Два дни преди да навърши своя 38-и рожден ден звездата на Реал Мадрид Лука Модрич даде обширно интервю пред хърватското издание “Спортске новости”. В него той говори по най-различни теми, сред които за своето футболно дълголетие, за националния отбор на Хърватия, за решението си да остане на “Сантиаго Бернабеу” и за новата си роля на резерва в състава на “лос бланкос”.

За футболното си дълголетие

Тази година беше прекрасна! Ако някой ми беше казал преди 10 години, че все още ще се наслаждавам на футбола и на всичко, което носи играта: тренировките, социализирането с приятели, подкрепата от феновете, нямаше да му повярвам, честно казано. Наистина съм късметлия. С моето семейство, което е смисълът на моя живот, се наслаждавам максимално на футбола и с Хърватия, и с Реал Мадрид, и то със същата страст, която ме води още от първите ми дни с топката.

За загубения финал на Лигата на нациите

И сега изпитвам разочарование. Когато загубиш титлата с дузпи, съжаляваш още повече. Имахме страхотен път до финала на Лигата на нациите и съм много горд с този национален тим. Направихме лош старт срещу Австрия, а след това имахме серия от успехи и придобихме зрялост. Между двете фази на този турнир също така направихме още един успешен Мондиал. Титла в Лигата на нациите щеше да е черешката на тортата.

Какво липсва на Хърватия за спечелването на трофей

Трофеите понякога зависят от сбор от обстоятелства: момент на добър или лош късмет, грешно решение на съдията или момент на собствена слабост. Въпреки това, ако трябва да посоча нещо, което липсва на Хърватия, това е специфичен тип играч, който да има потенциал за офанзивна игра. За сметка на това нашите футболисти са технични, тактически ценни и борбени, но по отношение на скорост и мощ, Хърватия се нуждае повече, за да стигне върха. Това са умения, които са по-скоро природни или генетични дадености, отколкото придобити в тренировки или националния отбор.

Когато погледна назад, сравнявайки ни с всички големи селекции, които се борят за трофеи и винаги имат “танкове” в атака, ние също сме разполагали с мощни играчи през последните 30 години. От Перие в момента, който е физически звяр, през доскорошния Ребич и най-вече Бокшич от миналото… Нещата трябва да се напаснат, за да може в подходящия момент да имаме всичко: и техника, и достатъчно физика. Подобно нещо обаче е по-лесно за постигане за държави с по-голямо население.

За преподписването с Реал Мадрид

Нищо не сме обсъждали нито преди подновяването на договора, нито след това, особено от моя страна. През пролетта от Реал изразиха своето желание да ме задържат, а аз исках същото. Седнахме и бързо се разбрахме. Така се случват нещата с Реал в продължение на 12 години и няма как това да се промени. Нашата връзка е изключителна.

За ролята му на резерва от началото на сезона

Преди всичко, става въпрос за ясни дискусии и споразумения между мен и клуба или в този случай между мен и треньора. Единственото ми условие, за да остана, беше да се отнасят към мен като с конкурентоспособен играч, какъвто винаги съм бил, а не да бъда държан в състава заради минали заслуги. Желанието ми беше всички играчи да имат една и съща стартова позиция и да могат да се борят за мястото си на терена. Както е било от първия ми ден в Реал. Вярата, че всички футболисти могат да допринасят за отбора, е солидна и се основава върху мачовете.

Преди два месеца играх 120 минути за националния тим в два поредни мача, което означава, че физически мога да поддържам нивото отпреди. Ето защо исках да остана, а когато клубът и треньорът казаха, че нищо няма да промени моя статут, аз подписах. Никой не е щастлив, когато не играе. Все пак не съм сигурен дали преди това в цялата ми кариера съм бил резерва в три поредни мача. Така че това чувство беше странно за мен. Но, добре, треньорът така е решил. Със сигурност това няма да ме демотивира, а напротив.

Наскоро говорих с Карло Анчелоти, и то по негова инициатива. С него имаме доста добри взаимоотношения още от първия му престой, като те продължават и сега. Въобще не са хванали ръжда. Напълно съм спокоен и осъзнавам, че трябва да работя върху себе си както преди и че рано или късно всичко ще си дойде на мястото. Имам предвид, че осъзнавам, че има голяма конкуренция в средата на терена и че тези млади момчета са топ играчи, затова са в Реал. Те, разбира се, имат свои собствени стремежи и мотиви, като също търсят своето място под слънцето. Неоспоримо е, че ние, ветераните, трябва да им помагаме да прогресират, за да може те постепенно да заемат титулярните роли и да се представят на нивото, към което клубът се стреми. В този смисъл аз съм активен от доста време и се радвам, че тези млади момчета, без значение дали са Родриго и Винисиус, или тези, които сега дойдоха, искат съвети и се възползват от нашия опит. Силно съм убеден, че все още мога да играя по начина, от който Реал се нуждае.

За офертите от други отбори

Без да се правя на скромен, ще ви кажа, че съм имал оферти, като интересът към мен е постоянен. Въпреки това фундаменталната ми визия от 2012-а до днес винаги е била на първо място да играя за Реал. Само ако в Реал имат различна идея за мен, бих обмислил други опции. Поведението ми в това отношение през последните 11 години ясно потвърждава това. Саудитска Арабия? Само мога да повторя отговора ми. Щастлив съм и се чувствам пълноценен в Реал и докато това е така, не мисля за други опции. Нито пък имам нуждата да похранвам егото ми с тези истории за големи оферти. Просто искам да се наслаждавам на всеки момент във футбола и Реал, като не си поставям някакви граници.

За Карим Бензема и бившите си съотборници

Разбира се, че ми липсва Бензема, защото бяхме заедно 11 години. Изпитвам същата носталгия като при всяко напускане на мои съотборници и приятели като Серхио Рамос, Марсело, Кристиано Роналдо и други. Всички тези играчи са от екстра класа. Дълго време бяхме заедно, спечелихме много и се радвахме заедно. Това са специални взаимоотношения за цял живот.

За това дали с Тони Кроос все още са “в играта”

Все още не се предаваме, въпреки че сме наясно, че краят наближава. Това е нещо естествено. Той е с четири години по-млад, то има различни възгледи за продължителността на кариерата си в сравнение с моите. При всички случаи, Тони е страхотен човек и не излъчва екстра класа само на терена, така че се радвам, че можем заедно да се насладим на края на нашите кариери.

За това дали изпитва страх от живота след футбола

Всички казват, че въобще не е лесно да се адаптираш към нова реалност, след като си играл футбол през целия си живот. Не се страхувам за себе си, защото съм преминал през различни тежки изпитания в живота ми. Но знам, че ще бъде доста изискваща адаптация. За това обаче ще мисля по-нататък. На моята възраст не мисли за времето, а се наслаждавай на максимум, докато играта все още продължава (смее се - б.р.). Единственото, което знам, е че в бъдеще ще искам да остана във футбола. Засега нямам идея в каква роля. Записах се в треньорска школа и се надявам да я завърша в Хърватия.