Те си приличат. Единият си има кръвен враг – Интер, другият също – Рома. Те се различават. Единият е гранд, има скъпо струващи футболисти и милиони фенове по цял свят. Другият също е гранд, но не съвсем. Има скромен и добър отбор, но от години не е "посягал" на големите. Единият е раздиран от критики заради звездната селекция и лошото начало на сезона. Другият, като че ли, изживя катаклизмите от дълбоката финансова криза и отново е готов за подвизи.

Те са украшението на неделната вечер и финала на поредния вълнуващ футболен уикенд. Те са Милан и Лацио. И са готови да спретнат първото истинско дерби в Италия за този сезон. Вярно, това не е най-големият мач и най-върлото съперничество, но интрига и въпросително има в изобилие.

Зациклилият Милан посреща високо летящите "римски орли" в най-интересния мач от програмата на Серия "А". Двата отбора излизат с различно настроение и от различни позиции в това дерби. "Росонерите" започнаха кошмарно сезона – загуба у дома с 1:2 от Болоня и поражение навън с 0:2 от Дженоа. На другия полюс са римските орли. Шеметен старт с победа 4:1 при гостуването на Каляри и домакински успех над коравия тим на Сампдория с 2:0.

В един предишен свой коментар за тазгодишното издание на Серия "А" прогнозирах, че Лацио имат потенциал да направят нещо значимо този сезон. Първите два мача потвърдиха моето мнение, но това е само началото. Предстои да разберем ще успеят ли "бианкочелестите" да запазят формата и инерцията до края. Първият истински тест е тази неделя и момчетата на Делио Роси трябва да покажат могат ли да надскочат себе си.

Да, може би някой си мислят, че да биеш Милан точно в този момент не е толкова трудно. Миланистите са разколебани, стартираха лошо, милионната селекция за сега не се оправдава, а Анчелоти започва да изчерпва дългогодишния кредит на доверие. Като че ли новият сезон за "росонерите" започва да намирисва на стария – посредственост, сериозна разлика от кръвния враг Интер, слаба игра, трудни победи и борба за едното голямо нищо. Дупката, в която е изпаднал грандът от Милано прилича много на периодът, в който болезнено беше сменено поколението на Гулит, Ван Бастен, Барези, Тасоти, Савичевич, Бобан и т.н. По-късно в различни трансферни периоди пристигнаха Сала, Амброзини, Гатузо и тем подобни никому неизвестни играчи, които обаче успяха покрай старите кучета Малдини, Костакурта и пр. да изградят новия Милан. Сега обаче, извинения и оправдания за слабия старт няма. Шева се върна, Роналдиньо дойде, Фламини и Сендерос може би са първите стъпки към новия Милан. Пато и Бориело са класа...

И въпреки всичко Милан има нужда от промяна. Голяма промяна. От треньора, до почти целия отбор. Вече няколко сезона „росонерите” са отбор, който се върти около Малдини, Каладзе, Пирло, Зеедорф, Гатузо, Индзаги. Все хора, дали много, но и футболисти на преклонна възраст.

Може би шефовете на Милан трябваше да рискуват 2-3 сезона, за да изградят съвсем нов отбор. Защото в този си състав Милан не е отбор, който може безболезнено и с леки сътресения да смени поколенията. Напротив. Според мен трябват радикални промени. И те не са свързани с Шевченко, който е изчерпан за Милан и никога няма да бъде същият, или с Роналдиньо, който сигурно отдавна е забравил най-добрите си дни и едва ли някога ще изживее втора футболна младост.

Изключително много уважавам Анчелоти. Смея да твърдя, че когато той беше треньор на Ювентус, "бианконерите" играеха най-хубавия си футбол, който аз съм наблюдавал, въпреки че тогава позорно изпуснаха титлата. И Татко Карло обаче трябва да си стегне куфарите, защото въпреки големите звезди и милионите за селекция, това не е Милан.

От своя страна Лацио са пълна противоположност на миланския гранд. Без гръмка селекция, без скъпо платени футболисти, но с едно ядро, което се "сглоби" през последните няколко неуспешни сезона и 2-3 добри попълнения. В защита лациалите имат Сивиля, Крибари и Розенал. Винаги съм се интересувал много от играта в отбрана и смея да твърдя, че тримата се едни от най-добрите бранители в Италия. В средната линия са Ледесма, Дабо, Манфредини, Матусалем – страхотни футболисти. Нападателите Роки и Пандев са марка на Апенините, а Мауро Сарате загатва за големия си потенциал.

Римските орли изживяха кризата. Кризата от похарчените преди десетина години милиони, в резултат на които получиха само едно случайно спечелено калчо. Явно шефовете на Лацио са си взели поука. С много търпение този сезон вече могат да кажат, че са успели да създадат добър и сработен отбор.

В неделя момчетата на Делио Роси излизат срещу Милан и имат идеалния шанс да потвърдят мнението, че този сезон ще са фактор в Италия. От своя страна „росонерите” най-после имат съперник, когото си струва да бият, за да поизмият срама. Очаква ни много вълнуващ троен мач. Първият голям в Италия. И въпреки всички критики, които изсипах върху Милан, мисля че момчетата на Анчелоти ще спечелят този мач. Въпреки кризата и лошата форма, те все някога трябва да започнат да печелят. Все пак са събрали половината най-добри футболисти в света и въпреки, че имат нужда от промяна, са класа. Милан трябва да спечели.

Прогнозирам загуба за лациалите, но мисля, че техният полет към първите места в класирането няма да спре с този мач. Дори и да загубят, този сезон те ще бъдат фактор в Серия "А" и ще стигнат най-малко до УЕФА.