Идеята за тази статия се роди преди време на един мач Шумен – Несебър, (1:0). Тогава в последната минута вратарят на гостите се втурна към наказателното поле с надеждата да изравни. В този момент, като отявлен фен на домакинския тим (преди Шумен, сега Волов), си помислих: "Ами сега ако стане някоя беля и вземат да ни вкарат... ще ни "резилят" насред Шумен. А ако вземе вратарят им да отбележи... тогава ще стане много конфузно". За щастие всичко се размина без болезнено изравняване в края, а аз си тръгнах от стадиона доволен от два факта – победа на Шумен и добра идеята за словоблудство!

Всъщност, вратар в наказателното поле на противника, зад бялата точка на дузпата или до топката при изпълнение на фаул не е рядкост. Затова реших да ви разкажа за тези, които правят футбола още по-интересна и атрактивна игра – играчите с ръкавиците, които освен да защитават собствената си врата, умеят и да бележат.

Може би малко хора знаят един любопитен факт. Преди 1912 година вратарите са имали право да играят с ръце до средата на терена. Тогава появата им сред голмайсторите е била обичайна и не е предизвиквала такова учудване. В съвременния футбол обаче не е така. Малко са вратарите, които са по-известни с голмайсторските си умения, от колкото с реакциите си в рамката на вратата. Затова пък малкото "мохикани" са достатъчно колоритни.

Хосе Луис Чилаверт. Парагвайският страж има 62 гола, 45 от които от дузпи. През 1998-а вкарва от фаул на Аржентина, а година по-късно става единственият страж с хеттрик в историята на футбола. На Световното във Франция ’98 беше на път да се превърне в първия вратар с гол на световни финали, след като удари греда срещу... България. Чилаверт е много емоционален, умее да дирижира и надъхва съотборниците си, а освен всичко е и добър в рамката. Комплексът от атракция и адреналин го превърна в чест гост на световния видеообмен и може би най-известният вратар-голмайстор. Чилаверт обаче не е рекордьор по брой отбелязани попадения. Постижението му бе подобрено, но за това малко по-късно. Сега е ред на един от най-колоритните предшественици на Хосе Луис.

Рене Игита – Скорпиона. Колумбиецът има 41 гола (37 от дузпи). За родината си е отбелязал 3 попадения. Известен бе с това, че често вземаше топката и тръгваше устремно напред. Лъжеше двама-трима, стигаше средата на терена и там обикновено му открадваха топката и я пращаха в празната врата. Типичен шоумен и сериозна конкуренция на Карлос Валдерама (негов съотборник) и Алекси Лалас (национал на САЩ) за приза най-атрактивна прическа. Сега обаче е време за рекордьора.

Роджерио Сени (Бразилия). Въпреки че държи първото място по отбелязани голове (86), Сени като че ли е по-малко известен от гореспоменатите си колеги. Това може би се дължи на факта, че не е толкова атрактивен. Ефективността му обаче е потресаваща. Тимът му Сао Пауло не губи мач, когато той вкара. През 2006-а чупи рекорда на Чилаверт с двете си попадения срещу Крузейро за крайното 2:2. Първо спасява дузпа, след това намалява резултата от фаул, а накрая изравнява от бялата точка. Известен е с вярността към клуба си, както и с факта, че предпочита преките свободни удари пред дузпите. Учудващо е, след като Бразилия има такъв вратар, защо до скоро пазеше човек, който се казва Дида!?

Сега идва ред на дузпаджиите.

Ханс Йорг Бут – 31 гола, всичките от бялата точка. Все по-рядко му дават да бие, защото преди време допусна сериозен гаф. Не се върна на време в рамките на вратата след успешно изпълнена дузпа и отборът му получи гол. Справя се добре при ударите от 11 метра, тъй като на млади години е играл като нападател.




Димитър Иванков – 43 "парцала", които го нареждат на 3-о място във вечната ранглиста. И той имаше навика да се включва в наказателното поле на противника (аз, като изпечен зевзек бих го посъветвал да си стои пред своята врата, защото и без това там на моменти не е достатъчно убедителен, поне докато пазеше за Левски). За "сините" Митко се е разписвал 25 пъти, 6 гола е вкарвал с екипа на Кайзериспор, а с екипа на Бурса през изминалия сезон "мушна" 4, а общо има 12.

И за финал ето още няколко любопитни вратарски истории.

Известният мексикански страж Хорхе Кампос – Папагала има 40 гола, защото в първенството на "ацтеките" е играл като нападател. За Националния отбор обаче няма попадение. През 1980 година Брус Гробелаар вкарва дузпа с екипа на Крю срещу Йорк Сити, като преди това казва на колегата си къде ще бие. Един от най-инфарктните вратарски голове пада през 1999 година. Мачът е Карлайл – Плимут, а в герой за домакините се превръща стражът им Джими Глас, който бележи секунди преди края за 2:1 – резултат, който спасява тима му от изпадане. Известен с включванията си в предни позиции беше и Петер Шмайхел. Легендарният датчанин има фаталните 13 гола в кариерата си. И на края един сравнително пресен случай от преди няколко години. Пол Робинсън (тогава вратар на Тотнъм) вкара от 80 метра на своя колега от Уотфорд Бен Фостър, след като изрита една топка силно напред, а последният много се изложи с не намесата си. Това бе втория гол в кариерата на Робинсън, който преди три години и половина като играч на Лийдс отбеляза във вратата на Суиндън.

Това в общи линии са вратарите, които, както могат да ни изкарат извън нерви, така могат да ни доведат и до неистова истерична радост.