Американският милиардер Стан Крьонке скоро може да стане собственик на гордия лондонски клуб Арсенал, след като увеличи тихо дяла си почти до 30%. И когато това се случи, повече от половината клубове в английската Висша лига ще имат чуждестранни собственици. Защо милиардери от цял свят - араби, американци, скандинавци, руснаци, купуват трескаво английски клубове и вкарват стотици милиони във Висшата лига? Това обяснява Михаел Вулцингер от "Шпигел" в свой коментар,поместен в "7 дни спорт".

Те се срещнаха в лоби бара на хотел "Дорчъстър" на лондонската "Парк Лейн": шейх от ОАЕ и посредник от Ливърпул. Посредникът търсеше купувач за клуба от Висшата лига; шейхът пък се озърташе за подарък за своя брат. Сделката, която не се осъществи, се въртеше около 200 млн. паунда, или близо 300 млн. евро, без да се броят още 270 млн. паунда за построяването на нов стадион. Но ФК Ливърпул не е просто някакъв стар подарък, като кашмирено палто от "Хародс". ФК Ливърпул е уникален продукт, такъв продукт, който може да си позволи само човек, способен да плати най-много.

Последните години английският футбол сякаш е обхванат от златна треска, затова авантюристи на глобализацията правят всичко по силите си, за да се вмъкнат в луксозните ложи на стадионите им. Те включват олигарси от Русия, магнати от Скандинавия и Близкия изток, издигнали се сами милионери от САЩ, големи клечки от Югоизточна Азия и мениджъри от Лондонската фондова борса, управляващи милиарди. Те всички следват един и същ инстинкт: няма друга футболна лига, която да е толкова печеливша и която притежава толкова блясък като Висшата лига. С нейните звезди и клубове, тя присъства в цял свят и продава драми и истории, които може да предложи само Холивуд.

Приказки за герои, за победители и унизени. Всъщност футболните клубове са пълни с толкова секси и възбуждащи истории, които могат да се намерят само в някой хубав филм. От 1983 г., когато Тотнъм стана първият европейски клуб, котиращ се на борсата, английските професионални клубове станаха обект на спекулации, мечта за печалба. Дълги години обаче само английският бизнес елит можеше да купува по-голямата част от дяловете, включително собственици на коне, наследници на големи състояния, строителни магнати, театрални импресарии и диамантени дилъри. Някои от гореизброените собственици вече продадоха своите футболни активи, и то със значителни печалби. Дори някои от най-упоритите финансови поддръжници в английския футбол, като богатия бизнесмен Джон Мадейски, собственика на Рединг и уважаван спонсор на лондонските музеи "Албърт" и "Виктория", предвижда края на една ера.

"Рано или късно аз ще трябва да си отида - казва Мадейски. - През следващите 10 или 20 г. чужденци ще притежават повечето клубове от Висшата лига. Защо да бъде различно в Рединг?"

Новите собственици инвестират, за да печелят пари, и дори техните инвестиции да не донесат печалба, което се случва доста често, клубовете ще имат стойността на ценни трофеи за свръхбогатите.

"Навремето те стреляха тигри в джунглата, а днес ловуват клубове от Висшата лига", казва един от важните клечки във футболната индустрия.

Сред най-скандалните покупки бе тази на лондонския Уест Хям, който бе желан и от съмнителния ирански бизнесмен Кия Йорабчан, собственик на правата на Карлос Тевес и Хавиер Масчерано. Друг, пожелал "чуковете", бе богатият израелски бизнесмен Ели Папучадо, по прякор Папо. Човек, който по думите на приближен до него не знае каква е разликата между Уест Хем и Уест Бромич и си няма представа колко играчи има на терена. Папо обаче признава, че интересът му е свързан с някои по-скрити особености на счетоводния баланс на клуба. Той е убеден, че Източен Лондон, части от който са практически изоставени, ще получи огромна финансова инжекция преди летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г. Което, естествено, ще вдигне неимоверно цените на недвижимите имоти на Грийн Стрийт, където се намира стадионът на Уест Хем.

"Това, на което ставаме свидетели сега, е следващата фаза на глобализацията. И английските клубове, за пореден път, са далеч пред всички други в Европа", категоричен е Дан Джоунс от Спорт Бизнес Груп на фирмата "Делойт".

Лондонските клубове са особено ценна плячка за чуждестранните инвеститори. Някои от които вдъхват сериозни опасения като перачи на пари. Една от най-важните причини зад привлекателността на Лондон като финансов център е, че в САЩ законите за пране на пари станаха изключително строги след 11 септември 2001 г. От Висшата лига обаче отхвърлят подобни съмнения, изразявани публично от някои политици. Една от основните причини зад икономическия успех на Висшата лига, според нейния шеф Ричард Скъдамор, е, че клубовете далеч по-охотно отварят вратите за капиталовите пазари, за разлика от немската Бундеслига. В Германия например инвеститорите имат право да придобиват само малки дялове. А в Испания големите клубове като Реал Мадрид и Барселона са притежавани от своите сосиос (членове).

За добро ли идват в Англия чужденците? Бившият шеф на Бирмингам Дейвид Голд е щастлив, че клубът му е вече в чуждестранни ръце. "Хората гледат на чуждите инвеститори като на някакво страшилище, сякаш те идват да изнасилят и да ограбят нашата прекрасна игра - казва Голд. - Хората казваха, че английският футбол е скучен, защото за титлата се бореха само Манчестър Юнайтед и Арсенал, може би и Ливърпул."

Тогава Роман Абрамович дойде и - бум!

Вече имахме четвърта суперсила. Няколко години по-късно друг свръхбогат собственик (шейх Мансур) идва в Манчестър Сити. Тези хора промениха нещата: вече няма само топ 4, има топ 5, и само 4 места за Шампионската лига. Може би един ден и Бирмингам Сити ще влезе в топ 6. Поглеждам към прииждащите чуждестранни собственици и не виждам никаква вреда от тях. Поглеждам и виждам изключително умелото ръководство на Ренди Лърнър в Астън Вила, който свърши чудесна работа и тихо укрепи своя клуб. После поглеждам към някои от английските собственици и виждам такива като Майк Ашли в Нюкасъл. Е, да продължавам ли? Кой от двамата бихте предпочели?