Левски и Илиан Илиев се измъчват взаимно, защото съдбата обича смелите


Има моменти, които са извън сивия поток, а някои хора като че ли са орисани цял живот да не могат да разберат това. Не може, когато животът те постави в специално положение и ти дава възможност да си част от нещо уникално, ти да се държиш така, сякаш плетеш вълнени чорапи за предстоящата сурова зима. Ето това е проблемът на футболен клуб Левски от София към този момент. Спортът ти е предоставил възможност да си част от една футболна война, а ти излизаш като на плаж – гол, ленив и готов да изгубиш времето си. Толкова ли не им е ясно на хората от „Герена“, че това спортно противопоставяне е върхът на сладоледа в българския спорт, нямаха ли чувство за отговорност, никой ли не им подсказа каква е мисията им.

Левски срещу ЦСКА е история. Треньорът на сините Илиан Илиев го каза в началото на седмицата и още тогава даде се разбере колко е страхлив като футболен специалист. Да не сме говорили толкова отрано за това дерби, да нямало напрежение… Добре, другия път ще говорим за квантова физика и за есенния листопад в дните преди дербито, а на футболистите на Левски ще разказваме приказки под шипковия храст, за да не им нарушаваме спокойствието на горките лесно раними душици.
Левски и ЦСКА наистина е война в мирно време. Това е сблъсък на философии и идеи. Както синьото срещу червеното в политиката, така и в спорта тези цветове са тотално на различни полюси. Левски обаче в този си вид е като партия ГЕРБ. Богати футболисти (министри), строят се терени (магистрали), а електоратът е нещастен. И на двете места има платени клакьори, които да поддържат управляващите.
Иво Тонев и Илиан Илиев са

типичните рицари
на печалния образ

Вече ни омръзна да ги гледаме с отчаяни физиономии как щели да си поговорят, да си разсъждават. Ами говорете си, не ни пречите. Но няма нужда да ни съобщавате, че си говорите. Оставеше да си кореспондирате с писане.
По-надолу е така нареченият главен скаут Дончо Донев, който поне има вид на усмихнат и жизнерадостен човек, но дали и сега ще извади същата физиономия, с която ни презентираше лятната селекция на Левски. Единият нов бил находка, другият бил скрит талант, третият бил истинско откритие. А те се оказаха менте до ментето и между тях – пак менте. Ето това е селекцията на големия скаутски екип на Левски.

В началото нямаше време. Е, два месеца след Сараево, ако някой вижда някакъв прогрес в играта на сините, нека да се обади. Когато тръгнеш на война със страх, обикновено губиш. Съдбата обича смелите, а Илиан Илиев явно не е такъв като треньор.
Много отдавна прогнозирахме, че в този си вид с този наставник Левски има нисък таван и че е възможно да видим един два фойерверка, но нищо повече. И ако някой очаква сините да направят голям и сериозен отбор с тази политика, по-добре да отидат на жп гарата и да чакат самолет. Вероятността нещо да се случи е в полза на второто.



Още в 5-ата минута на вечното дерби стана ясно, че Левски няма как да спечели този мач. Христо Йовов и Владимир Гаджев явно имаха указание да не навлизат в последната третина на терена освен в извънредни случаи. В тази зона сините обикновено бяха с четирима футболисти срещу осем на ЦСКА. Е, как да стане? И то забележете кои са изпълнителите в нападателното каре. Пред въпросните ограничени вътрешни халфове е Марсиньо. Той е за фестивала „Старецът и морето“, а не за представителния тим на Левски. Видът му е грохнал като на избягал от три синджира роби, физиономията му е като на хамалин от Сточна гара, който е изкарал дневна и нощна смяна, разтоварвайки торби с цимент. Миличкият не е за сериозен футбол, но въпросът е какво търси в Левски. Може би и той търси щастието, но най-вероятно скоро ще си тръгне като поредния подарък, защото цената му е нула лева.
Пред него е Карвальо, у когото безспорно има футбол, но пък явно невинаги взима със себе си целия арсенал от фокуси, защото му се налага от нищото да прави голове. В голям процент от времето е в засада, а защо е зад линията на защитата на съперника е въпрос, чийто отговор е „мързи го“. Базил е добър и с гръб към вратата, има прилично гардиране на топката, знае кога да задържи или да отиграе, но на кого?
Отляво Илиян Йорданов показа, че не е готов за това дерби, а и принципно показва страх в рискови ситуации. Той има пет мача с резервен статут в Локо Пловдив, а пикът му е в Любимец.




