Светът е немислим без футбола. Това, което прави тази игра толкова велика и обожавана, се крие там някъде в необятния свят на чувствата на милиардите любители на едно от чудесата на човечеството. Голът като елемент от този спорт и зрелищните мачове, които в повечето случаи са плод на безпределна вяра, несломим дух и силно желание, имат особено място в пирамидата на футбола. Те са причината да издигаме в култ този спорт. Историята е съхранила хиляди такива битки, всяка от които има специално отредено място в сърцата ни, и винаги, когато се сетим за тях, се пренасяме в онези славни мигове, осветени с вечна светлина. Няма как от паметта ни да се изтрият виковете на изпадналите в екстаз коментатори на "онези" сблъсъци.

Във връзка с всичко това в продължение на няколко седмици ще разгледаме някои от най-паметните мачове в историята на футбола, а за тези, които пропуснем, можем само да Ви се извиним.

В тази първа част ще представим мачове, които определено трябва да имат място в колекционерската Ви галерия. Ще Ви отведем на митичните стадиони "Сан Паоло", "Ацтека", "Естадио Сентенарио", "Джузепе Меаца". Ще си спомним за "Чудото от Берн", ще вникнем в максимата "Мачът се играе до последния съдийски сигнал", ще разберем защо Манчестър Юнайтед е един от еделвайсите на клубния футбол. Казано накратко, ще се потопим в света на футбола.

► Уругвай – Аржентина
4:2 (1:2)

Топката на „урусите” се оказа по-тежка от тази на „гаучосите”

Представителните отбори на Уругвай и Аржентина се срещат на финала на първото издание на Световното първенство по футбол. Турнирът се провежда на територията на "урусите", които са възнаградени от ФИФА да домакинстват на Мондиал'34 именно заради силното им представяне на Олимпийските игри. По онова време националният тим на Бразилия не се вижда на хоризонта, а водещите сили от Европа не взимат участие в надпреварата главно поради финансови невъзможности. Разбира се, има и известно омаловажаване на турнира от страна на някои европейски отбори. На фона на всичко това финалът е напълно очакван. Мачът се играе в столицата на Уругвай Монтевидео на новооткрития "Естадио Сентенарио". Мястото, където се провежда решителната битка, е близо до столицата на Аржентина Буенос Айрес и това не препятства посещаването на сблъсъка от аржентински фенове. Истинско дерби се очаква да се разрази на "Естадио Сентенарио". Преди срещата между двете страни се разразява изключително ожесточен спор за това с чия топка да играят. В крайна сметка се стига до споразумение, след като организаторите на турнира се намесват и решават първото полувреме да се играе с избрано кълбо от аржентинския тим, а второто с топка на "урусите". Срещата започва добре за домакините, които още в 12-ата минута откриват резултата с гол на Пабло Дорадо, но малко след това "гаучосите" обръщат нещата в своя полза с попаденията на Карлос Пеуселе и Гилермо Стабиле. Първата част приключва при резултат 2:1 в полза на Аржентина. През второто полувреме уругвайците показват отборен дух и с головете на Педро Сеа, Викториано Ириарте и Хектор Кастро постигат историческа победа с 4:2.

Уругвай – Аржентина – 4:2 (1:2)

Дата: 30 юли, 1930 г.
Първенство: Мондиал’30, финал
Стадион: „Естадио Сентенарио” (Монтевидео, Уругвай) – 68 346 зрители

Стартови състави:
Уругвай - Енрике Балестреро, Хосе Насаси (капитан), Ернесто Маскерони, Хосе Андраде, Лоренцо Фернандес, Алваро Хестидо, Пабло Дорадо, Ектор Скароне, Хектор Кастро, Педро Сеа, Викториано Ириарте.
Старши треньор: Алберто Супици
Аржентина - Хуан Ботасо, Хосе Дела Торе, Фернандо Патерностер, Педро Суарес, Хуан Еваристо, Луис Монти, Марио Еваристо, Мануел Ферейра (капитан), Карлос Пеуселе, Франциско Варало, Гилермо Стабиле.
Старши треньор: Франсиско Олазар, Хуан Трамутола

