Броени дни преди началото на Мондиал 2010 в ЮАР една от основните въпросителни е дали световният шампион Италия, напук на всички, ще успее да повтори успеха си от първенството в Германия през лятото на 2006 година?

"Адзурите" винаги са един от фаворитите на тези форуми, но преди началото на защитата на тяхната четвърта титла, възпитаниците на Марчело Липи изглеждат като обречени още преди първия двубой.

Проблемите за италианците са много, но съществува един основен фактор, който е в състояние до голяма степен да детерминира провала на "адзурите" на това Световно. Разбира се, имам в предвид слабият сезон на Ювентус, който тотално се провали през изминалата кампания.



Както е известно, през годините националният тим на Италия най-често има за гръбнак звезди на "бианконерите". Просто това е политика на ръководствата на торинци, да градят тима си с най-добрите местни таланти.

Нека се върнем към края на август 2009 година, когато пресата на Ботуша обрисува селекцията на Марчело Липи като “ИталЮве”. Вратарят (Джанлуиджи Буфон), три четвърти от титулярните бранители (Джорджо Киелини, капитанът Фабио Канаваро и Фабио Гросо), двама в халфовата линия (Клаудио Маркизио и Мауро Каморанези), както и Винченцо Якуинта в атака, всички тези играчи постоянно получаваха повиквателни за националния отбор и в интерес на истината помогнаха Световният шампион да завърши на първо място в своята квалификационна група и да спечели мястото си на предстоящия Мондиал. Апотеозът на “ИталЮве” беше на девети септември миналата година, когато на “Олимпико” в Торино възпитаниците на Марчело Липи победиха България с 2:0 (два гола на футболисти на Юве) и на практика в тази среща "адзурите" си осигуриха участието на Мондиал 2010.



Тогава Ювентус точно беше започнал кампанията си в Серия А с две поредни победи, които впоследствие станаха четири, но после всичко рухна и през май 2010 “Старата госпожа” завърши на унизителното седмо място. Не е нужно да споменавам за отпадането още в груповата фаза на Шампионската лига или за срама срещу Фулъм.

Проблемът от провалите на Юве естествено се корени в това, че в момента отбраната на "адзурите" е съставена главно от футболисти, допуснали най-титулуваният италиански футболен тим да запише клубен антирекорд за най-много получени голове през миналия сезон. Канаваро и Буфон изглеждат като бледи сенки на стоманата, която олицетворяваха пред лятото на 2006 година. Киелини продължава да показва висока класа, но ясно се вижда, че “СуперДжорджо” не умее по най-добрия начин да играе с Канаваро, като синхрона между тях е по-скоро теоретично понятие, отколкото явление, виждащо се в действителността.



Клаудио Маркизио е един от малкото футболисти на Юве, които заслужават да са титуляри за Италия на Мондиал 2010 година, но е ясно видимо, че талантливият халф на “бианконерите” не се чувства особено комфортно в тактическа схема, в която липсват външни халфове (справка, Ювентус игра с 4-3-1-2 почти през всичките си двубои през сезон 2009-2010). Ако пък Липи предпочете да прилага 4-4-2, Маркизио изглежда излишен в присъствието на Андреа Пирло и Даниеле Де Роси.

Другите двама “бианконери” в разширения състав на “адзурите” Каморанези и Якуинта пък в последните месеци прекараха повече време в лазарета, отколкото на терена, а в периодите, когато бяха здрави, изглеждаха заразени от малодушието в лагера на Юве и рядко показваха истинската си класа.



По-лошото за Италия е, че освен очевидния проблем с формата на играчите на Ювентус, останалите звезди на тима също са далеч от най-добрите си дни, като изключение прави, естествено, моторът на Рома Даниеле Де Роси, който ще има задачата да бъде сърцето и душата на "адзурите" в Африка. За жалост обаче, магьосникът Андреа Пирло направи поредния си слаб сезон с фланелката на Милан. Дългокосият халф става все по-бавен с всеки следващ мач, а и вече вдъхновението в играта му изглежда е увехнало. За Джанлука Дзамброта може да се каже същото, тъй като той беше част от защитата, която според много специалисти, е попречила на Милан да спечели трофей през този сезон.

Естествено, тук трябва да се изтъкне и отсъствието на Франческо Тоти и Алесандро Неста, които бяха фундаментални за триумфа на Италия през 2006 година.



Сега, четири години по-късно, дори харизмата на Марчело Липи изглежда недостатъчна, за да помогне на “адзурите” да постигнат нещо повече от четвъртфинал.

Когато неизбежният провал на Италия на това Световно се случи, тифозите, ръководителите и цялата общественост на Ботуша трябва да се сърди само и единствено на себе си. Защото през 2006 година “адзурите” станаха световни шампиони най-вече благодарение на Ювентус. Тогавашният изпълнителен директор на Юве Лучано Моджи бе препоръчал Марчело Липи като наставник на националния отбор. Специалистът, който доскоро бе водил именно “бианконерите”, доказа класата си, ставайки Световен шампион. Половината от титулярите в този тим на адзурите пък бяха футболисти на “Старата госпожа”, станали за втори пореден път шампиони на страната точно преди турнира.

Като отплата за всичко това италианската футболна федерация броени дни след финала срещу Франция отне две титли на Юве и изхвърли “бианконерите” в Серия В. Така половината играчи, станали шампиони на планетата, бяха обвинени, че уреждат мачове и купуват съдии. Мисля, че дори и в България подобна глупост е изключено да стане.

В крайна сметка, едно е сигурно – Световният шампион ще бъде рано-рано детрониран в ЮАР и за това основна вина ще имат хората, съсипали Ювентус преди четири години.