Събота вечер бе белязана от две класически дербита в Серия А, довели до няколко извода, от които най-важният бе, че „Старата госпожа” на италианския футбол се възроди и отново е готова да седне на престола, който е заемала 29 пъти досега.

Когато през лятото на 2007 година Ювентус се завърна в Серия А, след като бе спечелил титлата в Серия Б, много специалисти казаха, че „бианконерите” са минали през ада, за да очистят опетненото си име от скандала „Калчополи”. Дали е имало какво да се изчиства е друг въпрос. По-важното е, че адът за Юве не бе Серия Б. Най-титулуваният клуб на Апенините изобщо не успя да се възстанови върху кадровия удар, който му бе нанесен през лятото на 2006 година. Поради това в последните четири сезона „бианконерите” се лутаха в небитието на глупави ходове на ръководство, страхливи треньорски решения и несъстоятелност на голяма част от футболистите. Като се има в предвид, че този период съвпадна с времето, когато Жозе Моуриньо водеше Интер, то е съвсем адекватно да се заяви, че последните четири сезона бяха ужасно преживяване за феновете на Юве.

Стигна се дотам, че през миналите два сезона торинци завършиха на седмо място в Серия А, което нормално бе възприето като гавра с историята на клуба от всички, поне малко навлезли в света на Калчото.

В събота вече обаче реалността се оцвети отново в черно – бяло. За първи път от февруари 2006 година Ювентус влезе като фаворит при гостуването си на Интер. И тогава, и сега резултатът бе един и същ – 2:1 за кавалерите на „Старата госпожа”. Ако в онзи случай „нерадзурите” се оплакваха от отменен гол на Адриано и обвиняваха Недвед в симулация, то сега единствените ощетени бяха гостите. Те не получиха дузпа от рефера Рицоли, когато при резултат 2:1, Кастелаци повали Клаудио Маркизио в наказателното поле. Но както и да е, спорните моменти нямат толкова голямо значение.

Важното са фактите, сухата статистика. А тя е категорична. Ювентус е лидер в Серия А след девет изиграни мача, а Интер крета над зоната на изпадащите.

Но тези данни също нямат пряко значение към тезата, че „Старата госпожа” на италианския футбол отново се завърна там, където й е мястото. Наставникът Антонио Конте в последните три месеца постоянно акцентира върху това, че иска да върне доверието на феновете към отбора. Тоест, привържениците на Ювентус да не се срамуват от единадесетте в черно-бяло, както се случваше при Раниери, Ферара, Дзакерони и Дел Нери.

На въпроси, свързани с тактическата схема, която ще използва, Конте винаги отговаряше с това, че за него е по-важно отборът му да има собствен стил на игра и да се стреми постоянно да доминира. „Не можем да го правим като Барселона или Манчестър Юнайтед в момента, но с времето трябва да свикнем.” Смело изказване, като лайтмотивът в думите на специалиста бяха изграждане на собствен стил на игра, в който няма значение дали тимът е с един, двама или нула изявени нападатели. Важното е феновете да знаят, че този отбор ще играе по един и същи начин във всеки следващ мач.

Смятам, че доста малко от специалистите са вярвали, че Конте ще успее да постигне на практика, това което наговори преди началото на сезона.

Но след девет изиграни мача бившият полузащитник опроверга критиците и даде предпоставки, че е възможно да се роди нов голям Ювентус. От статистическа гледна точка „бианконерите” са доминирали във всеки един от досегашните си двубои. Винаги са владеели топката повече от своите опоненти, винаги са отправяли повече удари към вратата и във всеки един случай броят на точните шутове е бил по-голям от този на опонента на торинци.

Тези цифри лесно биват подкрепяни и от факта, че в мачовете срещу Парма, Болоня, Милан и Фиорентина, „черно-белите” така мачкаха противника си по целия терен, че не оставяха никакво съмнение в зрителя кой ще бъде победител в тези срещи.

Колкото до дербито с Интер, това бе първият случай досега, в който Антонио Конте постъпи като типичен италиански специалист. Наставникът на Юве бе наредил на своите плътно да пазят гола аванс след почивката, като действията във фаза атака бяха неглижирани до степен, в която Андреа Пирло мина не повече от четири пъти в полето на Интер за вторите четиридесет и пет минути.

Този тактически подход беше напълно адекватен в създалата се ситуация, тъй като ставаше въпрос за успех над най-мразения от феновете съперник, а все пак основната цел на Конте беше да върне доверието на тифозите. „Бианконерите” се отнесоха с хората на Масимо Морати по начина, по който изкусен ловец се справя с ранен хищник. Два бързи удара, докато животното се готви за отчаян щурм и после търпеливо изчакване съществото да прекрати мъките си. Това се случи и на „Сан Сиро”. Домакините отчаяно искаха победата, която щеше да ги върне в борбата за Скудетото и щеше да е доказателство, че отборът, спечелил требъл през 2010, все още е по-класен от Ювентус. Затова и „нерадзурите” започнаха максимално мотивирано, опитаха да вкарат гол в първите десет минути, но вместо това бяха попарени в единадесетата минута от Мирко Вучинич. Прекаленият аристократизъм на „бианконерите” пред гола попречи на това резултатът за стане 3:0 до петнадесетата минута и нормално се стигна до изравняване след мощния изстрел на Дъглас Майкон. След този епизод се разбра защо „Старата госпожа” се възроди. Възпитаниците на Конте показаха сдържаност, характер и най-вече класа. Само три минути, след като домакините изравниха Маркизио завърши по най-добрия възможен начин красива комбинация в атака, минала първо през Лихщайнер, после през Вучинич, за да се стигне до елегантното двойно подаване между „Малкия Принц” и Алесандро Матри.

След този мач едно е ясно. Ювентус ще е един от претендентите за Скудетото през този сезон, макар че няма да е фаворит номер едно. Милан в момента е по-обиграният отбор и „росонерите” възвръщат формата си.

Въпреки това обаче, ръководството на „Старата госпожа” в лицето на президента Андрея Аниели, спортния директор Джузепе Марота и наставника Антонио Конте бързо постигнаха нещо много важно. Привържениците на Юве пак се гордеят и се припознават с този отбор.

Успехът в "Дербито на Италия" е и косвено доказателство за това, че „бианконерите” винаги са печелили мачовете си на зеления терен, а не чрез помощта на съдиите. Теза, която бе толкова популярна преди пет години.