Вчера Реал Мадрид отпадна за шести пореден сезон на осминафинал в Шампионската лига. Мачът с Лион на "Бернабеу" очерта контурите на един своеобразен парадокс – Отборът рекордьор по трофеи в най-престижния европейски и световен клубен турнир да засича постоянно в подножието на върха вече повече от половин декада.

Естествено, причините за този евросрив на "Кралския клуб" са комплекси или казано с една дума: Недалновидна и изцяло сбъркана политика на ръководството на отбора , която трови представянето на Реал вече много дълго време.

Най-лесен пример, че ръководството на "белия балет" вършеше глупости още преди години, е уволнението на Висенте Дел Боске, който бе изгонен от отбора, защото не отговарял на имиджа на клуба. Сам мустакатият специалист, донесъл две титли от Шампионската лига във витрината на Реал, обрисува начинът, по който е бил принуден да напусне "Бернабеу" с една дума – унизително.



Всъщност, всеки, който поне малко следи Реал отблизо, трябва да е съгласен, че спадът на този клуб започна именно от лятото на 2003 година, когато Флорентино Перес реши, че "белия балет" не само трябва да твори красив футбол, но и всички най-важни служители в клуба трябва да бъдат едва ли не модни икони.

Тази грешка на президента на Реал тогава доведе до много страдание за клуба в следващите години, тъй като "Кралския клуб" трудно се съвзе след края на първия "Галактически отбор". Специалисти като Фабио Капело и Бернд Шустер успяха да донесат титлата в Примера дивисион на "Бернабеу", но и на двамата не беше оставено време за работа, а начинът, по който италианецът и после немецът водеха "белия балет" със сигурност не отговаряше на цялостната философия, която е изповядвана от най-титулувания клуб в Испания и Европа.

През това лято на президентския пост в Реал се завърна Флорентино Перес, който направи първия "Галактически отбор" на "белия балет", но който бе и в основата за краха на онзи велик състав.

Трансферите, които Перес осъществи, бяха повече от впечатляващи. Без да изброявам кой и за колко пари дойде на "Бернабеу", само ще кажа изводът, който се открои в началото на септември. А именно – Реал Мадрид се превърна в един съвсем нов отбор, притежаващ играчи от световна класа на всички постове. Разбира се, заедно с новите звездни попълнения, бе назначен и нов треньор за "Кралския клуб".

Като оставим настрана недостатъците за Мануел Пелегрини в началото на неговия престой на "Бернабеу", трябва да се отбележи един много важен позитив. Чилийският специалист получи възможност да работи с готов състав, който трябваше само да бъде подреден в правилната тактическа схема, която да превърне взаимодействието на звезди като Кристиано Роналдо, Кака, Шаби Алонсо, Карим Бензема, Гонзало Игуаин и така нататък в машина за голове и победи.



Но преди да се върна към фундаменталния проблем с тактическата постройка на Реал, е честно да се споменат и трудностите, с които се сблъска Пелегрини. Първо, той трябваше да направи "Галатическата" група в "Галактически" отбор, второ, чилиецът бе поставен под ежедневно напрежение от фенове и медии, които бяха недоволни от всеки дори минимален спад в представянето на отбора. И трето, бившият наставник на Виляреал трябваше да се справи с огромните цели, поставени пред него. С този сглобен състав, Перес бе прав да изисква требъл и за Пелегрини остана задължението да донася поднася успех след успех пред гладните привърженици и президент на Реал.

Сезонът започна и всички най-големи надежди на зложелателите на тима не се оправдаха, защото Кристиано Роналдо напълно оправда дадените за него пари и благодарение най-вече на вдъхновена му игра, гарнирана с много голове, Реал мачкаше и в Европа, и в Испания.

Провалът за Купата на Краля срещу Алкоркон беше сериозен удар за "белия балет", но не мисля, че Перес е привличал Рон, Кака и Бензема с мечтата да триумфира точно с Купата на краля.

Казано с други думи, сезонът на мадридчани вървеше в правилната насока до преди мачовете с Лион. Именно тук е моментът да изложа и своята теза. Според мен, основният виновник за това Реал да отпадне в тази фаза на Шампионската лига е Мануел Пелегрини.

