Той вярва в Господ, но и Господ явно вярва в него. Той е дребничък на ръст футболист, но едва ли само заради това често остава скрит. По-скоро причина трябва да се търси и в определението на приятелите му за него - “добряк, отдаден на вярата и семейството си, коректен, човек на честта, скромно момче”. Но колкото и да се държи приземен и далеч от всекидневната светлина на прожекторите, няма как да не бъде забелязан. Заради постиженията в професията си, не заради други “заслуги”, с които често споменаваме футболисти. Заради това, че напълно си заслужи прозвището “герой”. Защото той е с огромен принос и за първото класиране на Лудогорец в групите на Шампионската лига, а сега показа верния път на съотборниците си отново към груповата фаза - най-малкото на Лига Европа, а може би отново на най-престижния турнир.

Той е Вандерсон Крищалдо Фариаш. Роден е на 2 януари 1988 г. в Крузейро до Оесте, Бразилия. При инфарктната победа за милиони на Лудогорец над Стяуа (Букурещ) през август 2014 г. прожекторите заслужено осветиха героя с “ръкавици назаем” Козмин Моци, който спаси две дузпи и прати разградчани в групите на Шампионската лига. Но не по-малко важно бе друго - в 85-ата мин като резерва се появи Вандерсон, а в 90-ата мин именно №88 в зелен екип вкара решаващия гол за 1:0 в редовното време, пратил мача към продълженията и дузпите.

Вечерта на 2 август 2016 г. Вандерсон пак бе целунат от Господ, за да прокара пътя на “орлите” през 50-хилядния ад на “Мала Маракана” в Белград. 28-годишният бразилец вкара ключовия гол за обрата до 2:1 за българите, а в продълженията при 2:2 съсече “звездашите” с още две попадения. Оформи хеттрика си за 4:2 и остави жива амбицията за втори пробив сред най-силните 32 клуба в Европа в групите на Шампионската лига.

В самото идване на Вандерсон в България има знак от съдбата. “Виновници” за привличането му са спортният директор и главен скаут на Лудогорец Методи Томанов и Руджерио Перейра - първият бразилец, играл в България, и настоящ футболен агент. По време на сезон 2012/2013, когато Вандерсон играе във втородивизионния Оесте, Томанов и Перейра са в Бразилия “на лов за играчи”. Тогава окото на Томанов забелязва таланта на Вандерсон, а съдбата им го праща на крака. “Гледахме няколко мача на живо предишния ден. Затова станахме малко по-късно. Аз правех кафе. Мето си пуснал телевизия. Обикновено гледаме и мачове по телевизията, докато пием кафе и ядем. И ми вика: Я ела да видиш какви интересни играчи. Аз погледах последните 15-ина минути и не можах да добия пълна представа. Но Мето ми каза: Харесах едно момче”, разказа пред “24 часа” Джери Перейра. - Мина време и тръгваме да пътуваме за Колумбия. И на летището гледаме - отборът на Оесте пътува за мач. Същият отбор, който Мето беше гледал и от който си беше харесал едно момче. Казахме си: “Айде да потърсим това момче.” Точно си го казахме и хоп - той излиза от магазина срещу нас А момчето имаше специфично тяло, нямаше шанс да не го познаем. Веднага го прегърнах все едно съм негов приятел. Започнах да се усмихвам. Защото бяхме облечени различно, лесно е да се предположи, че сме мениджъри, можеше да има проблем, спънки в комуникацията. Питах го: “Искаш ли да играеш в Европа?” А той: “Искам.” Взех му телефона. И добре, че стана така”, разказва още Перейра за неочакваната среща, която впоследствие помага за привличането на Вандерсон.

