2 октомври 2011-а, неделя. Текат последните минути на мача, когато още плахият Ювентус открива резултата в дербито с Милан. След това удвоява и печели! Печели, но за титла никой не мисли. Все още никой не вярва. И нормално – преди двубоя с росонерите две ремита срещу Болоня и Катания. След това още две – с Киево и Дженоа. Не, този отбор не е готов да бъде шампион…

29 ноември 2011-а, вторник. Наполи води на бианконерите с 3:1 в 68-а минута. Като че ли тимът на Антонио Конте най-сетне си намери майстора? Да, ама не! Мачът завършва 3:3. Може би ще кажете: " Ювентус отново извади късмет". Глупости! Ювентус извади дяволски голям късмет! Като че ли вече футболистите на старата госпожа имат основания да мечтаят. За Скудетото обаче, още никой не говори.

21 декември 2011-а, сряда. Грандът от Торино завършва годината без загуба след 0:0 с Удинезе на "Фриули". Вече всичко е ясно – Юве ще се бори за титлата!

6 май 2012-а, неделя. Каляри – Ювентус 0:2 10 минути преди края. От Милано долита новината, че Интер повежда на росонерите с 3:2. 10 минути по-късно всичко е ясно. Тимът на Антонио Конте е новият шампион на Италия!!!

Всъщност, какво се случи? Как отборът успя от един посредствен състав да се превърне в машина за победи?

Обикновено казваме, че един тим се гради с години преди да постигне някакви успехи. Манталитетът на победител обаче е в ДНК-то на старата госпожа и след като подходящите хора се събраха на точното място, приказката започна.

Няколко са основните фактори, които изиграха ключова роля за триумфа на бианконерите.

Антонио Конте

Бих го нарекъл "мислещият треньор". Разбира се, нормално е, когато един наставник постига такъв успех още в началото на своята кариера, да бъде засипан със суперлативи. По този път са минали Гуардиола, Моуриньо, сега Ди Матео и други. Какво промени обаче Конте? Въведе вариативност в тактическата постройка и състава. Ако си спомняте, Юве започна сезона със схема 4-2-4. Дори цялата селекция бе ориентирана именно към фланговите футболисти – Елиа, Естигарибиа, Джакерини, Вучинич. Първите няколко мача обаче показаха, че играта на отбора не върви особено. Красич бе ужасно слаб, а на лявото крило Конте като че ли все още нямаше футболиста, който иска – адаптиран към отбора и към Серия "А". Тогава "мислещият треньор" го измисли. Отвори място за трети халф и включи Видал. Схемата се преобразува на 4-3-3, а Пепе получи шанс отдясно и се отблагодари по най-добрия начин. По всичко изглеждаше, че Конте е уцелил ваксата, но въпреки това не спря да мисли. Сещам се за един негов коментар, който ще опитам да цитирам по памет: "Имам трима прекрасни централни бранители и не мога да си позволя някой от тях да седи на пейката". Така се появи следващото оръжие, което младият наставник извади на фронтовата линия – 3-5-2. По мое мнение, точно с тази тактическа постройка Юве изигра най-добрите си мачове. Вариативността на състава и схемата – именно това е едно от най-важните неща, които донесоха успех на отбора. Единствената забележка и препоръка към Конте, която аз бих си позволил да направя, е необходимостта от още един централен защитник. Ако си спомняте, за гостуването на Болоня (1:1) единствено Бонучи бе на линия и се наложи Касерес да му партнира. Ще ви припомня и един интересен факт – в първия мач от сезона при победата с 4:1 над Парма, Конте излезе с 10 италианци и само един чужденец в състава, въпреки летните трансфери! Мисля, че още тогава спечели любовта на тифозите.

