3 юли, 2011 година - датата, на която бе положено началото на най-голямото сътресение в историята на турския футбол. През изминалото лято в рамките на около месец екипи от отдел за борба с организираната престъпност в Турция проведоха мащабна акция срещу машинация за гешефти във футбола в страната, в резултат на която бяха задържани 93 души, сред които президентът на Фенербахче Азиз Йълдъръм и други официални лица от клуба, треньорът на Бешикташ Тайфур Хавутчу и ръководителят Сердар Адалъ, наставникът на Ескишехирспор Бюлент Уйгун, президентът на Сивасспор Межнун Отйакмаз и елитни футболисти. Срещу тях бяха повдигнати обвинения за участие в манипулиране на мачове, но близо година по-късно се оказа, че всичката тази гюрултия и големият стрес, който изживя спортната общественост в Турция, са били петото колело на катастрофиралото средство за развитие на 6-ата футболна икономика в Европа.

В хода на акцията органите на реда в Турция не пожелаха да дадат подробна информация за случващото се, но с течението на времето картината се изясни и стана ясно, че цели 8 елитни отбора са замесени в скандала. Изваждането на Фенербахче от Шампионската лига и последвалият съдебен ход от страна на клуба срещу УЕФА и Турската футболна федерация в Спортния арбитражен съд в Лозана, оставката на президента на федерацията Мехмет Али Айдънлар, борсовият срив на акциите на отборите замесени в скандала, промененият формат на шампионата, провалените спонсорски договори и агресивността на феновете по стадионите и извън тях са само една малка част от злополуките, които претърпя турския футбол през този период.

Отборите на Фенербахче и Трабзонспор, които през сезон 2010/2011 завършиха с равен актив от по 82 точки, намериха място в центъра на събитията. Шампионите от Истанбул категорично отричаха обвиненията, гласувайки пълно доверие на президента и на другите си подсъдими ръководители. От Трабзонспор също отхвърлиха нападките за провален опит за насърчаване на съперник на прекия им конкурент по време на битката за трофея и бяха твърдо убедени, че именно те са ощетената страна в случая. При всяка възможност представителите на черноморския тим предявяха иск да бъде отнета 18-ата шампионска титла на Фенербахче и съответно тя да им бъде връчена. Логично те срещнаха остра съпротива от страна на Фенербахче и отчаяните опити на Турската федерация да разплете скандала тласнаха двата тима към невиждана словесна война. С развитието на събитията степента на напрегнатост между Фенербахче и Трабзонспор значително се увеличи и футболната общественост в Турция се раздели на две. Едната страна защитаваше позицията на "жълто-сините", а другата подкрепяше "черноморската буря". Но пикът на разправията настъпи след оставката на президента на Турската федерация Мехмет Али Айдънлар, който се провали в опита си да заобиколи точка 58 от правилника, която гласеше, че всякакъв опит за манипулиране на мач или насърчаване на друг отбор с цел да се извлече облага, независимо дали е сполучлив или не, се наказва с изваждане от съответната дивизия, в която се състезава провиненият отбор. След серия от преговори с представителите на УЕФА Айдънлар намери план за решаването на скандала, според който за благото на турския футбол от актива на виновните отбори щяха да бъдат отнети точки. Но тази идея не преработи, след като тя бе отхвърлена с гласуване, в което участие взеха представителите на всички професионални отбори в Турция. В резултат на това Айдънлар не издържаха повече на напрежението и се оттегли от своя пост.

