Миналата неделя всички родни медии гръмнаха с новината, че Милен Радуканов е уволнен от ръководството на ЦСКА. Една седмица по-късно сякаш историята е забравена. Наставникът ще води Ботев Пловдив, а настроението в лагера на “армейците” след победата в дербито с Левски е отлично.

Остава да се питаме – каква беше причината за освобождаването на Радуканов? Може да се търсят редица отговори в тази насока – както от чисто футболна гледна точка, така и от задкулисна.

Нека погледнем фактите. Милен Радуканов стана любимец на “червените” фенове след Вечното дерби, играно през пролетта. ЦСКА разпиля Левски на “Георги Аспарухов”, а наставникът излезе с цели 5 подчертано офанзивни футболисти в титулярния състав на тима – Маркиньос, Нелсън, Тонев, Делев и Платини. Смел ход увенчан с 3:1 в сърцето на врага. Точно преди следващото дерби Радуканов бе освободен, а по време на мача в петък публиката на “армейците” скандираше името на вече бившия треньор.

Според ръководството на ЦСКА тимът играе по-лош футбол през този полусезон, отколкото в началото на годината. И тук босовете се прави. “Червените” от пролетта нямаха спирка пред себе си, разгромиха Левски и Черноморец като гост, показваха красива игра, надиграха Литекс в първото полувреме на мача за Купата на България по такъв начин, какъвто никой не бе сторвал с ловчанлии през последните години.

Какво се пропука в този състав на “червените? Какво стои между пролетния полусезон на миналото първенство и есенния дял на сегашната кампания? Лесен отговор – летния трансферен прозорец.

И така – ЦСКА имаше ясно изградена игра, избистрен титулярен състав, страхотна атакуваща мощ. Двойка вътрешни халфове – разбивач и плеймейкър (Янчев и Маркиньос), две бързи крила ( Нелсън и Тонев) и атомно дуо в нападение (Платини и Делев).

Както е известно Тонев и Маркиньос напуснаха Армията, а на тяхно място като алтернатива в предни позиции дойдоха Зику и Мораес – звезди от румънския шампионат. Класата на последните двама няма нужда да се оспорва, но с тяхното привличане в селекцията на ЦСКА се събраха цели 4-ри силни състезатели на един и същ пост. Платини и Делев, както Мораес и Зику са най-полезни като чисти нападатели, а не като крила или атакуващи полузащитници.

Поради липсата на Тонев, Делев бе преместен на крилото и КПД-то на нисичкия футболист спадна до неузнаваемост. Отсъствието на Маркиньос пък лиши ЦСКА от каквато и да било импровизащия в центъра на терена и така изведнъж “армейците” се оказаха с цели 4 голмайстора в отбора си и нито един футболист, който да направи играта. Формата на Нелсън също тръгна надолу и острите “червени” атаки по фланговете вече станаха част от миналото.

Говорейки за фланговите атаки на ЦСКА трябва да споменем факта, че Румен Трифонов, юноша на клуба и истински “армеец”, направи куп асистенции през миналия сезон и затвори лявата част на “червената” отбрана. За благодарност Румбата получи Адемар като конкуренция през лятото, бе пуснат като крило в 2 срещи и предаде титулярното място на практика без да получи шанс за борба. Бразилецът от своя страна игра сполучливо в дербито с Левски, но все още няма 1 асистенция за гол през сезона.

Дали Радуканов трябваше да бъде изгонен точно преди Вечното дерби? Дали Трифонов отстъпи мястото си на Адемар поради футболни причини или поради мениджърски игри? Дали с идването на Зику и Мораес атаката на ЦСКА не стана по-слаба? Дали Делев ще си върне формата. Единствено идването на Мболи ли е трансферен удар? Кой ще замести Маркиньос и трябваше ли да бъде продаван за смешна сума той? Радуканов ли взе всички решения по време на лятната пауза или ръководството на клуба пое диригентската палка и се намеси в работата на специалиста? Много въпроси, които вълнуват “червените” фенове”.

Сега всичко на Армията е спокойно. ЦСКА победи Левски и е лидер в шампионата, но докога ще продължи тази хармония – предстои да разберем, а едно е сигурно, наближава поредният трансферен прозорец.