Отдясно е „бъдещето“ на Левски, носещо името Роман Прохазка. Този елемент е най-обикновен словашки дърводелец, който бе взет за вътрешен халф, но обстоятелствата го пратиха на крилото. А той там работа няма, защото със сигурност последният човек, който е излъгал, е жена му. Прохазка е вероятно първият флангови нападател на Левски в историята на клуба,

който не може да
елиминира съперник

„ек на ек“. Тича неориентирано и гледа тъпо като корморан, който е попаднал в язовир без риба.
И последният „коз“ – Жоао Силва, вече е като кадаиф без заливка. Малкият слон на Странджа планина, дето само го храним, а той не наддава за ужас на празните буркани по рафтовете в мазето. Ама той много се раздавал на тренировки. Продължавай да се раздаваш, португалецо! Но само на тренировки, ако обичаш. Този португалски Миро Антонов гарантирано е по-слаб футболист от българския Миро Антонов, който все пак има 4 гола за Левски. А Жоао не сме го виждали да вдига ръце с радостна физиономия. Иначе евала за прическата, някой фризьор му е имал зъб.

Като прибавим и Симеон Райков, който борави с топката само с единия крак, това е офанзивната „мощ“ на Левски.



И после се чудим защо вратарят на ЦСКА изобщо не си изцапа ръкавиците. По-скучаещ човек с номер 1 червените едва ли са имали във вечното дерби. Майкъла, като е почнал с нова финансова дисциплина, не трябва да дава премия на Томаш Черни.
Не стават така тия работи. При това състояние на ЦСКА централните защитници на Левски трябваше да изгледат мача от централната линия, а останалите да действат в половината на червените. За да стане това обаче, трябва някой и обикновено това е треньорът, да научи отбора си да играе съвременен футбол. Това при сините не е налице. Илиан Илиев си е Илиан Илиев. Неговият силен Берое бе нареден в блок на 40-ия метър и разчиташе напред на бързаците Искрен Писаров и Петър Димитров да избягат. Само че Левски, както вече споменахме, е съвсем друго ниво и е замесен от различна мая. Ама как да ги научи Илиев? Той отделя много време и енергия да се чуди как да отговори на следващата пресконференция на критиците си. Кой се припознал и кой не се припознал. Само че тези, които го критикуваме, заставаме с имената си, в случая и с марката на медията. А той все по заобиколния път, все с пароли, все с недомлъвки. Не е редно така. Като ще се правиш на засегнат,

давай право в очите

Така се работи в Левски!

Времето било малко, имало атаки, защитата на съперника била сгъстена… Ами време има в Локо София и в Берое, там атаки няма и противникът играе отворено. В Левски маята е друга и нищо не е като на друго място. Затова и цветът на екипите е син.
Какво следва оттук нататък? Заравяне на главите в пясъка на най-първо време. То е ясно, интервюта няма да даваме, тренировките ще са закрити и така.
Ако се гордееш с великите победи на Левски, не се крий след срамните загуби! Това за сегашните хора от „Герена“ явно не важи.



После ще се чудим как да изгоним половината от провалената селекция. Някак си да докараме до зимата, пък после ще видим. Напролет Левски стартира с тежки гостувания и няма как да спечели всички. Официално ще бъде обявена поредната провалена година.
И така нататък, докато Иво Тонев не се сети да покани отново за треньор Димитър Димитров-Херо. Защото в момента Левски и Илиан Илиев се измъчват взаимно, тъй като не са един за друг.

Окей, няма проблем, избирайте си стратегията, но поне не ни лъжете, че правите футбол. Много ви е евтина лъжата, всички ви разкриха. Не е нужно да показваш красотата на слепия и да казваш истината на глухия, достатъчно е да не лъжеш този, който те слуша, и да не разочароваш очите на онзи, който те гледа.