито Левски - ЦСКА. Близо 2 седмици преди него се случи нещо неочаквано, защото няма аналог в новата ни футболна история, и същевременно доста логично, защото при Димо Момиров ЦСКА се радва на огромно уважение и дори любов от съдиите. "Червените" отказаха предложението на „сините“ дербито да се ръководи от чужд съдия, като по този начин официализираха, защо в клуба е назначен Димитър Димитров-Каубоя. То не че някой е имал съмнение, но фактите са си факти. Нищо чудно любимият на ЦСКА рефер Ангел Ангелов да получи дербито. Той се представи на висота срещу Славия, нали, Каубой...