Скучна, безинтересна, безрезултатна, отдавна загубила класата и авторитета си – по този начин и не без основание мнозина критици наричаха италианската Серия "А" през последните сезони. В края на 90-те години на миналия век калчото загуби авторитета си на първенство № 1 в Европа и света. Краха на италианския футбол изглеждаше пълен на фона на атракцията и динамиката, която ни предложиха Висшата лига в Англия и Примерата в Испания. В Шампионската лига и УЕФА единствено Милан частично отсрамваше "ботуша". Скандалът с уговорени мачове допълнително засили негативното отношение към смятания за прекалено защитен и тактически футбол на апенините. Няколко дни след старта на новото италианско първенство въпросът е ще бъде ли то по-атрактивно и оспорвано от предходните?

По мое мнение Серия "А" постепенно започва и да възвръща чара си и този сезон определено ще бъде много по-интересен от предходния. Очаква ни далеч по-оспорвана борба за титлата и по-атрактивен футбол. През последните години все по-редки станаха нулевите равенства, а броят на головете средно на мач и на кръг се вдигна драстично. Този факт обаче, остана някак си недооценен най-вече на фона на гореспоменатите две първенства. И през новия сезон Интер изглежда по-класен и авторитетен от останалите претенденти за титлата Милан, Ювентус и Рома, но разликата вече не е толкова голяма. Кандидатите за зона УЕФА, като че ли са същите, а разликата в класите на отборите от златната среда и фаворизираните за изпадане не е толкова голяма.
И така: Кой ще бъде шампион, кой ще изпадне, кой ще играе в евротурнирите и ще има ли ново чудо от типа "Киево"?
Разбира се, започваме с големите фаворити, големите селекции, големите треньори и големите кошници.

Интер = Челси!
За повечето футболни фенове и специалисти тази съпоставка не е никак странна. Треньорът е същият, съставът като класа изглежда същият, начинът на игра също. На Интер, като че ли, още от времето на Хеленио Херера му е генетично заложено да играе непривлекателен футбол. А сега има и идеалният треньор да го направи! Мнозина омаловажиха титлите на Интер поради факта, че Милан беше слаб, а Юве беше в Серия Б. Тази година отборът е почти същият. Мансини и Куарешма по-скоро са футболисти, който ще затвърдят класата на тима, а Съли Мунтари едва ли е сериозно трансферно попадение. Най-големият си удар Масимо Морати направи с избора на треньор. Философията на Мауриньо най-силно се доближава до разбирането на италианците за играта. Португалецът ще се опита да наложи печелившия стил, който беше постигнал с Челси. Не очаквайте от Интер красива игра и много голове. Щом Манчини не успя да наложи атакуващия футбол, едва ли някой скоро ще успее.
От Интер се очаква прагматизъм и титла, но според мен Морати и Мауриньо ще насочат усилията си преди всичко в Европа. Все пак и двамата цял живот мечтаят за трофея в Шампионската лига.

"Шева" в селекцията на Милан
След разочароващия сезон росонерите изригнаха на пазара и похарчиха общо 76, 8 милиона за нови футболисти и заплати. "Перлите" са Роналдиньо, Фламини, Дзамброта, Сендерос, Бориело и Шевченко. Наистина изглеждат впечатляващо, но въпросителните, като че ли, са повече. Първата и най-сериозна е ще повтори ли Роналдиньо "италианската" съдба на Роналдо? Може би всички си спомняте как множеството контузии и неприсъщия за "Феномена" италиански футбол направиха престоя му на "Ботуша" истински кошмар. Ако трябва да отговоря на въпроса същата ли ще бъде съдбата на Роналдиньо, отговорът ми е по-скоро да. На Дзамброта всичко му е до болка познато, така че той няма да има проблем да се впише, докато на Фламини примерно ще му бъде трудно в началото. След всички тези въпросителни, като че ли, най-много надежди се възлагат на Шевченко. За сега обаче формата му не вдъхва много поводи за оптимизъм. Основната грешка, която според мен миланистите вече няколко сезона правят е свързана със защитата. В домакинската издънка на старта срещу Болоня в центъра на отбраната бяха Каладзе и Малдини. Преди години Каладзе дойде в Милан като краен бранител, последните сезони е централен бек. Когато не играеше той, вместо него на терена беше я Костакурта, я Яп Стам. Истината е, че Карло Анчелоти не направи нищо, за да подмени бавно и постепенно славната си, но отдавна остаряла централна защита. Дори Неста, на когото се възлагаха много надежди при трансфера му, не успя да стане "проводник" на смяната на поколенията поради контузиите си, а да не забравяме, че и той вече не е първа младост. А прословутата сплав между младост и опит отдавна е мираж, тъй като дори Малдини не е вечен.
Очакванията ми са този сезон Милан да бъде по-силен и сериозен тим от миналата година, но отборът, който феновете желаят все още е далеч от истината.