Съдия: Жан Лангенус (Белгия)
Голове:
Уругвай - Пабло Дорадо (12), Педро Сеа (57), Викториано Ириарте (68), Хектор Кастро (89)
Аржентина – Карлос Пеуселе (20), Гилермо Стабиле (37)

Видео:



► Хееренвеен - Аякс
6:5 (1:4)

„Мачът се играе до последния съдийски сигнал”

7 май 1950 г. е една от най-паметните дати в историята на холандския футбол. Тогава се е състояло едно от първите издания на дербито между Хееренвеен и Аякс, което е приключило при резултат 6:5, но не това прави този ден толкова светъл и запомнящ се. Този мач е прочут най-вече с обрата, който е сътворил Хееренвеен. В последните 30 минути на този велик сблъсък фрисландският колос е успял да навакса изоставане от 4 гола и дори е стигнал до пълен обрат, обръщайки резултата от 1:5 до 6:5.

Хееренвеен – Аякс – 1:4 (6:5)

Дата: 7 май, 1950 г.
Сезон: 1949/1950
Първенство: Шампионат на Холандия, плейофи за титлата

Голове:
Хееренвеен: Абе Ленстра (20, 62), Мартен Брандсма (69, 85), Хени Йонкман (74-дузпа), Герм Хофма (82)
Аякс: Йохан Стофлен (7), Гуус Драгер (14), Бруинс (31), Ринус Микел (46,61)

Снимка:


► Унгария – Западна Германия
2:3 (2:2)

Чудото от Берн

Пренасяме се в далечната 1954 година. Денят е 4 юли. Националните отбори на Унгария и Западна Германия излизат един срещу друг във финала на 5-ото издание на Световното първенство по футбол, което се провежда в Швейцария. Решителната среща се играе в Берн на стадион "Ванкдорф". Атмосферата в тима на немците е далеч по-напрегната, тъй като се изправят срещу една от водещите сили във футбола. Загубата с 3:8 от Унгария в двубой от груповата фаза на Мондиал’54 допълнително увеличава напрежението върху отбора на Западна Германия. Това е една от основните причини, поради която мнозина определят „маджарите” като абсолютни фаворити във финалния сблъсък, но същите тези хора пренебрегват факта, че в мача от първия етап на турнира наставникът на немците Сеп Хербергер излезе с експериментална единайсеторка, пускайки в игра цели 6 резерви.

Очакваният миг настъпва и англичанинът Уилям Линг дава първия съдийски сигнал. „Вълшебните маджари” започват срещата по-настъпателно и още в 6-ата минута откриват резултата с попадение на легендарния Ференц Пушкаш. 120 секунди по-късно унгарският национален тим стига и до втори гол, дело на Золтан Цибор. Феновете на Западна Германия изпадат в шок и се опасяват, че любимците им ще допуснат втора поредна разгромна загуба от звездния тим на Унгария. За щастие тревогите на немците траят точно 2 минути, след като Макси Марлок връща едно попадение и довежда резултата до 1:2. В 18-ата минута Западна Германия връща статуквото в мача с гол на Хелмут Ран. Футболистите на Сеп Хербергер взимат психологическо предимство над съперниците си и започват да играят по-агресивно. В 84-ата минута Хелмут Ран отново се появява на сцената и обръща мача в полза на своя тим.

Така немислимото става реалност и Западна Германия се изкачва на върха на световния футбол, сътворявайки обрат от 0:2 до 3:2. Това велико събития се позлатява и остава в историята под името "Чудото от Берн".

