Челси срещу Ливърпул, първият срещу втория в класирането, двата отбора с по 20 спечелени от 24 възможни точки, които единствени са без загуба до този 9-ти кръг - дерби от където и да го погледнеш.

Домакините са с най-добрата защита и най-резултатното нападение до момента в Лигата и действат на принципа "всичко под ножа". На "Станфорд Бридж" и въобще където и да е. За издънки могат да се броят единствено домакинското реми със слабака Тотнъм (но все пак в старо лондонско дерби) и нулевото реми с Клуж в Румъния от Шампионската лига. Тези дребни изкривявания от правата линия, като че ли бяха ей така за разкош, колкото да се разбере, че на терена не излизат роботи абонирани за победите, при това на нула.

Ливърпул се движи почти със същите темпове и показатели в Премиършип и евролигата, като все пак е допуснал повече и вкарал по-малко голове от Челси. Иначе леките изцепки също са две - равенства без голове с Астън Вила навън и Сток Сити в къщи. Дружеското 1:1 в Мадрид с Атлетико от тази сряда не го броим. "Червените" обаче могат да имат основателното самочувствие от победа срещу отбор от "Голямата четворка". На 13 септември, на "Анфийлд Роуд" те направиха победен обрат от 0:1 до 2:1 срещу настоящия английски и европейски шампион Манчестър Юнайтед. Докато срещу същия съперник, на собствения си стадион "сините" също изоставаха с 0:1, но силите им стигнаха само за късно изравняване. Това беше на 21 септември.

С днешна дата и двата отбора имат кадрови проблеми, като тези при лондончани са по-сериозни. Извън игра задълго ще е Майкъл Есиен, заменен сравнително равностойно от Джон Оби Микел, който дори според мен е по-полезен в дефанзивен план. С Флоран Малуда, който е в отлична форма и излекувания Деко средната линия на "сините" би била в оптималния си вариант ако можеше да се разчита и на контузените Джо Коул и Михаел Балак. В отбраната може да се каже, че отсъствието на Ашли Коул не се чувства, но в атака без Дидие Дрогба не може. Видя се много ясно срещу Рома, а петте гола срещу Боро в миналия кръг не бива да подлъгват, че може да се вкарва и без капитана на Кот Д`Ивоар.
В Ливърпул ще треперят до последния момент за здравословното състояние на Стивън Джерард, Роби Кийн и Шаби Алонсо, но все пак се очаква те да играят. Фернандо Торес бе поразен от вече популярния "вирус ФИФА" (контузия в мачове с националния тим) и ще отсъства по-дълго. В неговия случай важат нещата казани за Дрогба.

Вглеждането в статистиката като помагало за ориентация за изхода на дербито сочи категорично домакинско превъзходство на Челси. Победите за лондончани са 36 срещу 15, а откакто я има Висшата лига - 11:1. Само в общия баланс за всички времена превъзходството е за Ливърпул, който от общо 132 срещи е излизал победител 58 пъти. Миналия сезон и двата мача между мърсисайдци и лондончани завършиха наравно, като последната среща на 10 февруари тази година на "Станфорд Бридж" бе 0:0.
В крайна сметка, днешният сблъсък №3 от дербитата в "Голямата четворка" е едва в осмия кръг от надпреварата във Висшата лига и ще има само психологическо значение за двата отбора в битката им за титлата. Пряко отражение на резултата върху крайното класиране не може да има, защото съгласете се, все пак ни очакват още 30 кръга от надпреварата.

Битката между кандидатите за първото място: Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул ще се води най-вече задочно, според резултатите с останалите отбори от Лигата, като всеки ще гледа да се възползва от грешките на другия. От особено значение ще са мачовете с така наречените аутсайдери и точките загубени, на собствен терен. Досега всеки от големите направи по един фаул у дома. Ливърпул, Челси и Ман.Юн. завършиха наравно с далеч по-слабите в момента от тях Сток С., Тотнъм и Нюкясъл, а Арсенал може горчиво да съжалява в края на сезона за загубата на "Емирейтс Стейдиъм" от Хъл. Много важно отношение към въпроса за шампиона през сезон 2008/2009 ще има и представянето на "четворката" в Шампионската лига. Класирането на английските отбори за директните елиминации според мен е стопроцентово сигурно, така че им предстои сериозно раздвояване напролет. Раздвояване между амбициите за титла в Англия и титла в Европа. Много е трудно да се успее и на двата фронта, въпреки че в последното десетилетие Манчестър Юнайтед на два пъти го показа на практика, а в предишни години го е правил и Ливърпул. Да не забравяме и турнира за Купата на Англия, който също е сред приоритетите, макар и на трето място. Който успее да запази за последните кръгове от надпреварата повече здрави играчи от тези, които са решаващи за играта на отборите си, той ще е шампион. В това отношение мисля, че Челси е с най-подходящ състав за оцеляване след тежките битки. С равностойните си смени на титулярите лондончани показаха нагледно как се оправят когато им липсват звезди като Чех, Ашли и Джо Коул, Есиен, Балак, Дрогба. За мен главните фаворити за титлата и този сезон си остават Челси и Манчестър Юнайтед, който с идването на Бербатов си върна силата в атака. На крачка след тях е Ливърпул, защото те силно страдат, ако да речем Джерард или Торес са контузени и не може да ги заменят равностойно. А това е минус в борбата с конкурентите. Арсенал е с млад тим, който за момента отстъпва по опит, класа и постоянство на останалите три големи. Времето на отбора на Венгер ще настъпи догодина.

Челси на собствен терен срещу Ливърпул, тази неделя от 15.30 ч., под ръководството на съдията Хауърд Уеб - гарантирани вълнения пред екрана ! За емоциите съм сигурен, но не и за естетическото удоволствие от играта. Мачовете между тези два тима в последните години повече са битки, а красивата и резултатна игра остава на заден план. Не че двата тима не могат да играят красиво и резултатно. Но когато се изправят един срещу друг, желанието да докажат на съперника и публиката, че са по-добри измества всичко останало. Това ме кара да си мисля за една минимална победа на Челси, или равенство 0:0, 1:1.