“Дадох му визитка. И потеглихме. Но тогава гонехме други футболисти в Колумбия и се задържахме известно време там да гледаме мачове. Тогава взехме Себастиан Ернандес. Може би минаха 6 месеца и повече. Мето пак се връща в Бразилия да търсим играчи. Тогава Вандерсон вече беше в Португеза. Вече го гледахме на живо. Но той вече беше купен от една група - Порус, която беше собственик на Сан Мигел. И го бяха пратили под наем в Португеза. Когато бяхме там, намерих начин да вляза и да стигна пред вратата на съблекалнята чрез приятели, иначе е малко сложно - няма как да говориш с футболист след мач. Вандерсон пак прояви интерес да дойде в Европа. Собствениците на правата му се съгласиха да го продадат. Не беше евтино, но не беше и много скъпо. Така взехме Вандерсон. Не може да се каже, че беше случайно, но имаше намеса на съдбата. Той просто се появи пред нас. А онзи контакт се оказа много важен”, допълва Джери Перейра.

“После започнаха да го търсят мениджъри и да го съветват: “Ти не си футболист за България. Но той винаги е бил коректен. И на некоректните хора отговарял: Имам си договор с Лудогорец, обърнете се към Джери. Така подписа договор за още 3 години, до 2019-а. И всички са много доволни”, каза Перейра. Агентът, заиграл у нас през 1993 година като защитник на Славия, разказва, че Вандерсон е изключително трудолюбив и амбициран: “Тренира много. Още в началото дойде при мен и ми каза, че има нужда да свали един-два килограма, защото тук се играе друг тип футбол. След всяка тренировка той остава да тренира повече. Всеки ден. Никога не се случва с края на тренировката той да влезе веднага да се къпе. Винаги влиза във фитнес или прави още някоя обиколка. Професионалист е.”

“Много бразилски футболисти харесват повече живота. Но Вандерсон, както и другите момчета в Разград са преди всичко добри хора. Той е много вярващ в Господ, обичащ семейството си. Отговорен. Уважава парите, но не е от футболистите, влюбени в тях. Не прахосва, а инвестира”, разкрива още Перейра.

“Израснал съм в обикновено бразилско семейство. Имам брат и сестра. Започнах да тренирам на 8 години в школата на баща си. Той имаше малка школичка в Крузейро до Оесте”, разказва самият Вандерсон за детските си години и първото докосване до любимата игра. “В Бразилия футболът е религия и селекцията започва много рано. Брат ми също тренираше футбол, но спря. Аз за първи път ритнах топка на около 6 години. А след това осъществих мечтата на баща си Той много е искал да стане футболист, после предаде мечтата си на мен. Много съм щастлив, че я осъществих”, споделя Вандерсон пред “24 часа”.

Като малък Вандерсон има един футболен идол. Кой е той? Едва ли някой ще се изненада от отговора на бразилеца: “Роналдо. Феномена.” На въпрос дали е можело животът му да се развие по друг начин - така че днес да не е футболист, Вандерсон отговори: “Да, даже бях спрял за два месеца с футбола поради лични причини. Започнах да работя друга работа, но осъзнах, че това не е мечтата ми. А моята мечта беше същата като на баща ми - да стана футболист. И бързо се върнах към преследването ѝ. Джери Перейра ми разказа за Лудогорец и ме покани. Хареса ми и приех”, казва Вандерсон за онази среща с Руджерио пред съблекалнята на Португеза и последвалите контакти за трансфера му у нас.

Попитан не е ли рядкост за южноамериканските футболисти да са толкова отговорни, както разказват за него, Вандерсон отговаря: “Рядкост е, защото всички обичат партитата, но с възрастта хората се променят. Аз съм вече на 28 г. и трябва да се отнасям сериозно и отговорно.” Вандерсон има дете от бившата си съпруга в Бразилия. 28-годишният футболист живее в Разград с жената на сърцето си Таяни-Мишел. А сред най-любимите им същества е кучето им - померанът Куки. На въпрос какво най-много му харесва в България, Вандерсон отговаря: “Всичко. Да живея тук, ми харесва. Харесват ми плажовете, харесва ми природата, но най-вече ми харесва спокойствието. Защото в Бразилия е пълна лудница, престъпността е огромна. Постоянно можеш да станеш жертва на престъпление. Страшно е.” “Вода, добро утро и мерси - това бяха първите думи, които научих, когато дойдох в България”, казва още бразилецът. А че у нас му харесва много, доказва и друго негово желание. Нещо, което вече реализира съотборникът му Марселиньо - да заиграе за националния отбор на България. “Да, искам да играя за България”, призна Вандерсон пред “24 часа”.