Унгария – Западна Германия – 2:3 (2:2)

Дата: 4 юли, 1954 г.
Първенство: Мондиал’54, финал
Стадион: „Ванкдорф” (Берн, Швейцария) – 62 500 зрители

Стартови състави:
Унгария – Гюла Грошич, Йеньо Бузански, Гюла Лорант, Михали Лантош, Йожеф Божик, Йожеф Закариаш, Шандор Кочиш, Нандор Хидегкути, Ференц Пушкаш, Золтан Цибор, Михали Тот.
Старши треньор: Густав Шебеш
Западна Германия – Тони Турек, Вернер Колмайер, Хорст Екел, Йозеф Посипал, Карл Май, Вернер Либрих, Хелмут Ран, Макси Морлок, Отмар Валтер, Фритц Валтер, Ханс Шефер.
Старши треньор: Сеп Хербергер
Съдия: Уилям Линг (Англия)

Голове:
Унгария - Ференц Пушкаш (6), Золтан Цибор (8)
Западна Германия - Макс Морлок (10), Хелмут Ран (18), Хелмут Ран (84)

Видео:


► Италия – Западна Германия
4:3 с.п. (1:0)

Мачът на столетието

Полуфиналният мач между Италия и Германия от Мондиал'70 е един от най-красивите в историята на футбола, но и е един от най-скучните. Срещата трябва да бъде разделена и разгледана в две части: редовни 90 минути и продължения.

Първата част спокойно би могла да влезе в графата "скучен мач".
В 8-ата минута на срещата Италия открива резултата с гол на Роберто Бонинсеня . В следващите 82 минути италианците прилагат всеизвестното "катеначо" и не позволяват на немците да отбележат изравнително попадение. Но минути преди последния съдийски сигнал Карл-Хайнц Шнелингер успява да разбие бетонната защита на "адзурите" и връща статуквото на терена. Така редовните 90 минути не излъчват победител и мачът влиза в продължения.

Втората част определено е приказна.
В 4-ата минута на първото мини полувреме легендарният Герд Мюлер дава преднина на немците, разписвайки се за 2:1. След това италианците, които в рамките на редовните 90 минути бранеха вратата си с 11 човека, се втурват в атака в търсене на изравнителен гол. Това дава резултат и 4 минути по-късно Тарчизио Бургнич прави резултата 2:2. Малко след това Луиджи Рива, по-известен като Джиджи Рива, вкарва за 3:2 и обръща резултата в полза на Италия, но Германия не се отказва и в 110-минута Герд Мюлер отново се появява на сцената, бележейки за 3:3. Радостта на немците не трае много, тъй като секунди по-късно Джани Ривера слага точка на спора, вкарвайки за крайното 4:3.

*Този чудноват сблъсък бе избран за мач на столетието.

Италия – Западна Германия – 4:3 с.п. (1:0)

Дата: 17 юни, 1970 г.
Първенство: Мондиал’70, полуфинал
Стадион: „Ацтека” (Мексико Сити, Мексико) – 102 444 зрители

Стартови състави:
Италия – Енрико Албертози, Тарчизио Бургнич, Джачинто Факети, Пиерлуджи Чера, Роберто Розато (91’Фабрицио Полети), Марио Бертини, Луиджи Рива, Анджело Доменгини, Сандро Мацола (45’Джани Ривера), Джанкарло Де Систи, Роберто Бонинсеня.
Старши треньор: Феручо Валкареджи
Западна Германия - Сеп Майер, Карл-Хайнц Шнелингер, Франц Бекенбауер, Вили Шулц, Берти Фогтс, Уве Зеелер, Волфганг Оверат, Герд Мюлер, Бернд Патцке (63’ Сиги Хелд), Хенес Льор (53’Стан Либуда), Юрген Грабовски.
Старши треньор: Хелмут Шьон.
Съдия: Артуро Малдонадо (Перу)

Голове:
Италия - Роберто Бонинсеня (8), Тарчизио Бургнич (98), Луиджи Рива (104), Джани Ривера (111)
Западна Германия - Карл-Хайнц Шнелингер (90), Герд Мюлер (94, 110)

Видео:


► Англия – Камерун
3:2 с.п. (1:0)

