Имаше години, не толкова отдавна, когато италианският футбол бе на мода. Отборите от Ботуша доминираха в Европа, а Серия "А" бе най-силното първенство на Стария континент и в света. Това се дължеше най-вече на факта, че на Апенините винаги са били новатори по отношение тактическа постройка и идеи, свързани с най-обичания спорт. Няма да преувеличим, ако кажем, че италианците са написали теорията на футбола, а отборите им винаги са били пример за желязна дисциплина на терена.
Калчото постепенно започва да възвръща старите си позиции. Това може би се дължи на факта, че резултатността в Серия "А" се вдигна. За мен обаче интерес представлява един друг факт – италианският елит е палитра от разнообразни тактически схеми, повечето от които рядко се практикуват в други първенства.
Веднага прави впечатление, че класиката не е на мода в Калчото. Един, единствен отбор в първенството залага на 4-4-2 – новакът Сиена. Като цяло тази схема някак си винаги е била чужда за отборите на Апенините.
Най-използваната постройка към момента в Серия "А" е 4-3-1-2. Шампионът Милан е сред съставите, които твърдо залагат на тази тактика. Италия сякаш е "последната крепост" в Европа на вече изчезващия пост плеймейкър. Според мен това е нормално. Все пак не толкова отдавна на Ботуша играеха Марадона, Зидан и т.н., а все още се подвизават футболисти като Тоти, Пирло и др. Интересното обаче е, че играчите, които в Калчото използват на позицията зад нападателите, не винаги са типични конструктори. Примерно в състава на "росонерите" това е Боатенг – борбен, креативен, с голмайсторски нюх, но не и футболист от типа Снайдер или Тоти. В Италия човекът зад нападателите е по-скоро трети нападател, а не разпределител, ако използваме този волейболен термин. Схемата 4-3-1-2 в Серия "А" използват още Рома (след завръщането на Тоти), Интер, Палермо, Лацио, Киево, Дженоа, Каляри, Чезена, Новара и Болоня.
Два отбора в Калчото залагат твърдо на 4-4-1-1. Това са Парма и Аталанта. Според мен треньорите на "дуковете" и "бергамаските" предпочитат тази постройка заради ограничения си потенциал, най-вече в офанзивен план. Те нямат достатъчно креативни халфове, но разполагат с полузащитници или по-точно полузащитни линии, които компенсират липсата на техника и импровизация с много тичане и борба. В този ред на мисли изглежда, че 4-4-1-1 е подходяща схема за отбори, които се борят да не изпаднат.
Безспорно най-интересните и необичайни постройки са 3-4-2-1 на Наполи и 3-5-1-1 на Удинезе. В последните години тези два тима са "солта и пипера" на Серия "А". Тенденцията в Италия е все по-малко състави да залагат на трима защитници. Интер при Гасперини започна да играе с тройка централни, но схемата бързо бе премахната след уволнението на наставника. Като цяло всеки съперник на Наполи или Удинезе трудно се нагажда към нетрадиционното им разположение. Според мен и Валтер Мадзари, и Франческо Гуидолин играят точно по този начин, защото разполагат с подходящите футболисти за дадената схема. "Тризъбецът" в атака на Наполи с "бижутата" Лавеци-Хамшик-Кавани е гордостта на този отбор. Удинезе пък много разчита на доказан голмайстор като Ди Натале и най-вече на включвания от втора позиция. Пресен пример за това колко неудобни за съперника са подобни схеми е победата на Наполи над Манчестър Сити в Шампионската лига.
Прави впечатление, че два отбора, които започнаха сезона с 4-3-3 ( Рома и Фиорентина), се ориентираха към 4-3-1-2. При "вълците" това се случи логично след завръщането на Тоти. Новият треньор на Фиорентина Делио Роси пък (може би временно и заради травмата на Йветич) вероятно ще действа с двама в нападение срещу Палермо през уикенда.
Ювентус също стартира с една, а продължи с друга схема. Атрактивната, но рискова 4-2-4 бе заменена от 4-2-3-1. Антонио Конте като че ли напипа най-правилната тактика. Това, разбира се, бе неизбежно, тъй като при 4-2-4 се залага много на крилата, а фланговите футболисти на "бианконерите" не бяха на ниво. След рокадите се оказа, че Вучинич "заспа" отляво, Пепе отдясно, а Матри в центъра. Маркизио и Пирло са почти безгрешни, а Видал снове някъде там между всички (това прозвуча малко като цитат от чичо Пенчо).
Като цяло тенденциите в Серия "А" са: Четирима, а не трима защитници, но не и класическо 4-4-2. Футболист, изтеглен зад нападателите, но не на всяка цена типичен плеймейкър. Наситени халфови линии, често в схеми с един чист нападател.
Серия "А" – палитра от нетрадиционни и рядко срещани тактически схеми
24.11.2011
13:15
,fit(968:545))
,fit(968:545))
,fit(968:545))
)
,fit(968:545))
,fit(968:545))
За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!