Ювентус – дългият път към дома
След редица сътресения и драми, "Старата госпожа" изненадващо бързо успя да си върне силата и авторитета. И докато през миналия сезон "бианконерите" все още нямаха класа, за да посегнат към скудетото, то сега нещата изглеждат далеч по-добре. Шефовете на Юве от край време са пестеливи на трансферния пазар и не залагат на гръмки имена, а по-скоро на футболисти, които ще им свършат работа. Това лято обаче, кесията беше доста по-щедро развързана. Като свободен агент пристигна Мелберг – изключително полезен скандинавец, италиански тип защитник, който като маниери и поведение прилича много на железния Паоло Монтеро. Амаури акостира в Торино, за да усили атомното нападение, но истинската перла в короната на "Старата госпожа" според мен е датският исполин Полсен. Русокосият "звяр" залепна идеално в средата на терена и запълни перфектно празнината, оставена още от времето на Антонио Конте и Дидие Дешан. Ювентус намери перфектния дефанзивен халф, но след ерата Зидан все още му липсва футболист от рода на Кака примерно.
По мое мнение, Ювентус тази година ще бъде кандидат за титлата. Момчетата на Раниери рядко и трудно губят дербита, а ако изчистят грешките срещу по-скромните отбори, могат да мечтаят за шампионски сезон. Но като че ли, все още им е малко рано. Може би трябва да минат още 1-2 сезона, за да видим отново добрия-стар Ювентус.

Дойде ли краят на "вълчите времена"?
Според мен – да. Очаквам сериозен спад в представянето на Рома през този сезон. Вълците не направиха почти нищо по селекцията си. Вярно, взеха Рийзе и Баптища, но отборът им вече 4-5 години си е един и същ. Краят на печелившата серия като че ли е близо, тъй като Юве и Милан изглеждат далеч по-силни. Два сезона "вълците" бяха основни конкуренти за титлата най-вече поради трусовете в гореспоменатите грандове. Според мен Рома ще се бори за участие в Шампионската лига, но нищо повече. Както шеговито казва един мой приятел : "Не може в защитата ти да няма нито един италианец и да искаш да станеш шампион".


"Бианкочелестите" челюсти
Някакво вътрешно чувство ме кара да мисля, че през този сезон "орлите" ще възкръснат и ще полетят в правилната посока, а именно към върховете не класирането. След серия от посредствени сезони, лациалите изглаждат подготвени за по-добро представяне. Имат зад гърба си вярна и сърцата публика, добър треньор в лицето на Делио Роси, мечтан старт (4:1 при гостуването на Каляри в първия кръг) и качествени футболисти във всички линии. Броки и Розенал без съмнение вдигат нивото на отбора. Ако Лацио подобри представянето си като домакин има всички шансове да се бори за зона УЕФА, а защо не и да посегне към Шампионската лига.

Обичайните заподозрени
Фиорентита, Сампдория, Удинезе – тези отбори винаги са били определяни като отстъпващи по класа на грандовете и малко по-силни от останалите в златната среда. И този път те ще бъдат основни претенденти за участие в Евротунирите. За Лацио вече споменахме, а не бива да пропускаме и Наполи. Болоня може да се превърне в приятната изненада на Калчото и да направи добър сезон, но чак да повтори фурора "Киево" не вярвам.

Обичайните заподозрени - 2
Потенциално застрашени от изпадане са всички останали тимове, които по един или друг повод не сме споменали до сега. Гаранция обаче няма и за останалите. Разбира се, трудно е да се правят прогнози след само един изминал кръг, но от новаците Болоня изглеждат стабилни, Киево имат самочувствието от няколкото страхотни сезона в Серия "А" и, като че ли само Лече изглеждат по-уязвими.
Иначе очакванията ми са борбата за оцеляване да се води както винаги до последно, като в голямата въртележка, която обикновено става може би ще изгори някой из между Каляри, Сиена, Реджина, Дженоа, Катаня и Лече.

Едно е сигурно – очаква ни доста по-интересно първенство, което искрено се надявам да възвърне поразклатеното си реноме на едно от най-силните.