Камерун покори сърцето на световния футбол

Груповата фаза на Мондиал'90, който се проведе на италианска територия, не отговори на очакванията за зрелищен футбол, но представителният отбор на Камерун до известна степен спаси положението. Африканският тим с Роже Мила се превърна в приятната изненада на турнира, след като в груповата фаза победи Аржентина и Румъния, като по този начин спечели симпатиите на неутралните фенове. На осминафиналите Камерун надигра Колумбия след продължения и се класира за четвъртфиналите. Така "непобедимите лъвове" пренаписаха историята на африканския футбол. На 1/4- финалите Мила и компания се изправиха срещу Англия. В 25-ата минута на историческата среща Дейвид Плат се разписа за 1:0 в полза на Англия. Първата част на двубоя приключи при този резултат. През второто полувреме легендарният Роже Мила се появи на зеления килим и играта на африканците се промени коренно. Камерун получи правото да изпълни дузпа, след като противников футболист повали Мила в наказателното поле. В 61-ата минута Емануел Кунде не сбърка от бялата точка и "непобедимите лъвове" се върнаха в мача. Малко след това Роже Мила отново хипнотизира английската защита и подаде на Емануел Екеке, който изпрати топката в мрежата на "трите лъва" за 2:1. Впоследствие Камерун получи много шансове да увеличи преднината си, но така и не съумя да вкара трето попадение. Логичното се случи и в сила влезе правилото "Който не вкарва, накрая му вкарват". Седем минути преди края на срещата съдията отново посочи бялата точка, но този път в полза на Англия. Гари Линекер материализира 11-метровия наказателен удар за 2:2 и прати мача в продължения. Във второто мини полувреме мексиканският рефер Едгардо Кодесал Мендес за трети пореден път в мача отсъди дузпа, която отново бе за Англия. Линекер за втори пореден път застана зад коженото кълбо и хладнокръвно се разписа за крайното 3:2. Камерун отпадна от турнира с високо вдигната глава и спечели сърцата на милиони фенове по света.

Англия – Камерун – 3:2 с.п. (1:0)

Дата: 1 юли, 1990 г.
Първенство: Мондиал’90, четвъртфинал
Стадион: „Сан Паоло” (Неапол, Италия) – 55 205 зрители

Стартови състави:
Англия – Питър Шилтън, Стюарт Пиърс, Дес Уолкър, Тери Бътчър (73’Тревор Стивън), Крис Уодъл, Гари Линекер, Джон Барнс (45’Питър Биърдсли), Пол Паркър, Марк Райт, Дейвид Плат, Пол Гаскойн.
Старши треньор: Боби Робсън
Камерун - Томас Нконо, Бенжамин Масинг, Берин Ебуеле, Емануел Кунде, Франсуа Омам-Бийк, Лоис Мфеде (62’Еуген Екеке), Жан Клод Пагал, Стефен Татау, Томас Либих, Сирил Маканаки, Емануел Мабоанг (45’Роже Мила).
Старши треньор: Валерий Непомняшчий
Съдия: Едгардо Кодесал Мендес (Мексико)

Голове:
Англия – Дейвид Плат (25), Гари Линекер (83- дузпа, 105 – дузпа)
Камерун – Емануел Кунде (61 дузпа), Еуген Екеке (65)

Видео:



► Марсилия – Монпелие
5:4 (0:4)

„Droit Au But” (Право напред) марсилци

През сезон 1998/1999 във френската Дивизия 1 (тогавашното име на Лига 1) се изигра епохален мач между Марсилия и Монпелие, който с течение на времето остави в сянка шампионската титла на Бордо. На 22 август 1998 г. на "Велодром" бе маркиран един от най-паметните мигове в историята на футбола. В първата част на прочутата среща Монпелие сумира цели 4 попадения в противниковата врата и се прибра на почивката при резултат 4:0. През второто полувреме двата отбора тотално префасонираха играта си и в резултат на това Марсилия стори утопичното и постигна пълен обрат, довеждайки резултата до 5:4. Последният гол бе дело на Лоран Блан, който реализира 11-метров наказателен удар и хвърли в екстаз хилядите фенове по трибуните на "Велодром", а и тези, които бяха пред екраните.

