Новината от Левски е голяма! В неделя вечерта видяхме този отбор да прави нещо, което бе традиционно за този тим допреди няколко години, но напоследък липсваше като диск на Гершуин в домашната фонотека на Валери Божинов.

Става дума за домакинския натиск. нека не абсолютизираме нещата, но в последните сезони Левски не че не искаше, просто не можеше да започне мача с мачкане на съперника и вихрени атаки, докато трибуните не изригнат, тоест до отбелязване на първи гол във вратата на противника. Срещу много по-слаби отбори от Ботев Пловдив сините започваха мачовете като равен с равен, уж владееха топката, уж имаха и териториален превес, но 3 последната третина на терена все едно имаше неизбухнали мини от войната и никой не смееше да стъпи там. Имаше едно въртене, едно сукане, едно увъртане, едно озъртане като на кучета пред месарница и нищо не се получаваше.

Разбира се, голяма част от "вината" за това бе и на противниковия тим, който идваше на "Герена" или предварително обвит в капсула пред собствената си врата, или пък с прекалено голямо самочувствие. През годините много отбори бяха разкрили, че в Левски нито имат психика, нито имат достатъчно рутина да започнат да мачкат от първата секунда и започваха нахакано. Може би по времето на Гара Дембеле имаше видим респект от страна на гостуващите тимове на "Герена".

Мачът Левски - Ботев Пловдив ни върна години назад, когато Канарчетата се казваха Тракия. Тогава в София сините мачкаха, а в Пловдив жълтите доминираха със съответния превес и на трибуните. И в двата варианта обаче имаше голове и в двете врати, мачовете минаваха на един дъх и бяха зрелищни.



Отдавна секторът за гости на стадион "Георги Аспарухов" не бе изпълван до краен предел че и повече от публика, извън София. Както се казва, ето такива мачове ни трябват и заради тях хората се влюбват във футбола от най-ранна възраст.

За да видим тоталния домакински натиск на Левски, имаше предпоставки, една от които бяха словесните реплики преди мача. Някои треньори, ръководители и играчи като кажат, че не четат спортни вестници, значи лъжат като шеф на ЦСКА. Именно нахаканото (и с право) медийно поведение на ботевци бе причина за провокиране на нещо повече от обикновена нагласа от страна на сините. От Пловдив можеха да минат и с някакви тривиални недомлъвки от рода на "отиваме на "Герена" да играем футбол, пък Каквото стане". И цяла седмица да се правят на предварително обречени, от което нямаше да имат никаква полза.

Треньорът на Левски Илиан Илиев призна, че именно заглавията от вестниците са причина за мотивирането на футболистите му. Така се прави, в нормалните спортни нации спортната преса е с голям принос за наливане на масло в огъня в добрия смисъл на термина. Ако я караме само като немалка част от българските треньори с постоянни клишета, няма да събудим играта и да предизвикаме интерес. Сигурно е имало колебаещи се запалянковци на Левски, които са решили да отидат на мач, провокирани именно от медийното подгряване, което бе в рамките на добрия тон. Това е правилният подход. От Ботев с поникнали криле се пъчат, че отиват в София да бият Левски, а сините отвръщат с "всяко канарче да си знае кафеза".

Освен психологическия момент спортно-техническите аргументи също подсказваха зрелищен мач. Илиан Илиев е първият треньор на Левски от много години насам, които говори за футбол и дори засяга някои специфични детайли като примерно това, че Ботев няма играчи за контраатака и затова ще играе отворено, ако наистина иска да вземе трите точки. Тази хвърлена ръкавица явно изобщо не бе притеснила Ферарио Спасов.



Базирайки се именно на тези обстоятелства, в приложението "Букмейкър" в петък съветвахме, че най-разумният залог за този мач е Левски да вкара първи гол. И това го има в играта, както се казва - при залаганията има и логика, и последователност.

Щом сините вече имат идея как се прави домакински натиск и го демонстрират на практика, това вече е сериозно постижение. Илиан Илиев си е треньор отвсякъде, знае какви са способностите на десния бек на Ботев Стефан Станчев и натисна именно в тази зона. Левият външен халф на Левски Симеон Райков се настани трайно там, възпроизведе два изстрела и ето ти два гола аванс. Чудно само защо Райков реагира на отбелязаните от него голове все едно си е купил пуканки. Няма такова безразличие на фона на избухналите трибуни. Дори Алън Шиърър и Анелка се радват по-атрактивно, след като отбележат гол.

Трийсетте минути на синя доминация всъщност прекършиха крилата на гостите до степен такава, че дори да намерят сили да се отърсят от шока, трябва да очакват още голове в своята врата, имайки предвид, че неизбежно ще се втурнат напред за сметка на оголването на тила. Сините явно имаха впечатления, че латвийският вратар на Ботев Шеткус не е добър на далечните удари, и пробваха няколко такива, а при втория гол на Райков се оказа, че е имало защо.



А като знаем, че защитата на Левски е дантела, и то от години насам, е задължително съперникът да пробва вариантите си в атака. Топката обаче бе решила да флиртува с гредите на синия вратар Пламен Илиев, а в края на полувремето все пак отбраната на домакините ни напомни за себе си и пусна гол, без така и да разбере как топката се озова във вратата им. Явно първата линия пред вратаря дълго време ще тормози съня на Илиан Илиев. Везалов и Ромен Ели трябва много хляб да изядат заедно, докато направят някакъв приличен синхрон. През второто полувреме не един път двамата отново не знаеха къде се намират и гледаха отблизо пасчетата на пловдивчани на малка площ.

По-напред Владимир Гаджев направи приличен мач, но знаем какъв е неговият таван, освен ако Илиан Илиев няма някакъв специален подход и други интересни идеи за него. Още по-напред Марсиньо засега е въпрос за голяма сума с два невероятни и два много близки отговора. Не знаеш да ревеш ли, да се смееш ли. Топката много го слуша и го следва навсякъде, но когато настъпи време за тънкия момент, за черешката, нещо не му се получават нещата. Нито да му се сърдиш, нито пък да не му направиш забележка, малко странен играч е бразилецът. При него постепенно си личи, че все повече показва ангажираност в защитна фаза - нещо, което не е характерно за такъв тип футболисти. Но Илиан Илиев бе играч точно в тази зона и сега като треньор явно е безкомпромисен в този аспект - всеки трябва да участва и в приливите, и в отливите.

Победата над Ботев и особено играта на сините идват в идеален момент за отбора. Точно след плажното отпадане от Европа и неатрактивната продукция срещу Черноморец сините имаха нужда от такова разтърсване, от събуждане, от емоционална инжекция, която да ги вкара в пътя. Само така Левски може да си върне публиката, а когато трибуните са пълни, вече е по-лесно да се играе, особено когато и в съблекалнята вече се говори за футбол.