След оставката на Мехмет Али Айдънлар се проведоха нови избори за президент на Турската футболна федерация. Главният ръководител на Бешикташ Йълдъръм Демирйорен, чийто отбор бе сред замесените в скандала, се кандидатира с обещанието, че ще се опита да реши проблема по най-анестетичния начин. Това действие на Демирйорен срещна остра съпротива от страна на Галатасарай, чиито членове непрестанно заявяваха, че това е крайно неуместно. Изненадващо ръководството на Трабзонспор подкрепи най-ярко изпъкващия кандидат-президент. По-късно от щаба на "бордо-сините" споделиха, че в основата на сюрпризиращото им решение е стояло обещанието, че ще получат титлата от сезон 2010/2011. Впоследствие Демирйорен бе избран за новия президент на Турската футболна федерация, но очакванията на Трабзонспор не се осъществиха, след като преди близо месец на специална пресконференция, свикана в Анталия, бе обявено, че опитите за манипулиране не са повлияли на развитието на въпросните мачове. Въпреки това обаче цели 16 отбора бяха изпратени при Дисциплинарната комисия. От независимото учреждение също признаха за невинни всички клубове. Вследствие на това от Трабзонспор изригнаха бурно и изпратиха писмо до централите на УЕФА и ФИФА с молба да вземат становище по въпроса. Окончателните решения породиха доста недоумения и това накара част от привържениците на турския футбол да стартират кампания с иск за феърплей и чиста игра.



Турският премиер Реджеп Тайъп Ердоган, който е привърженик на Фенербахче, от време на време също вземаше отношение по скандала. На 36-ия конгрес на УЕФА, който се състоя в Истанбул, Ердоган заяви, че грешките на ръководните личности не трябва да бъдат стоварени върху отборите. В отговор на това президентът на УЕФА Мишел Платини сподели, че е напълно съгласен с думите на Ердоган, но подчерта, че вече има изградена система за действие от тяхна страна при подобни случаи и допълни, че няма как да я променят. Това изказване на министър-председателя на Турция може би до известна степен осмели Йълдъръм Демирйорен да затвърди плана, който смяташе да вкара в действие. Той и неговите помощници промениха точка 56 от правилника и оправдаха всички отбори, срещу които бяха повдигнати обвинения. Ръководителите на Фенербахче Шекип Мостуроглу и Илхан Екшиоглу бяха лишени от правата си съответно за 3 и 1 години. Бившият футболистът на Истанбул ББ Ибрахим Акън бе отстранен от футбола за 3 години, а стражът Сердар Кулбилге, чийто договор с Генчлербирлиги бе разтрогнат след скандала, бе наказан с 2 години.

В крайна сметка след близо година хаос и неразбирателство Турската футболна федерация, анализирайки доклада на Съвета по етика, и Дисциплинарната комисия декларираха становищата си относно проблема и оправдаха замесените тимове с тезата "опитите за манипулация не са се отразили на терена", а мигновеното запитване на президента на Трабзонспор Садри Шенер "Това с какъв уред е измерен?" остана без отговор. Президентът на Фенербахче, който все още не е на свобода, не бе наказан и това също поражда въпроса "Защо тогава той лежи в затвора, докато 83 от 93-ата първоначално подсъдими получиха правото си на свобода?". Така Азиз Йълдъръм не бе отстранен от футбола и той съвсем логично се кандидатира за новите президентски избори без да има конкурент отсреща и в резултат на това бе преизбран с рекордна подкрепа в неделя. Повече от видно е, че развитието на сътресението придоби трагикомичен вид. Правилата бяха променени по време на игра и въпреки предупреждението на УЕФА, че отборите и ръководните им личности трябва да се приемат като едно цяло, Турската федерация ги разграничи. Сега мнозина се питат защо органите на реда в страната са извършили тази акция, след като нищо не е било манипулирано. Футболът в Турция плува в още по-голяма неизвестност поради факта, че той не бе изчистен и съмненията не бяха изкоренени веднъж завинаги. Участниците в кампанията за феърплей и чист футбол, която бе стартирана от привържениците на турския футбол, изпратиха писма до Мишел Платини с молба УЕФА да направи това, което Турската футболна федерация не съумя. Спортната общественост в страната затаи дъх и с нетърпение очаква реакцията на ръководството на УЕФА, което при всяка възможност заявяваше, че в никакъв случай няма да бъде толериран дори и най-невинния опит за манипулиране на мач. Погледите са отправени към Нион, откъде до края на месеца се очаква да излезе решението на УЕФА по въпроса и ако от там наложат някакви наказания срещу някои от замесените в скандала отбори, тогава турският футбол ще получи още по-сериозен удар за това, че отговорните личности не са успели сами да решат вътрешните си проблеми.