Марсилия – Монпелие – 5:4 (0:4)

Дата: 22 август, 1998 г.
Сезон: 1998/1999
Първенство: Дивизия 1 (Лига 1), 3-и кръг
Стадион: „Велодром” (Марсилия, Франция) - 56 070 зрители

Стартови състави:
Марсилия – Стефан Порато, Патрик Блондею, Лоран Блан (капитан), Вилиам Галас, Даниел Браво (60’Кристоф Дюгари), Ерик Рой, Робер Пирес, Флоран Маурис, Жоселин Горвене (46’Сидики Камара), Фабрицио Раванели, Депри Доморау.
Старши треньор: Ролан Курбис
Монпелие – Бруно Мартини, Паскал Бейлс, Мануел дос Сантос, Франк Силвестър, Франк Сауз, Жан-Кристоф Роувие (капитан), Дидие Тимоте, Хавиер Гравелайн, Пиер Робер, Паскал Фуджи (65’Марсел Махою), Ибрахим Бакайоко (72’Филип Делайе).
Старши треньор: Жан-Луи Гасет
Съдия: Алън Сар

Голове:
Марсилия:                Монпелие:
61’Флоран Маурис 15’Ибрахим Бакайоко
64’Кристоф Дюгари 19’Пиер Робер
71’Кристоф Дюгари 23’Франк Сауз
84’Ерик Рой 34’Ибрахим Бакайоко
90’Лоран Блан (дузпа)
Жълти картони:
Марсилия: Монпелие:
23’Патрик Блондею 34’Дидие Тимоте
64’Флоран Маурис 69’Пиер Робер
79’Паскал Бейлс

Видео:

marseille-montpellier 5-4 1999 om by nasri92100


► Реал Сосиедад – Атлетико Мадрид
3:2 (0:2)

Дуото Ковачивич-Кахведжи надви карето Торес-Кежман-Петров-Родригес

През сезон 2005/2006 в среща от 4-ия кръг на испанската Примера дивисион отборите на Реал Сосиедад и Атлетико Мадрид изнесоха изключителен мач на "Аноета". В онзи прочут сблъсък за "дюшекчиите" в атака действаха Фернандо Торес, Матея Кежман, Мартин Петров и Макси Родригес, а домакините разчитаха най-вече на дуото Нихат Кахведжи и Дарко Ковачевич, известно още като „малкия и големия“. Гостите от Мадрид започнаха по-добре двубоя и още до 20-ата минута Торес и Кежман сломиха противниковата защита, довеждайки резултата до 2:0. До края на първото полувреме ситуацията на терена не се промени, но през втората част тежката дума имаше тима на Реал Сосиедад. "Синьо-белите" отвърнаха на удара с по един гол на Ковачевич и Кахведжи. В 87-ата минута домакините от Сан Себастиан останаха в намален състав, след като Пабло Баркеро получи червен картон. Това не пречупи желанието на Реал Сосиедад да постигне пълен успех и броени минути преди последния съдийски сигнал звездата на мача Дарко Ковачевич отново показаха головия си нюх, разписвайки се за крайното 3:2.

Реал Сосиедад – Атлетико Мадрид – 3:2 (0:2)

Дата: 21 септември, 2005 г.
Сезон: 2005/2006
Първенство: Примера дивисион, 4-и кръг
Стадион: „Аноета” (Сан Себастиан, Испания) – 21 493 зрители

Стартови състави:
Реал Сосеидад – Асиер Риесго, Микел Лабака, Хавиер Гаридо, Даниел Сифуентес, Микел Гонзалес, Микел Аранбуру, Микел Алонсо, Нихат Кахведжи (90’Горка Гарсия), Шави Прието (75’Гари Уранга), Алваро Ново, Дарко Ковачевич.
Старши треньор: Хосе Мари Аморорту
Атлетико Мадрид – Лео Франко, Хуан Веласко, Хосе Гарсия Калво, Антонио Лопес, Матея Кежман, Петер Лучин, Макси Родригес (61’Валера), Габи (71’Гонзало Колса), Хосе Игнасио Захинос, Мартин Петров, Фернандо Торес.
Старши треньор: Карлос Бианки
Съдия: Фернандо Техейра Витиенес

Голове:
Реал Сосиедад – Дарко Ковачевич (56, 90), Нихат Кахведжи (83)
Атлетико Мадрид – Фернандо Торес (10), Матея Кежман (19)
Жълти картони:
Реал Сосиедад – Микел Алонсо (35), Даниел Сифуентес (64)
Атлетико Мадрид – Габи (43), Фернандо Торес (65), Матея Кежман (83)

