Вероятно летните месеци са малко по-скучни за обикновения футболен фен, защото докато отпива от студената халба бира, той не може да наблюдава как неговите любимци се опитват да достигнат до победата във важен шампионатен мач, а се задоволява само да коментира някоя и друга трансферна новина. Е, малко разнообразие придава и предсезонната подготовка. За много от нас тя може би няма абсолютно никакво значение, но това не пречи на голяма част от футболната общественост да си "чеше езиците", коментирайки резултатите и играта на родните отбори в приятелските срещи.

Такъв е и случаят с Левски.

Погледите са насочени към вицешампионите заради треньорската смяна и предстоящото участие в третия предварителен кръг на Шампионската лига. Левски изигра едва 4 контроли, но това не попречи на журналистите да изпишат тонове мастило и на феновете (предимно противниковите) да изнесат безконечни беседи за положението и бъдещето на отбора. Всичко започна от онова 2:2 с Калиакра, след което треньорът и футболистите бяха разпънати на кръст и много недоброжелатели започнаха да твърдят, че тези играчи за нищо не стават и че титлата в "А" група ще е просто една химера. От само един мач (при това приятелски) бяха направени генерални изводи за играта и състоянието на тима. Но всеки един футболен фен съзнава, че това е недопустимо и напълно грешно. Да не говорим, че изненади във футбола се случват постоянно, особено пък в мачове с толкова нисък заряд.

В крайна сметка явно критиките се оказаха от полза за Вили Вуцов и неговите момчета. Последва победа над Спортист Своге (3:0), още по-убедителна над унгарския Вашаш (5:0) и една доста престижна срещу четвъртия в Чехия Бърно (1:0). Критиците замлъкнаха и макар и слабо, започнаха да се чуват оптимистични гласове, които вече говореха за влизане в групите на Шампионската лига и т.н. Ръководството също започна да превъзнася показаното от футболистите, особено и на фона на кризата, която е обхванала вечния враг.

Всъщност няма нужда да се самозаблуждаваме. Истината е някъде по средата. В момента Левски е нито ужасно слаб, нито невероятно силен. Все пак говорим просто за една предсезонна подготовка. Хубаво е, че тимът показва признаци, че върви нагоре, макар и бавно. А това е поне малък повод за оптимизъм, като се има предвид, че предстоят важните мачове в Европа - истинският барометър за състоянието на отбора. На 12 август ще разберем дали песимистите или оптимистите са били прави, или дали истината наистина е някъде по средата. Това можем да разберем и малко по-рано - на 5 август, когато на "Герена" ще гостува Вердер - отбор, който няма да отстъпва по нищо на евентуалните съперници на Левски в третия предварителен кръг.

Тази история, свързана със "сините", малко или много ми напомня на една друга - за състоянието на целия ни роден футбол. Критиците не спират да хулят българските отбори, докато някой успех като например достигането до 1/4 финал за Купата на УЕФА или победа на "Анфийлд" не им затворят устите поне за кратко. Да, истината е, че и родните фенове могат да се насладят на светли и паметни мигове, свързани с любимия им клуб. Вярно е, че те не се случват толкова често, колкото ни се иска, но все пак показват, че българският футбол не е нито ужасно слаб, нито невероятно силен.

Вероятно истината е някъде по средата.