За истинския спортен и в частност футболен фен, това лято може би е едно от най-благодатните. Европейско, където ни нямаше, Олимпиада, където сме, но май никакви ни няма, предварителни кръгове на Шампионска лига и УЕФА, където май ще бъдем... поне още един мач. На порядъчния и страстен запалянко обаче, много му дойде. Сутринта гледа волейбол, гризе нокти и се чуди за къде сме без Пламен и с един посрещач, по обяд научава за поредния допинг скандал, а вечерта става свидетел на резила на Левски след "сладкия" жребий, който "сините" дръпнаха. И се чуди Вили Вуцов ли е виновен, държавата ли, Гонзо ли, Данчо Лазаров и Добри Карамаринов ли са ни проблема...

И така, в търсене на отговори и причини за поредните недопустими гафове и провали, май забравяме нещо много важно. Сгъстената футболна програма продължава. С Бундеслигата, Английската висша лига, нашата не толкова висша и...с Националния отбор. Доста мои приятели, които не без основание се пишат за големи запалянковци, бяха забравили, че на 6 септември играем с Черна Гора първи мач от новия квалификационен цикъл за Световно, а в сряда имаме проверка с Босна и Херцеговина. И след грандиозния провал на родния ни спорт на почти всички поприща през тази година, мисля че е редно да се насочим към това, което винаги ни е давало най-много надежди и ни е обединявало като нация, а именно представителният ни футболен тим.

Все още неотшумелият горчив спомен от предните квалификации, както и натрупалите се неприятни спортни емоции през последните месеци, като че ли отново ни правят песимисти. Затова нека да поговорим за предстоящата проверка, състоянието на отбора и имаме ли сили отново да се класираме на Световно.

Последният голям мач на националния отбор, който аз си спомням беше на 12 октомври 2002 г., когато бихме Хърватия само с 2:0 в квалификация за Евро 2004. Тогава ядрото на успеха беше триото Бербо, Мартин и Стилян, разбира се, без да пренебрегваме приноса и на останалите момчета. Сега героите са същите. Същите, които извървяха не перфектен, но успешен път към Португалия, сринаха се срещу шведите и "шахматистите" в борбата за Мондиал 2006 и не успяха да надскочат себе си срещу Холандия и...Албания в последния цикъл. Сега ще имат четвърти пореден шанс да докажат, че са големи, че са лидери.

Съперникът в предстоящата контрола изглежда подходящ. Босна и Херцеговина, както всички споделят е отбор подобен по стил и манталитет на Черна гора. Според мен босненци са доста по-класен тим от черногорци. През последните години сериозно "посягат" на по-големите. Моята прогноза е, че мачът в Заница е Х2, но разбира се резултатът не е най-важен. На всички ни се иска да видим един мотивиран отбор, който да играе добре и със самочувствие. Не вярвам обаче това да стане още в този мач. По-скоро в предстоящата проверка Пламен Марков ще избистря състава за ключовия първи мач на 6 септември.

В разширения списък на новия, стар треньор попаднаха пълният дебютант Иван Иванов, Станислав Генчев и Захари Сираков. Заради контузиите на Валери Божинов и Живко Миланов бяха повикани Станислав Манолев и Георги Христов. От всички изброени на мен ще ми бъде най-любопитно да видя как Захари Сираков би паснал като краен защитник. Останалите едва ли са сериозна алтернатива за който и да е пост.

Контролата е само една, важна и трябва да се използва максимално пълноценно. Тя не е експериментална, а "доизглаждаща", ако мога така да се изразя. Съставът няма да е по-различен от този, който изнесе предните квалификации. Точно по каква схема ще бъдат подредени играчите не искам и да гадая. Това предстои да разберем. Очаква ни полезна контрола, според мен без много голове и красиви изпълнения. Такъв вероятно ще бъде и първият ни мач с Черна гора – твърд, нервен, накъсан, на надлъгване.

Големият въпрос обаче е, какъв ще бъде целият ни квалификационен цикъл? Потенциал имаме, надежди също. Трябва ни малко късмет, увереност и самочувствие. И за финал на кратко ще се спра на най-важните фактори, от които според мен зависи успехът ни.

Треньорът. Пламен Марков веднъж класира отбора за голямо първенство и със сигурност знае как да го направи пак. Единственото, за което се моля е футболистите да го слушат. И да играят там, където ги постави, защото той си знае работата. Малко е мекушав и дано не му се качат на главата всички "звезделиновци”.

Халфовата линия и крайните бранители. Ако Стилян си възвърне формата и самочувствието, а Станислав Ангелов играе добре навсякъде, където го сложат, всичко ще бъде наред. В центъра на защитата имаме трима равностойни и стабилни (Сашо Тунчев, Игор Томашич, Вальо Илиев). По крилата също (Митко Рангелов, Здравко Лазаров, Мартин Петров, Велизар Димитров). Бербатов е един и незаменим, а контузията на Божинов не е толкова фатална за отбора. Така че ако Живко Миланов, Захари Сираков, Станислав Манолев и Лусио Вагнер си свършат работата, а Бербо е жив и здрав поводи за оптимизъм има.

Програмата. Според мен е добра. Групата също. Няма да изпадам в излишни сметки. Достатъчно сме си патили от тях. Победата в първия мач е задължителна. Може да прозвучи малко шеговито, но италианците по традиция трудно излизат от групите и обикновено оставят всичко за последния мач, така че ние да си свършим работата преди тях, пък те да му мислят.

Любо Пенев. С оптимизма си, чувството си за хумор и самочувствието си може сериозно да надъха момчетата. Не, че е голям треньор или психолог, но винаги е хубаво да има някой, който преди да излезеш на терена да ти каже: "Момчета, аре да ги бием тия "жабари" по-бързо и да се махаме, че ше вземат да затворят дискотеките без нас".