Лично аз нямам никаква антипатия към специалиста Пелегрини и към работата, която бе свършил в Реал преди първия мач с френския тим. Тогава обаче, съм убеден, че чилиецът сбърка фатално. Имам в предвид изборът на наставника за тактическа постройка на своя отбор. Не знам как да си обясня желанието на Пелегрини да използва схема, в която няма външни халфове, когато в състава ти е един от двамата най-добри флангови футболисти в света (сами се сещайте за кого ви говоря).

Вместо това, Мануел Пелегрини подреди своя тим в 4-3-1-2. Акцентът в подобна тактика пада върху атаките през центъра и основната тежест ляга на плещите на атакуващия полузащитник, който дори когато се казва Кака, трудно може да се справи, когато цял мач зад гърба му стои дефанзивен халф на гостите.



Идеята на чилийския специалист за Кристиано в тези два мача беше португалецът да играе като нападател заедно с Гонзало Игуаин. Вярно е, че Роналдо се скъсва да бележи, където и да играе, но нека напомним на по-малко паметливите, че през сезон 2007-2008, когато Рон вкара 42 гола за Манчестър Юнайтед, той в 95 % от мачовете играеше по един от двата фланга на "червените дяволи", а обикновено в атака беше убийствения голов тандем Уейн Рууни – Карлос Тевес.

Така че в мача на "Стад Жерлан" Роналдо не направи силен мач, не защото не е искал, а просто защото не играеше на своята позиция. От друга страна, Кака отнесе страшно много критики за представянето си, но и той не е човекът, който трябва да бъде винен. Просто когато един отбор играе с изявен плеймейкър, най-лесното нещо е противникът да концентрира поне 70% от усилията на полузащитниците си, в това да неутрализират атакуващия халф.

Пример за това е проваленият сезон на Ювентус. Ферара играеше в същото 4-3-1-2, като Диего изпълняваше ролята на типичния плеймейкър. С тази тактическа схема Юве стигна до стряскащото 1:4 от Байерн Мюнхен, който по-късно за малко не отпадна от 11-я в Серия А.

Но нека се върнем на драмата, която се разигра с Реал Мадрид. Логично бе, след като отборът ти е изглеждал ялов и безидеен в първия мач, да се опиташ да промениш нещо. Напук на тази логика, Мануел Пелегрини отново остави Кака да играе пред трима вътрешни халфове и заби Кристиано на една от двете позиции в нападение.



Въпреки че мадридчани започнаха добре мача на "Бернабеу" и имаха няколко много чисти голови положения, с които можеха да направят резултата 2:0, в играта им липсваше тази острота, която би била на лице, ако тимът, например играе в схема 4-2-3-1. Така и Кака би бил на оригиналния си пост, и Кристиано би имал възможността да си поеме топката на фланга, да финтира един или двама, и после да избира дали да шутира или да подава. Далеч съм от мисълта да претендирам, че съм по-голям разбирач от специалист като Мануел Пелегрини, а само си спомням, че в определени срещи чилиецът използваше тази постройка и Реал играеше добре. Класическото 4-4-2, което е обожествявано от светило в треньорския занаят като сър Алекс, също щеше да даде резултат за Реал.

Но реалността за белия балет показва, че за шеста поредна година тимът е аут от Шампионската лига. Срамното в случая е, че отборът отпадна от тим, който се мъчи във френската Лига 1 и трябваше да се оправя в осминафиналните срещи без двама от основните си бранители. Преди двубоя на "Стад Жерлан" се говореше дори, че в отбрана ще бъде върнат Жереми Тулалан, който игра на тази позиция в мачовете срещу Ливърпул в груповата фаза.

Без да подценявам отбора на Лион, съм на 90% сигурен, че те ще от отпаднат на четвъртфиналите. Просто наставниците на клубовете, които ще отидат в тази фаза на турнира, няма да имат наивността, която неочаквано, поне за мен, прояви Мануел Пелегрини.

Сега думата има Флорентино Перес. Единственото жалко е, че тези футболисти, които в момента, защитават цветовете на Реал, няма да участват повече в шоуто Шампионска лига през този сезон.