Испания тотално надигра и победи Италия на финала на Евро 2012. Шапки долу пред футболистите на Ла Фурия, които успяха за последните четири години на два пъти да станат европейски шампиони и между тези титли да спечелят и Мондиал 2010. Това безспорно е велико постижение, като заслугата е не само на страхотната плеяда от класни единици в състава на испанците, но и на специалисти като Луис Арагонес и Висенте Дел Боске.

Все пак, нека разгледаме отблизо някои детайли от финала на вече изминалото Евро 2012, които спомогнаха за триумфа на Ла Фурия.

В първия мач от група С Испания и Италия се изправиха един срещу друг. Съставът, на който заложи Дел Боске, бе същият, спечелил финала на турнира. Селекционерът на иберийците използва Франсеск Фабрегас в позицията на фалшива деветка, като по двата фланга на атаката помагаха Андрес Иниеста и Давид Силва. В халфовата линия зрителите се наслаждаваха на играта на Шави Ернандес, Шаби Алонсо и Серхио Бускетс. Казано с други думи, и в двата си двубоя срещу Италия испанците заложиха на идентична схема на игра и на един и същ състав.

Какво направи Чезаре Прандели? Преди началото на Евро 2012 медиите на Ботуша прогнозираха пълно фиаско, защото специалистът прилагаше схема 4-3-1-2 и нещата не се получаваха. Пример за това твърдение бе загубата с 0:3 от Русия в последната контрола преди началото на форума в Полша и Украйна. Именно поради огромните критики към личността си, Прандели реши да заложи на „дефанзивното” 3-5-2 в сблъсъка в Испания на старта на Евро 2012. Резултатът? 1:1, като адзурите поведоха с гол на Антонио Ди Натале и в големи периоди от мача играха не просто равностойно, но имаха и инициативата. Изравнителният гол на Фабрегас ги изнерви и испанците можеха да стигнат и до пълен обрат. Като цяло обаче, постройката на Италия в първия мач с Испания обърка европейските и световни шампиони, които имаха трудности в разиграванията си в стил „тики-така”. Какъв беше основният проблем за иберийците? Адзурите се защитава с пет души, уплътняваха пространствата, а когато атакуваха имаха широчина в нападение и даваха възможност на маестрото Андреа Пирло да разцъква по двата фланга и през центъра.

След мача с Хърватия (1:1) Прандели бе обвинен, че схемата 3-5-2 е твърде дефанзивна. По примера с кучето на Павлов, специалистът реагира и се върна към 4-3-1-2 за срещата с Ейре. Италия спечели с 2:0 срещу много по-скромния съперник и благодарение на феърплея от страна на Испани се класира на четвъртфинал. Там адзурите продължиха да използват същата тактическа постройка, като доминираха над Англия, но въпреки това се стигна до дузпи, за да може италианците да се доберат до полуфинал.

Прандели нацели правилната вакса и срещу Германия, използвайки същата тактическа схема, като в конкретния случай му помогна до голяма степен и късметът. Ако немците бяха открили резултата в третата минута след изпълнението на ъглов удар, нещата можеше да се развият много зле за Скуадра адзура. После пък дойде и избухването на Марио Балотели. Факт е, че този нападател е голям талант и беше нормално поне веднъж да разкрие в най-пълна степен огромните си качества. Разбира се, ако трябва да се анализира полуфиналът между Германия и Италия, е нужно да се споменат и множеството грешки на Йоаким Льов, помогнали на противника на Бундестима. Убедителността на успеха на адзурите срещу Маншафта заблуди Прандели и компания, че ситуацията ще е подобна, когато за втори път тимът от Апенините срещне Испания.

Истината се оказа друга. Висенте Дел Боске почти никога не прави глупави селекционни грешки и е облагодетелстван от факта, че е необходимо просто да насърчава своите възпитаници да продължат да практикуват стила „тики-така”, който им донесе толкова отличия в последните години. От тази гледна точка, испанците бяха напълно предвидими за Италия. Едва ли Чезаре Прандели е имал съмнение как ще изглежда Ла Фурия във финалния мач.



Когато специалистът бе запитан дали възнамерява да използва схемата 3-5-2 в последния мач, той отсече, че няма подобно намерение, но в краен случай отборът може да се върне към тази постройка.

Резултатът от това решение е ясен на всички. Чезаре Прандели бе осъден на най-страшното за всяка личност – да понесе последствията от собствените си решения.

Със сигурност феновете на Ла Фурия биха излезли с тезата, че няма никакво значение каква е била тактическата постройка на Италия във финала, защото възпитаниците на Висенте Дел Боске са просто по-класният отбор. Може би е така, но със сигурност, ако селекционерът на адзурите бе подходил по-мъдро към предстоящия двубой, то финалът щеше да е по-оспорван.



Къде Италия загуби? Фактът, че скуадрата играеше без широчина в халфовата линия, бе перфектната новина за Ла Фурия. Още от първата минута на мача испанците бяха оставени да доминират, разтягайки полузащитниците и защитниците на противника с многобройните си пасове и по този начин, освобождавайки празни пространства. Така станаха головете на Давид Силва и Жорди Алба (попаденията на Фернандо Торес и Хуан Мата бяха апотеозът на доминацията на иберийците в края).

Едно е сигурно, Испания абсолютно заслужено спечели този мач и защити европейската си титла. Нека оставим настрани факта, че Ла Фурия има много велики футболисти в състава си, това е факт. Но друг детайл също има огромно значение. Висенте Дел Боске се доказа, като по-класен треньор от Чезаре Прандели. Решенията на специалистите преди началото на срещата предопределиха развоя на мача.



Разбира се, много от ходовете на Прандели са спорни. Един от въпросите, които могат да се зададат на специалиста, е какво прави Антонио Касано в този отбор? Вече е ясно, че Фабио Куаляреала щеше да е много по-удачен избор за партньор на Марио Балотели в атака, но това в момента не е толкова важно...



Шапки долу пред шампионите, които за пореден път доказаха, че са най-добрият национален отбор в Европа и света. И жалко за Скуадра адзура, която има прекрасен състав, но не и класен селекционер.