Драмите около ЦСКА и Левски все още се наслаждават на огромен рейтинг. Българският футболен сериал бие по точки даже турския драматичен и успява да измести всичко останало от спортния ефир. Понеже съм гледал няколко епизода напред, подозирам, че развитието на персонажите в сагата ще е нещо подобно - Любо Пенев ще остане в ЦСКА, Гонзо ще остане в Левски, играчите ще останат на масите, резервите ще останат без пари. Собствениците чакат зимния трансферен прозорец, за да продадат когото могат, независимо дали става въпрос за пияница, за голмайстор или за лидер.

Има обаче една опасност - докато сме се заплеснали по червено-синия драматичен сериал, забравяме нещо много по-важно. Помните ли новината, че Алекс Фъргюсън ще строи стадион в Горна Оряховица? Голям и модерен, подходящ за 15 вида спорт и с паркинг за 8000 автомобила - с две думи стадион за чудо и приказ. Само дето после се оказа, че компютрите са компоти - не бил лично сър Алекс, ами бил инвестиционен фонд, в който преди кризата треньорът си държал парите. И не били готови да вкарват пари, ами само проверявали почвата.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. У нас все повече става ясно, че ако не дойде някой приказен герой с пълни джобове, няма как да имаме смислен стадион. Дотогава сме обречени да чакаме благосклонната УЕФА да ни пише задоволителна оценка на руините около картофените ниви, за да закърпим домакинствата в поредната европейска кампания. Засега се справяме, но след по-малко от две години изтича гратисният период, даден на страната ни от футболната централа. В това време трябваше да се ремонтират съоръженията, така че те да имат претенции да бъдат домакини на международни мачове съгласно изискванията и стандартите. Според тях трябва да имаме стадион с козирка на поне 75% от всички седалки, поне 700 ВИП места, най-малко 50 работни маси за медиите на трибуните и паркоместа за 400 автобуса в близост до съоръжението.

Такъв стадион в момента в България няма. Засега минаваме метър и даже лицензираният за този сезон и уж разполагащ с голям паркинг "Васил Левски" не може да приеме толкова гости с автобуси и автомобили. Причината е ясна за всеки, който поне веднъж е бил на мач на Националния стадион - по време на всяка футболна среща паркингът се оказва запазен за полицаите и телевизионните екипи. А зрителите паркират на километри и се чудят как да стигнат до колите си след последния съдийски сигнал и няколкото хиляди пешеходци.

Построяването на козирка уж беше последната фаза от ремонта, после се оказа, че покриването на седалките е невъзможно. Главният архитект на София Петър Диков също потвърди, че няма как да бъдат построени козирки до 2011 г., просто защото съоръжението не предполага такъв вид ремонт.

Вярно е, че футболът ни не струва колкото един хубав стадион. Че не можем да се разберем за спаринги с Боливия и Малта, Кипър ни мачка, а истинските първенства сме свикнали да ги гледаме по телевизията. Но ако останем без стадион, футболът ни не само остава в средата на блатото, но и продължава да затъва с още по-бясна скорост.

За чисто нов стадион не можем да мечтаем, ще трябва да се задоволим с новата спортна зала. За смислен ремонт на някое съществуващо съоръжение обаче времето е дошло. Докато националите си почиват от сериозния квалификационен цикъл за световното, а клубните ни отбори се опитват да изчистят собствените си обори, отговорните фактори ще имат достатъчно време да оправят поне един стадион и да дадат картбланш на стопанисващите останалите терени клубове да започнат реформите. Стана ясно, че "Васил Левски" няма как да бъде покрит на 75%, но според някои наблюдатели има стадиони като столичния "Академик" или "Пловдив" например, които могат. Впрочем последният спечели конкурса за концесия преди почти 2 години, но заради споровете за собствеността на имота между общината и държавата стартът на 30-годишното отдаване под наем се отлагаше на няколко пъти. В последните седмици стана ясно, че преговорите са на финалната права и спечелилият търга консорциум и представителите на общината стартират ново акционерно дружество. "Голямата къща" в града на тепетата може да е лястовичката на футболната пролет - благодарение на уникалната етажна структура на стадиона, почти всички места за зрителите могат да бъдат покрити с минимална инвестиция. Теренът не е в най-добро състояние, но не е и безвъзвратно загубен. Седалките около него са над 40 000, пилоните за осветление стърчат, а има идеи и за ремонт и подобряване на зала "Чайка".

Дотук добре - остава собствениците, представителите на общината и на държавата да седнат на една маса и да помислят как вместо МОЛ или офисцентър на стадион "Пловдив" да има футбол. И не само там, разбира се. Бургас вече върви по правилния път, във Варна още са на ниво обещания, в Борисовата градина - на планове. В София има най-много стадиони, но количеството е за сметка на качеството.

Сигурно ви е писнало от клишето, че "в съвременния футбол слаби отбори няма". То се повтаря като мантра преди всеки мач на нашите колоси в Европа, независимо дали играят с БАТЕ, Жилина или някое си Динамо. И без да има значение дали говорим за домакинство или гостуване, за добра форма или за скандално слаба серия на противника. Онова за отборите от нашата черга вече е останало далече в миналото. Причината е, че слаби отбори има. И те са нашите. Ако нямаме европейски стадиони, няма как да опровергаем това. Ще си следим уредените мачове, пиянските изцепки, казанските афери, "Футболни съпруги" и... толкова с нормалния футбол.