Снимка:



► Интер – Рома
4:3 с.п. (1:3)

Деснячката на Луиш Фиго смрази Рома и донесе пореден трофей на Интер

През 2006 г. грандовете на европейския футбол Интер и Рома изиграха изключително драматичен мач за Суперкупата на Италия. "Вълците" вкараха цели 3 гола до 35-ата минута на прочутия мач, но в момента, в който изглеждаше, че победителят е ясен "нерадзурите" отговориха с попадение на Патрик Виера. През второто полувреме Интер значително вдигна оборотите. Първо Ернан Креспо намали на 2:3, а малко след това Виера отново се разписа и върна интригата в мача, довеждайки резултата до 3:3. До края на редовното време не паднаха повече попадения и двубоят влезе в продължения. В 5-ата минута на първото мини полувреме легендарният Луиш Фиго сложи точка на спора, разписвайки се за крайното 4:3. Така португалецът донесе пореден трофей на Интер.

Интер – Рома – 4:3 с.п. (1:3)

Дата: 26 август, 2006 г.
Сезон: 2006/2007
Първенство: Суперкупа на Италия, финал
Стадион: „Джузепе Меаца” (Милано, Италия) – 45 528 зрители

Стартови състави:
Интер – Франческо Толдо, Фабио Гросо (54’Майкон), Марко Матераци, Валтер Самуел, Хавиер Санети, Естебан Камбиасо, Луиш Фиго, Деян Станкович (106’Оливие Дакур), Патрик Виера, Златан Ибрахимович, Адриано (61’Ернан Креспо).
Старши треньор: Роберто Манчини
Рома – Дони, Кристиан Киву, Леандро Куфре, Филип Мексес, Кристиан Панучи, Алберто Акуилани (80’Макс Тонето), Даниеле Де Роси, Мансини, Симоне Перота, Родриго Тадей (66’Марко Касети), Франческо Тоти (72’Ахмед Мидо).
Старши треньор: Лучано Спалети
Съдия: Масимилиано Сакани

Голове:
Интер – Патрик Виера (44), Ернан Креспо (65), Патрик Виера (74), Луиш Фиго (94)
Рома – Мансини (13), Алберто Акуилани (25, 34)
Жълти картони:
Интер – Патрик Виера (30), Майкон (80), Естебан Камбиасо (116)
Рома – Родриго Тадей (44), Марко Касети – (70), Кристиан Киву (100-червен картон), Ахмед Мидо (119)

Видео:



► Евертън – Манчестър Юнайтед
2:4 (2:0)

Манчестър Юнайтед отказа Челси от титлата след фамозен обрат срещу Евертън

Сезон 2006/2007...Четири кръга преди края на кампанията във Висшата лига Манчестър Юнайтед и Челси водят люта битка за шампионската титла. "Червените дяволи" имат солиден аванс пред "сините", но борбата за първото място е далеч от решаването си, тъй като на Гигс и компания им предстоят три поредни тежки гостувания - на Евертън, Манчестър Сити и Челси. Манчестър Юнайтед излиза на "Гудисън Парк" за задължителни три точки. В началото на срещата момчетата на Алекс Фъргюсън не успяват да намерят ритъма си на игра, а това колебание им коства скъпо, след като още в 12-ата минута "карамелите" откриват резултата с гол на Алън Стъбс. Първата част на срещата приключва при резултат 1:0 за Евертън, но надеждите на "червените дяволи" за пълен обрат през второто полувреме остават живи. Само 5 минути след подновяването на играта гостите от Манчестър получават втори гол във вратата си, дело на Мануел Фернандес. Впоследствие Манчестър Юнайтед събужда звяра в себе си и започва червена диктовка. Желанието на "червените дяволи" за обрат дава резултат и в последните 30 минути на мача успяват да отбележат четири гола и да победят.

Това определено бе една от най-важните победи на Манчестър Юнайтед през сезон 2006/2007. С този успех "червените дяволи" взеха сериозно психологическо предимство над съперниците си от Челси и буквално ги отказаха от титлата.