РегистрацияКоментари
05.12.2011 17:45
А бе не ме изяждайте, особено оня който бил играл по онова време. По-спокойно малко. Казвам какво знам не казвам, че е така. На мен лично това което написах ми звучеше странно, щото и аз така си мислех и си мисля, че пред халфовете този е плеймейкъра. Но с малко повече четене ще разберете, че в крайна сметка плеймейкър е качество а не позиция в редиците на отбора. Дори сами виждате, че в някои отбори дори плеймейкъра не е една и съща фигура. Аз съм гледал мач, в който ляв бек през целия мач беше плеймейкър във всичките му разновидности и различни версии. Момчето беше взимало нещо забранено сигурно незнам *smile* Така че тва е.
25.11.2011 12:39
Точно тая единица си е плеймейкъра! Плеймекъра е този, който играе зад нападателите. През когото минава всяка топка и той я разпределя към нападателите. Той продължава играта на халфовете към нападателите. Точно на него и на неговата богата фантазия и изобретателност се разчита, за да измисли нестандартното решение, което да матира противника. Да направи нещо, което противника не очаква. Пълни глупости са, че халфът пред защитниците (т.н. либеро) е плеймейкър. Гледам правиш се на знаещ, ма либерото си беше чист защитник, а не халф! Играл съм по това време и съм бил либеро, а "не съм чул от старите хора". Пирло си е чист ОПОРЕН халф, който бяга много, отнема доста топки и ги разиграва напред, в повечето случаи към плеймейкъра или някой който е в по-добра позиция. Пирло играеше в Милан опорен халф, а плеймейкъри ни бяха Руи Коща, Кака, Ривалдо (той малко игра, поради прогреса на Кака). Ето това са типични плеймейкъри.
24.11.2011 20:13
Тая единица пред тройката халфове в по-голяма част от отборите си е чист плеймеикър. Отделно зад него може да има още един креативен халф, който поема от дълбочина и изнася.Но всеки си има мнение.
24.11.2011 15:52
И последно, че станах много досаден *smile* за момчетата по-долу да кажа, че в тази схема, за която уинър пишат, плеймейкър не е единицата от 4-3-1-2 а средния халф от тройката зад него, като в повечето случаи той отговаря за последната преграда преди линията на защитата, той не вкарва голове , освен от далечни разстояния и статични положения. той отнема топката или я поема от вратар или защитник и я разпределя я към крилата, я към въпросния Тоти ли ще е или който там имат и от там топката стига до чуждата врата. Фактът, че единицата пред трите халфа снабдява нападателите с пасове и разпределя играта в чуждата половина и комбинира с крилата или атакуващите бекове НЕ ГО ПРАВИ плеймейкър! Плеймейкърът поема отнетата топка и я изнася в чуждата половина, от там или подава или задържа с цел откриване на съотборник, който да продължи атаката....
30.11.2011 09:29
Това е опорния халф пич той и връзка между защита и халфова линия и има силно изразени дефанзивни функции.
25.11.2011 07:55
И искаш да ми кажеш, че Ван Бомел е плеймейкър? *lol* Виж в някои отбори може би, но във всеки отбор е различно.
24.11.2011 15:39
А колкото до схемата 4-3-1-2 откакто играя всякакви игри свързани с футбол пробвам това-онова и накрая свършвам винаги с тази схема.... много е сполучлива, но наистина с точните футболисти, защото за да работи добре тази схема....остави халфове и нападатели трябва да имаш и бекове и от двете страни, които да тичат като магарета!!!
24.11.2011 15:36
В тези времена "метачът" е бил почти еднакво уважаван колкото дори голмайсторът на отбора, защото в повечето случаи е изсипвал топката напред и е снабдявал общо взето целия отбор с добре обмислени пасове... "бутал е отбора напред"...това съм го слушал от стари футболисти и фенове на играта...ама много стари... едно време футболът е бил наистина красота и емоции и как няма да е с такива схеми един защитник два халфа и седем нападатели *smile*
24.11.2011 15:32
аз до колкото знам плеймейкър едно време в повечето случаи е бил либерото, а либерото или беше сам, изтеглен малко по-назад от другите атакуващи халфове.... Преди това либерото е бил свръзката между цялата защитна линия и цялата полузащитна линия, а по някога и е свързвал защитници и нападатели. Много преди времето на Марадона позицията либеро е произлезла от така наречения "метач", който е бил последен преди вратаря. Едно време много са се срещали формации от рода на 1-2-5-2 или 1-3-6 или 2-5-3 и най-популярната 2-4-4, която на много хора ще напомни за махленските игрички които сте праскали като малки по цял ден където всички са напред *smile**smile**smile*
24.11.2011 15:13
Не следя серия А и незнаех че имат чак такива схеми. Добра тема.
24.11.2011 14:42
peter1985bg А според теб какви са функциите на плеймейкъра?*joking*
24.11.2011 12:19
форца милан
24.11.2011 12:12
На Милан схемата е най-добрата за атакуващ стил но Удинезе имат най-добрата за контра атаки - 4-3-2-1,като крилата играят изключително важна роля а вътрешния халф го играе и като централен защитник
24.11.2011 12:08
Ей, не разбрахте, че Пирло никога не е бил плеймейкър и не играе зад нападателите, и не е играл там за Милан. Наистина е супер креативен и има блестящ пас, но винаги е играл като опорен халф, който подхваща и организира атаките отрано!
24.11.2011 15:00
Е ти какво разбираш под плеймейкър тогава?