В петък вечерта, когато гледах мачовете-баражи за класиране на Евро 2012, отново изпитах горчивото чувство, породено от факта, че националният отбор на България няма да вземе участие на финалите на следващото голямо първенство на Стария континент, което ще се проведе в Полша и Украйна.

Вече за четвърти пореден път пропускаме голям международен форум и затова сигурно може да се каже, че свикнахме да живеем с тази болка. През новия век може би всеки, меко казано запален фен на българския национален отбор, често си е задавал въпроса:

"С каква мотивация, с какъв заряд, с каква нагласа, с какви очаквания ще гледам мачовете от големите международни първенства, в които няма да се издигне националното ни знаме и няма да се пее химнът ни?"



Но не това е картината, която ни причинява най-голямата болка. Далеч по-голямо огорчение е да видиш националния си отбор безпомощен, неуспял във всичките си домакински мача да вкара гол в противниковата врата, завършил на последно място в група "G" с актив от едва 5 точки... Точно това ни сполетя в изминалите евроквалификации. Ние не загубихме, а бяхме разпилени и то от самите нас. Ударихме дъното...

Сега въпросите, свързани пряко и косвено с бъдещето на футбола ни на национално ниво, са много повече от всякога и затова предлагам Ви заедно да се опитаме да намерим отговорите на някои от тях и да предвидим какво ни очаква.

Защо се провалихме в квалификациите за Евро 2012? Какво ни липсваше? Кой е виновен за историческия провал?

В тазгодишните баражи впечатление правят националните отбори на Черна гора и Естония. Тези екипи не са световни "гиганти", нито пък имат значими успехи на голям форум. Те са довчерашни футболни "джуджета", които стигнаха дотук най-вече благодарение на вярата и единството в отборите им. Единият от тях бе в нашата група. Нека да погледнем как стигна до тази фаза черногорският национален тим, за да видим къде точно сбъркахме и кое точно ни липсваше. Черна гора стартира група "G" с чиста минимална домакинска победа над Уелс, след това насред София ни излъга с 1:0, със същия резултат надви Швейцария като домакин и така взе сериозен аванс пред основните претенденти за второто място. Дотук може да се каже, че всичко се разви в реда на нормалното. Това се дължеше само и единствено на несломимия дух на черногорците. Изненадата за всички дойде на "Уембли", където току-що появилият се на футболната карта национален тим на Черна гора завъртя 0:0 с фаворита за спечелването на групата Англия. След това героично реми нещата за Мирко Вучинич и компания тръгнаха надолу. В Подгорица завършиха наравно 1:1 с България, загубиха гостуването си на Уелс с 1:2, у дома не успяха да се победят с Англия (Уейн Рууни имаше голям принос за издънката на "трите лъва", тъй като изпроси глупав червен картон), а в последния си мач загубиха като гости с 1:2 от Швейцария, но трябва да се отбележи, че преди срещата-реванш с ”кръстоносците” те бяха гарантирали второто си място в групата. Така с общо 12 пункта финишираха на втора позиция, на 6 от Англия и на цели 7 пред България. И така: Черна гора бе най-слабият (разбира се, по брой събрани точки) класирал се за баражите отбор. И ако трябва да обобщим всичко написано дотук, със сигурност можем да кажем, че триумфът на черногорците се дължи на вярата и отборната им игра. Спечели вярата им, спечели единството в отбора им, спечели желанието им за игра. Швейцария и България през цялото време се бореха срещу себе си и загубиха от вътрешни недоразумения и скандали. Уелс, който се провали в първите си 4 мача, беше на косъм от това да навакса изоставането си от 10 точки от черногорския тим. Въпреки това, ”драконите” също спадат към групата на големите губещи, тъй като и те бяха разтърсени от редица вътрешни недоразумения в началото на изминалите квалификации, но сега изглежда, че тяхното бъдеще е светло, докато нашето е обвито във въпросителни.



Черна гора бе в нашата група и на изминалите световни квалификации и въз основа на тогавашното им представяне, всички очаквахме и знаехме, че ”храбрите соколи” ще са трудни съперници за нас, но в никакъв случай не предполагахме, че ще ни съперничат за второто място. Мислехме, че те ще завършат на едно от последните две места, но завършиха на второ. Прогнозите бяха, че те няма да успеят да финишират в първата тройка, но го направиха. Всъщност ние изобщо не бяхме си поставили за цел да се класираме на Евро 2012, защото ако бяхме го направили, нямаше да си позволим лукса да подценим отбор като Черна гора. Записахме целите си на хартия, но забравихме да ги впишем в главите и сърцата ни. По прости математически изчисления, ако бяхме спечелили домакинствата си на Черна гора и Уелс, сега ние щяхме да спорим за място във финалите на Евро 2012. Но "ако-тата" само ни причиняват още по-голяма болка. Ако трябва да обобщи накратко: Ние пропуснахме златна възможност да се класираме за финалите на европейското, но никой не ни е виновен. Виновни сме си ние и сега е прекалено късно, за да съжаляваме, че стигнахме до дъното.

