Преди дербито Левски – ЦСКА, като встъпление ми се искаше да си припомним хубавите неща, случили се в предишната среща между двата състава, в по-предишната, в още по-предишната... И на тази база да искаме в предстоящия мач да се сътвори нещо красиво, стойностно, запомнящо се, което дори да надмине очакванията ни откъм спортно-технически изпълнения на играчите. Но като върнем лентата назад, ще сетим, че последните зрелищни двубои са се провели през... 1994/95 Левски - ЦСКА - 7:1, 1989/90 г. - ЦСКА - Левски - 5:0, 1988-а - ЦСКА - Левски - 4:1, 1987/88 – Левски  - ЦСКА - 3:2 от 0:2...

В тези и в доста по-предишните "синьо-червени" срещи, почитатели на двата гранда (колеги, съседи, роднини, приятели) седяха един до друг в секторите "А" и "В", не се деляха, а само тормозеха с остри шеги онзи, чийто тим е загубил. Тогава футболистите ритаха за по-малко пари, но се радваха за удоволствието да изпитват щастие от онова, за което считаха, че имат призвание.

От този период насам, вече почти 15 г. Левски и ЦСКА се изправят един срещу друг... предпазливо, даже страхливо, водени от основната си задача - да не получат гол, критики и празен фиш за премии. Така Голямата битка полека-лека почна да се обезличава, откъм спортно-технически-естетически достойнства. А когато нищо значимо не се случва на терена, тогава някои по трибуните се чувстват длъжни да вземат нещата в свои ръце, най-вече след последния съдийски сигнал, когато със стиснати юмруци, с боксове, бухалки да строшат нечия глава, или кост... Разочаровани от (без)действията на футболисти от техния тим, буйните глави решават, че има нещо недовършено и, че именно те трябва да покажат какво е безстрашие и... се оказват в “Пирогов”, или в ареста на районното управление на МВР.

Междувременно бе дадено началото на идеята дербитата да се провеждат на "Герена" и "Българска армия", стадиони, които далеч не отговарят на критериите за не насилие след дербитата. Приятели, колеги, съседи почнаха да се делят – единия отива в едната половина на стадиона, другият – в другата. Случваха се и парадокси, като 90-минутни разводи – съпругът, ако е от Левски например, влиза на стадиона през един вход, а съпругата-цесекарка – от срещуположния. Смях, който след себе си, не може да не доведе тъга - някъде преди около десетина години "червените" почнаха да трошат седалките на "Герена", а "сините" на "Българска армия". Гледките от вандалските прояви, информациите за побоищата след мачовете внесоха смут и страх в някои от запалянковците и се почна (САМО)убийството на Вечното дерби, довършено със слуховете за предварително договаряне на крайния резултат. Така, вместо да се играе пред 40-50 000 зрители, дербито по някой път се провеждаше едва пред десетина хиляди.

Кому беше нужно това безмислено и тъпо (само)УБИЙСТВО? Защо се водеше тази идиотска война между младежи с различни симпатии?
Как може да спре тази идиотия, дело на недалновидни ръководители, страхливи треньори, сковани футболисти-печалбари с малки сърца и комплексирани фенове... на хулиган-лъка? Разбира се, че само по един начин! Вълшебното лекарство за възкръсването на Вечното дерби се крие във... футболната същност на 22-ата състезатели, които в събота вечер ще излязат на терена. Защо да не ни представят едно истинско футболно зрелище, вдъхновени от опита и безспорните качества на Владимир Манчев и Георги Христов. Тогава отегчението, яда, злобата, комплексите няма да надмогнат, а удоволствието от видяното ще помогнат на Вечното дерби просто да възкръсне!