Защитата

В 37 срещи от първенството Буфон и футболистите пред него са допуснали едва 19 гола. За сравнение, Милан има 32. Може би повечето от феновете на Ювентус биха определили Пирло за играч на сезона. И с пълно право, но моят избор пада върху друг футболист – Андреа Бардзали. Без да фокусира вниманието върху себе си, бранителят изигра перфектен сезон. Мисля и се опитвам да се сетя за негова индивидуална грешка в някой мач, но не успявам. Бардзали дойде от Волфсбург на пожар, а преди началото на този сезон заедно с Бонучи попадаха в графата "ненужни". Конте обаче повярва в тях и те, заедно с Киелини, направиха вратата на Буфон непревземаема. Отличен за представянето си заслужават и крайните бранители. Всъщност, през миналите години старата госпожа имаше сериозни проблеми в защита и то най-вече заради слабите си бекове, но взе мерки. Лихщайнер, Касерес, Де Челие и Киелини направиха чудесен сезон. Всички бяха на ниво. Към това число можем да прибавим Естигарибиа и Джакерини, които в отделни мачове действаха по фланговете. Приносът на крайните защитници към атаката на Юве също бе много сериозен.

Андреа Пирло

Разбира се, бившият халф на Милан заслужава да му отделим няколко реда специално внимание. Юве нямаше такъв футболист. Джовинко искаше да играе постоянно, с Диего нещата не се получиха… Не правя съпоставка между тримата, защото са различни. Меките пасове на Пирло се превърнаха в не малко асистенции през сезона. Именно през него минаха най-хубавите голови атаки на старата госпожа.

Изключително важна роля за успеха на тима изигра и фактът, че играчите имаха щастието да се предпазят от тежки травми и наказания. За разлика от Милан, Ювентус почти всеки мач разполагаше с най-добрите си футболисти.

Също така, политиката на бианконерите да не залагат на скъпи звезди, се оказа правилна. Старата госпожа пострада доста през годините от "неуспешни флиртове". Пресните примери са Красич и Диего. През миналото лято грандът от Торино почти нямаше лош трансфер. Единственото изключение може би е Елиа, но той не е слаб футболист, а просто нямаше нужда от него. Джакерини, Лихщайнер, Касерес, Видал и Вучинич обаче си бяха удар в десятката.

През целия сезон Юве владееше топката повече от съперника. В най-лошия случай 50:50. Дори и да не играеше добре, тимът мачкаше с тактическа дисциплина, себераздаване и страст. Бианконерите победиха всичките си преки конкуренти за титлата. Кой е ключовият мач през кампанията? Може би ремито с Милан на "Сан Сиро"? Или успеха над Интер? Да, достойни номинации, но и твърде тривиални… За мен най-важната среща бе във Флоренция на 17 март, когато Юве разби Виола с 5:0. Победата дойде след серия от 4 поредни ремита, които бяха отдалечили старата госпожа от титлата.

Разбира се, Скудетото още дълго ще топли сърцата на "черно-белите" тифози, но мисля, че е редно да поговорим и за слабостите на тима през сезона. Такива определено имаше.

На първо място е може би нападението. Факт е, че отборът няма изявен голмайстор. Таранът Матри вкара едва десет, но това не е толкова зле, като се има предвид, че в доста мачове не игра. Нуждае ли се Ювентус от доказан реализатор през лятото? По-скоро да, въпреки че може и да не се наложи. Дел Пиеро напуска, Бориело трябва да бъде разкаран, но ако Куалярела покаже най-доброто от себе си, може би всичко ще е ок. И все пак смятам, че Вучинич и Бербатов могат да бъдат страхотен тандем…

Друга очевадна слабост са многото ремита. Старата госпожа побеждаваше силните и се проваляше срещу по-скромните отбори. Ако погледнем статистиката, ще видим, че Милан пердашеше наред съперниците, които им отстъпваха по класа.

Късметът. Юве имаше късмет в не малко трудни моменти през сезона. Незачетеният гол на Милан, ремито 3:3 с Наполи, дори ако щете помощта, която получи от Фиорентина, Болоня и Интер в битката за Скудетото. Не ме разбирайте грешно – тимът напълно заслужено спечели титлата. Заслужи си и късмета.

Бианконерите триумфално се завръщат в Шампионската лига, но преди това имат шанс за дубъл, ако победят във финала за Купата на Италия. На полусезона в Серия "А" отново писах коментар за Юве и завърших с думите на един мой познат, фен на старата госпожа. Тогава той каза: "Дали ще спечелим титлата или не, за мен не е толкова решаващо. Важното е, че отново имаме отбор, за който да ни боли, когато се проваля".

Е, Скудетото е факт, но мисля, че въпросният цитат продължава да важи с пълна сила.