Защо БФС избра Любослав Пенев? Как двете страни си стиснаха ръцете?



Преди малко повече от седмица БФС, начело с президента Борислав Михайлов, назначи официално Любослав Пенев за нов селекционер на българския национален отбор по футбол и така набързо бе отворена нова страница. Нека първо да погледнем по какъв път извървяха двете страни, за да стигнат до това споразумение, което може би крие отговорите на някои въпроси, които си задава всеки любител на тази велика игра у нас. Основата беше положена след уволнението на Лотар Матеус, а може би и още преди това беше ясен основният кандидат, който да замени немеца на поста старши-треньор на представителния ни отбор. Да проследим нещата от самото начало, за да подредим пъзела. След уволнението на Матеус, начело на отбора застана Михаил Мадански, който бе обявен за временен наставник. Мадански, който преди това водеше младежкия ни национален тим, имаше шансове, макар и минимални, да се задържи за постоянно на тази длъжност, но беше ясно, че няма да остане за дълго, тъй като нямаше как за толкова кратък период от време да победи хаоса в представителния ни отбор и да вдигне на крака "лъвовете". След загубите от Украйна и Уелс, между които беше поместен и пореден вътрешен скандал, в основата на който стоеше Благой Георгиев, логичното се случи и Мадански се върна начело на младежите. В провала на българския национален отбор немалък пай имаха и ръководителите на БФС, които логично получиха доста критика по свой адрес. Те осъзнаваха, че имат само още един шанс да спечелят доверието на българските футболни фенове и затова трябваше да назначат треньор, който да съумее да се справи с тази кризисна ситуация. Сред основните варианти за поста национален селекционер бяха Любослав Пенев, Красимир Балъков, Стойчо Младенов и Станимир Стоилов, но под номер 1 бе наставникът на Литекс, който изглеждаше, че е с най-големи шансове да се справи с тази задача. Разбира се, бяха налице и други обстоятелства, които накараха ръководството на БФС да се насочи към Чичовото. Изборът бе направен, но сега оставаше да се разреши въпроса дали шефовете на Литекс ще освободят Любослав Пенев. Отговорът е: Ръководството на действащите шампиони не даде добра оценка на Любослав Пенев, след като той не успя да ги класира за груповата фаза на Лига Европа. И в първенството ловчанлии не показваха впечатляваща форма и действаха на приливи и отличи. Загубата от Левски и последвалите издънки срещу Миньор и Монтана, като че ли подтикнаха ръководителите на "оранжевите" да търсят заместник на Пенев, който също не гореше от желание да остане начело на тима от Ловеч, тъй като рано или късно трябваше да направи поредната си крачка напред. Моментът бе идеален за двете страни да разделят пътищата си и най-важното щяха да запазят добрите си отношения. На 24 октомври, след победата на Литекс над Лудогорец, собственикът на шампиона от Ловеч Гриша Ганчев оповести името на новия национален селекционер. Новината беше потвърдена и от Любослав Пенев, който логично не беше толкова категоричен, колкото боса на ловчанлии. В същото време Чичовото напусна "оранжевите" и на мястото му беше назначен Атанас Джамбазки, който преди това водеше новака Ботев Враца. Това означава, че всичко е било планирано още преди мача с хита от Разград. И така на 2 октомври, на официална пресконференция, Борислав Михайлов обяви, че националния ни отбор е поверен в ръцете на Любослав Пенев.

Какво предстои на националния ни отбор по футбол? Какви са шансовете ни за класираме на Мондиал 2014? Какви цели си поставихме? Как бихме успели да излезем от батака?



Представителният ни отбор попадна в група "В" на световните квалификации за Мондиал 2014 в Бразилия. В нея компания ще ни правят Италия, Дания, Чехия, Армения и Малта. Вън от съмнение е, че се паднахме в една от най-тежките групи в зона Европа и реално погледнато шансовете ни за класиране на световните финали са меко казано минимални. Още със стъпването си в длъжност Любослав Пенев охлади страстите ни, след като заяви, че не трябва да си правим илюзии свързани с предстоящия Мондиал и допълни, че основата им цел през следващите две години ще бъде да изградят отбор от нулата, за да може да си върнем загубения дух и да участваме на финалите на следващото европейско първенство, което ще се проведе във Франция. Президентът на БФС Борислав Михайлов също бе на мнение, че трябва да се работи в дългосрочен план. Реално погледнато, наистина са прави, че трябва да се мисли в дългосрочен план, за да се измъкнем от батака, но това в никакъв случай не означава, че "лъвовете" ще отпишат предстоящите световни квалификации и няма да се напрягат.

