България никога не е губила от Италия в София, навярно тимът на Марчело Липи пак няма да победи. Защото по принцип "адзурите" винаги започват зле квалификациите и участията си на големи първенства. Точно на това се надяваше Пламен Марков и компания и най-вече на факта, че гостите от Апенините няма да са свежи след участието си на Европейското през лятото.

Да, ама не! Хитрата лисица Липи се усети след трудните победи в двете световни квалификации с Кипър и Грузия и взе, че обнови състава си, като същевременно го подготвя за Мондиала в ЮАР - няма ги Касано, Алесандро дел Пиеро, Андреа Бардзли, както и контузените Буфон, Мауро Каморанези, Андреа Пирло… Което от една страна прави "адзурите" по-свежи, непредсказуеми, но и по-неопитени и необиграни. Не само тези факти правят изхода от битката неясен, независимо, че световните шампиони на теория би трябвало с лекота да отвеят, рожбите на едно слабо вътрешно първенство. Но българският дух е несломим, особенно когато излязат пред 40 000 души на стадион "Васил Левски". Освен това разполагаме с атомно нападение, добра халфова линия, опитни защитници и сигурен варатар.

Нека обаче се вгледаме в индивидуалните качества и персоналните битки, които също ще спомогнат за разрешаването на двубоя. Нашите надежди за голове за свързани основно с Бербатов, той обаче се очертава да бъде следен неотлъчно от уж невъзстановената 186-сантиметрова крепост Киелини. Ако обаче най-добрият играч на "скуадра адзура" не се справи, веднага ще бъде заменен от 185-сантиметровия Гамберини, който има солидни изяви във Фиорентина. В същото време опитният Канаваро ще има готовност при всяка една ситуация да подсигурява, хубавото е, че напоследък в Реал Мадрид бележи спад във формата си.

Интересен ще е сблъсъка Мартин Петров-Дзамброта. Нашенецът е бърз, пъргав и лесно ще надиграва защитника на Милан, особенно в ситуациите, когато не бъде подпомаган от сърцатия си съотборник Гатузо. Според мен всичко най-интересно ще се случва на левия фланг на българското нападение, където Марто Петров ще бъде подпомаган от Благо Георгиев, Мишо Венков, че дори и от Чавдар Янков. Това означава, че със сигурност Дзамброта, Гатузо и Пепе доста ще бъдат изпотени. Като казах Мишо Венков и Благо Георгиев, това означава, че очаквам двамата да бъдат предпочетени пред Вагнер (има търкания с Мартин Петров, освен това мисли за отказване от "трикольорът", пък и уж е невъзстановен) и Здравко Лазаров (все още не е достигнал формата, в която се намира халфа на Славия).

По левия фланг Велизар Димитров и Миланов, подпомагани от Ст. Петров ще имат по-малко офанзивни действия, защото ще трябва да бдят зорко за намиращия се в супер форма Ди Натале (вкарал двата гола за победата над Кипър), както и халфа на Рома Перота (отличаващ се с неизчерпаема енергия) и евентуално бранителя на Ливърпул Андреа Досена (включващ се рядко в атаки).

Всички битки се предрешават от онзи тим, който овладее центъра на терена. В случая мисля, че Чавдар Янков ще бъде предпочетен за разиграващ халф пред Ивелин Попов, защото в отстътвието на Андреа Пирло, се предполага Марчело Липи да предаде диригентската палка на Де Роси (отличаващ се главно с уменията си в дефанзивен план, но пък за сметка на това е бърз, със завиден демараж). Ако ли пък Липи заложи за разиграващ полузащитник на Акуилани, това ще означава, че гостите ще действат по-офанзивно, понеже футболиста на Рома притежава прецизни пасове, че даже и мощни далечни шутове.

На голямо изпитание ще бъде подложена защитата ни. Хубавото е, че нападателят на Фиорентина Алберто Джилардино, който атакува от дълбочина, изпуска много чисти положения, по подобие на Лука Тони, който уж е доста добър с глава и добър и с двата крака, а все по-трудно реализира за Байерн. Но пък нашите централни защитници Тунчев и Валентин Илиев също не са за подценяване. Очевидно, че на Липи ще се наложи да разчита на дебютанта Симоне Пепе, който е добре сработен в Удинезе с Ди Натале. Очаква се двата да си разменят фланговете, както постъпват нашите Мартин Петров и Велизар Димитров. Най-голямата опастност обаче се очертават силните удари отдалеч на Дзаброта и Де Роси (Акуилани), което ознава, че Димитър Иванков трябва да е концентриран, дори, когато гостите разиграват топката на 20-25-метрова дистанция от нашата врата.

Сблъсъците и спортно-техническите умения са едно, но са нещо незначимо, ако не са подплатени с дух, идея и единство. Заложим ли на мускетарския прицпип: "Един за всички, всички за един", ако действаме предпазливо и сигурно в защита, без да даваме пространства в нашата половина, ако използваме всяка възможност за мълниеносни контраатаки, може лесно да отключим добре заключената, в стил "катеначо" защитна формация, водена от Канаваро.

Вероятни стартови състави:

                   България - 4-3-2-1
                          Иванков
Миланов     Тунчев     В. Илиев     М. Венков
   Ст. Петров    Ч. Янков    Бл. Георгиев
В. Димитров                                 М. Петров
                         Бербатов

------------------------------------------------------------------------
                    Италия - 4-2-3-1
                      Джилардино
Ди Натале        Де Роси        Пепе
                Перота         Гатузо
Досена    Канаваро   Киелини    Дзамброта
                           Амелия