На пръв поглед нямаше нищо необичайно в онзи гол. Уейн Рууни се беше устремил застрашително по левия фланг на атаката на Манчестър Юнайтед, показвайки на Димитър Бербатов точно къде иска топката. Желанието му беше заповед за българина. Топката дойде, Рууни зави към центъра и я изстреля в мрежата с нисък удар - 1:0.

Единственото, което прави този гол толкова необичаен, е неговата уникалност. Това е единственият път, в който Бербатов и Рууни са комбинирали пряко помежду си и действията им са приключили с гол, пише Дениъл Тейлър от "Гардиън", чиито материал е публикуван в "7 дни спорт".

Става дума за първото попадение при разгромната победа с 4:0 над Уест Бромич на "Олд Трафорд" на 18 октомври. Нападателният тандем, за който сър Алекс Фъргюсън вярваше, че ще бъде най-страховитият в страната, е играл заедно вече 19 мача.

Още 9 пъти единият от двамата е влизал като резерва. А описаният в началото на материала гол е единственото, което двамата са успели да сътворят сами: един мижав гол срещу най-рехавата отбрана в английския елит.

Този статистически факт е доста притеснителен за Фъргюсън преди реванша с Порто в Шампионската лига днес. Когато шотландецът привлече Бербатов в последния ден на трансферния пазар миналия септември, той очакваше българинът да се сработи с Рууни така, както го беше направил с Роби Кийн в Тотнъм. Фъргюсън, който отдавна се опитваше да купи Бербатов, нямаше време да изслуша съмненията, че българинът и Рууни си приличат, защото прекарват голяма част от времето си извън противниковия пеналт. Но колкото и яростно шотландският мениджър на Юнайтед да брани становището си, ясно е, че двамата не си пасват особено добре.

Руни не е подал за нито един от 13-е гола на Бербатов, а българинът не е участвал в 16 от 17-е попадения на съотборника си. За да имаме база за сравнение, Бербатов и Кийн взаимодействаха пряко помежду си за 8 от головете на Тотнъм през първия им сезон заедно на "Уайт Харт Лейн".

Миналия сезон българинът отбеляза 27 попадения във всички турнири. Тази година на моменти той демонстрира онези крещящи умения, които превърнаха желанието на Фъргюсън да го привлече в нещо като мания. Лошото е, че проблясъците на Бербатов са твърде редки. Имаме онова изпълнение, с което Бербатов напълно излъга Джеймс Колинс от Уест Хям, преди да подаде за попадението на Кристиано Роналдо на "Олд Трафорд" през октомври. Но ако се пренесем на 21 март, ще видим, че Бербатов направи само 6 паса през първото полувреме на загубата от Фулъм.

Формата на нападателя предизвиква ожесточени дебати. Съвпадение ли е фактът, че в първия му сезон на "Олд Трафорд" Юнайтед по всяка вероятност за първи път в последните 4 години няма да е отборът с най-резултатното нападение във Висшата лига? "Червените дяволи" са отбелязали 54 гола, което е с 5 по-малко от Ливърпул, 1 по-малко от Челси и точно колкото е вкарал Арсенал. Дори да изпреварят съперниците си в това отношение, манчестърци ще останат далеч от онези 80 гола, които нанизаха миналия сезон, от 83-е през 2006/07 и от 72-а през 2005/06. Досега Рууни има само 9 гола в първенството, а Бербатов - 8.

Проблемът е в движението им по терена. Нито един от двамата не е класически център-нападател. Рууни често се връща назад, за да помага на левия бек, или се вясва в центъра на терена. Бербатов също обича да се връща, за да връзва играта. Всеки от тях се нуждае от човек пред себе си, но нито един от двамата не желае да играе ролята на таран.

Критиките към Бербатов интригуват Фъргюсън. "Това е интересно. Може би работата е там, че не спринтира по 40 метра из целия терен така, както го правят Рууни или Карлос Тевес. Мога да разбера подобно мнение, защото той е много икономичен играч. Той е като Тери Шерингам, насочва се към свободните пространства, движи се без топка, но статистическите данни показват, че не отстъпва на другите в тима. Да, различен е от повечето играчи. Не се хвърля като луд, но е достатъчно бърз, има отличен баланс и чудесен поглед върху играта."

Би било разбираемо обаче, ако гледайки Фернандо Торес да ниже голове за Ливърпул, Фъргюсън се запита дали не е сбъркал в преценката си. Рууни е най-полезен, когато играе зад гърба на център-нападателя, но човек може само да гадае какво би постигнал Юнайтед, ако бе привлякъл Торес от Атлетико Мадрид през 2005 или 2006 г. Тогава клубовете не се разбраха за трансферната сума и накрая Фъргюсън бе принуден да потърси друг вариант. Тогава шотландецът дори заяви, че Торес не е достатъчно хладнокръвен. Вероятно Фъргюсън доста би се подразнил, ако сега някой му припомни въпросното изказване.