Хорхе Меси рядко говори, но миналата седмица не можехме да му затворим устата. "Лионел не се чувства добре при Диего. Той не разбира на коя позиция искат да играе", каза ядосаният баща на звездата на Барса.

Преди няколко седмици беше немислимо да прочетете в Аржентина толкова явна критика към Марадона. Но тъй като на гениалния № 10 му е трудно да е треньор и класирането за световното през 2010 г. е под въпрос, паметникът вече се клати. Още повече обиди и подигравки му донесе решението да отиде да отслабва в Южен Тирол вместо да търси в Буенос Айрес решение на кризата. Свети Диего бавно се превръща в легендата, която носи страдание, пише Мартин Грюнер от "Кикер" в свой коментар, поместен в "7 дни спорт".

Марадона не е сам - и други се провалиха преди него. Много легенди се пробваха като треньори на националните си отбори, но почти никой не успя да изпълни очакванията на сънародниците си. Естествено с изключение на Франц Бекенбауер. Той стана световен шампион и на терена, и на пейката. Други икони като Пеле и Йохан Кройф дори не опитаха да бъдат селекционери на страната си.

Сър Боби Чарлтън също не се остави да го убедят. Вместо него през 1999 г. треньор на Англия стана Кевин Кигън. Като играч той е два пъти Футболист на годината в Европа. На пейката обаче се провали. На Острова бързо почнаха да го обвиняват, че е много наивен и не разбира нищо от тактика. "Без треньор едва ли щяхме да играем по-зле", подигра му се бившият национал, днес тв експерт Гари Линекер. Това стана след отпадането още в групите на европейското през 2000 г.

Кигън спечели само 39% от мачовете си и го обявиха за най-лошия треньор на националния отбор на Англия. Последният му мач беше загубата с 0:1 от Германия през 2000 г. След гола на Диди Хаман от 35 м англичаните разрушиха стадиона, за да построят нов, а Кигън го изгониха.

Дори днес Георге Хаджи е най-голямата звезда на румънския футбол. Неговият провал начело на националния отбор не промени почти нищо. Хаджи води отбора само 5 месеца през 2001 г. Той напусна, след като не успя да победи Словения в плейофите за световното първенство през 2002 г. По-късно работи в Галатасарай и Стяуа Букурещ, но и там не постигна нещо заради високомерието му и отказа да прави компромиси Днес е бизнесмен и се занимава с недвижими имоти.

Звездата на полския футбол Збигнев Бонек също не се задържа дълго в занаята. През 2002 г. пое националния и заговори, че отборът ще е изненадата на световното в Германия. От първите 5 мача спечели само 2 - срещу Сан Марино и Нова Зеландия. Малко по-късно отиде на почивка на Малдивите и прати съобщение: "Не искам повече". Образът му в Полша обаче не пострада. Въпреки че живее в Италия, където през 80-те години постигна най-големите си успехи като играч на Ювентус, медиите често го търсят и пишат за него. Бонек направи интересен извод за опита си като селекционер. "Винаги съм вярвал, че съм най-лошият треньор на националния отбор. Но Лео Беенхакер беше още по-зле."

Бившият му съотборник в Ювентус Мишел Платини отнесе много повече критики. Днес мозъкът на Франция от Евро \'84 не иска да си спомня за времето си като треньор на петлите. През 1988 г. той наследи Анри Мишел, но отборът продължи да буксува и не се класира на световното през 1990 г. Все пак Платини спечели 8 мача и класира тима на европейското през 1992 г. В Швеция загуби 3 пъти и отпадна още в групата. Няколко дни по-късно Платини напусна. Той има повече успехи като ръководител във футбола - през 1998 г. организира блестящо световното първенство във Франция, а днес е президент на УЕФА.

Никога не е късно да станеш за резил колкото и голяма звезда да си. Това научиха и други герои. Например Уго Санчес. Той беше треньор на Мексико само една година, докато през 2000 г. играчите не вдигнаха бунт срещу бившия герой на Реал М. Малко по-късно федерацията го уволни, днес той работи в Примера дивисион в Алмерия.

Ханс Кранкъл получи шанс да тренира Австрия 3 години, но през 2005 изненадан научи, че няма да продължат договора му. Мечтата на бившия нападател на Барселона (печели КНК през 1979) и Рапид да води Австрия на европейското у дома се изпари.

Марадона може само да се надява, че ще пътува за Южна Африка, ала само най-големите оптимисти очакват той да стане добър треньор. Пеле не мисли така. "Марадона пое риска, а днес му се налага да плаща цената", казва Краля на футбола. Който никога не е бил треньор.