Ако се взираме по-внимателно в групата ни, ще видим, че тя много прилича на предишната. Представете си, че сега в ролята на Англия ще е Италия, в ролята на Швейцария ще е Дания, в ролята на България да е Чехия, в ролята на Уелс да е Армения, а Малта да е в ролята на Черна гора. В действителност ние ще сме в ролята на Черна гора, но на тази, която ни бе позната от квалификациите за ЮАР 2010. Ако погледнем от тази гледна точка, ще видим, че шансовете ни за второто място не са илюзорни, но за да се надяваме, че можем да поднесем изненада, трябва да стартираме силно и да дръпнем пред останалите ни конкуренти, както направиха "храбрите соколи" на изминалите квалификации. Но връщайки се на думите на Любослав Пенев и Борислав Михайлов, горчивата истина отново препречва пътя на мечтите ни. В момента ние на практика нямаме отбор, който да се бори с всичка сила и да играе с желание. Именно това бе разликата между нас и черногорците в квалификационна група "G" за Евро 2012. Редицата скандали вътре в отбора и ръководството на БФС ни струваха доста скъпо и сега, ако не се обединим и не мисли по един и същ начин, няма как да дръпнем напред. Сега ръководителите на БФС би трябвало да играят ролята на обединители, тъй като от тях също зависи дали Любослав Пенев и компания ще свършат добра работа.

Защо Любослав Пенев ще/трябва да/ успее на кормилото на българския национален отбор по футбол?
*Престоят на Любослав Пенев начело на "лъвовете" може да се окаже повратна точка в развитието на кариерата му като треньор.



На всички им е ясно, че младият тактик има желание да води отбор от испанската Примера дивисион, където дълги години се състезаваше като футболист. С престоите си начело на ЦСКА и Литекс сегашният национален селекционер не успя достатъчно да впечатли ръководствата на елитните испански клубове, въпреки че не бе никак малко това, което постигна в родните клубове. Пенев бе наясно с това, че пътеката към Пиринеите не минава само през шампионска титла в родната "А" група и затова най-прекият път за него бе властта в националния отбор. Сега Чичовото трябва отново да разкрие неоспоримите си качества и да предаде философията си на своите възпитаници. Вън от съмнение е, че Любослав Пенев, ако успее да изведе България до желаните върхове, ще направи добра визитка и още повече ще привлече вниманието на ръководителите на европейските клубове.

Как Чичовото спечели доверието на голяма част от феновете? Как би успял да се издигне в очите на негативно настроените срещу него - "Мисия Бербатов"?



Любослав Пенев сподели пред медиите, че няма да попадне в капана на мениджърските интереси и че ще се опита да не повтори грешките на своите предшественици. Всички се питаме дали наистина ще успее? Според мен ще успее, защото той не е от онези, които биха позволили на други да се бъркат на работата му. Именно това бе една от основните причини да напусне ЦСКА. Очевидно е, че има фенове, които не му вярват. Аз лично смятам, че ако успее да убеди и върне Димитър Бербатов в националния отбор, тогава със сигурност ще спечели доверието и на негативно настроените към него. Също така това ще е друго доказателство, че в представителния ни тим ще има ред и справедливост.

Няма никакво съмнение, че Любослав Пенев има заложби за треньор, наследени от чичо му Димитър Пенев, който също бе нов в тази професия, когато пое националния ни отбор през 1991 г. и впоследствие постигна исторически върхове, които го направиха най-успешния български треньор за всички времена. Интересното е, че племенникът Пенев пое кормилото на националния отбор на почти същата възраст, на каквато бе чичо му преди точно 20 години, когато се отвори златна страница в историята на футбола ни. Тази случайност може би е друг символ, че идват светли дни за българския футбол.

След неоценимото и незабравимото американско лято през 1994 г. представителният ни отбор по футбол тръгна в низходящата посока и тази година удари дъното. От много време насам в българския футбол царува зимата и сега с нетърпение очакваме пролетта, която да дойде с Любослав Пенев и нова генерация звезди. Както се казва: "След всяка нощ идва ден", "След всяка зима идва пролет", "след всяко лошо идва и добро". Крайно време е да започнем да се катерим по стълбата и да се върнем там, където ни е мястото. Нека оставим настрана негативните чувства и се обединим в името на доброто на българския футбол. Нека да не забравяме, че победата на представителния ни отбор е за всички нас, както и загубата. Вярвам, че лошите дни отминаха! Вярвам, че ни предстои френска пролет и руско лято! Вярвайте и Вие, за да успеем заедно!