Евертън – Манчестър Юнайтед – 2:4 (2:0)

Дата: 28 април, 2007 г.
Сезон: 2006/2007
Първенство: Висша лига, 35-и кръг
Стадион: „Гудисън Парк” (Ливърпул, Англия) – 39 682 зрители

Стартови състави:
Евертън – Йън Търнър, Тони Хобърт, Джоузеф Йобо, Алън Стъбс, Джолиън Лескът, Микел Артета, Фил Невил, Леон Озмън (72’Джеймс МакФадън), Лий Карсли (83’Анди ван дер Мейде), Мануел Фернадес, Джеймс Воън (71’Джеймс Бийти).
Старши треньор: Дейвид Мойс
Манчестър Юнайтед - Едвин ван дер Сар, Патрис Евра (56’Киерън Ричардсън), Габриел Хайнце, Уес Браун, Джон О’Шей, Райън Гигс, Алан Смит (63’Кристиано Роналдо), Майкъл Карик, Пол Скоулс, Уейн Рууни, Оле Гунар Солскяер (86’Крис Ийгълс).
Старши треньор: Алекс Фъргюсън
Съдия: Алън Уайли

Голове:
Евертън – Алън Стъбс (12), Мануел Фернандес (50), Фил Невил (67-автогол)
Манчестър Юнайтед – Джон О’Шей (61), Уейн Рууни (78), Крис Ийгълс (93)
Жълти Картони:
Евертън – Джеймс Воън (29)
Манчестър Юнайтед – Габриел Хайнце (45)

Видео:


► Интер – ЦСКА Москва
4:2 (2:2)

Жо и Лав не успяха да се противопоставят на Камбиасо и Ибрахмович

През сезон 2007/2008 в груповата фаза на Шампионската лига се изигра изключително интересен мач между отборите на Интер и ЦСКА Москва. Любителите на великата игра се насладиха на истинско зрелище. На "Джузепе Меаца" ЦСКА Москва се нуждаеше от пълен успех, за да запази шансовете си за класиране в следващата фаза на турнира. "Армейците" започнаха срещата силно и до 31-ата минута си осигуриха комфортна преднина с попаденията на Жо Алвеш и Вагнер Лав. "Нерадзурите" запазиха самообладание и до края на първата част успяха да изравнят. Точни за "черно-сините" бяха Златан Ибрахимович и Естебан Камбиасо. През второто полувреме отборът на Интер завърши започнатото и сътвори пълен обрат, довеждайки резултата до 4:2. Решителните два гола отново бяха дело на Камбиасо и Ибрахимович.

Интер – ЦСКА Москва – 4:2 (2:2)

Дата: 7 ноември, 2007 г.
Сезон: 2007/2008
Първенство: Шампионска лига, група „G” (4-и кръг)
Стадион: Джузепе Меаца (Милано, Италия) – 65 000 зрители

Стартови състави:
Интер – Жулио Сезар, Хавиер Санети, Кристиан Киву, Иван Кордоба, Валтер Самуел, Майкон, Максуел (66’Сантяго Солари), Оливер Дакур, Естебан Камбиасо, Златан Ибрахимович (84’Давид Суасо), Ернан Креспо (63’Хулио Крус).
Старши треньор: Роберто Манчини
ЦСКА Москва – Игро Акинфеев, Алексей Березутски, Василий Березутски (70’Ратиньо) Антон Григориев, Юри Жирков, Милош Красич, Даниел Карвальо, Елвир Рахимич, Дуду (83’Иван Таранов), Вагнер Лав, Жо Алвеш (45’Евгений Алдонин).
Старши треньор: Валери Газаев

Голове:
Интер – Златан Ибрахимович (32, 75), Естебан Камбиасо (34, 75)
ЦСКА Москва – Жо Алвеш (23), Вагнер Лав (31)
Жълти картони:
Интер – Оливер Дакур (84)
ЦСКА Москва – Елвир Рахимич (39), Дуду (45), Василий Березутски (65), Юри Жирков (72)

Видео:



Очаквайте скоро и II-ра част от поредицата!