Летният месец юни играе съдбоносна роля в житейските биографии на двама от най-големите български футболисти за всички времена - Георги Аспарухов и Иван Колев.

Двамата добри приятели от зелената сцена, нарисували с майсторството си виртуозни голове, са асовете в нападението на вечните съперници “ Левски” и ЦДНА (днес ЦСКА). Сякаш погалени някъде отвисоко, звездите и на националния отбор на България сътворяват заедно две от най-решителните и сладки победи на “лъвовете” по пътя към световните сцени.

За мондиала в Англия през 1966 година България има трудната задача да премине през “ситото” на Израел и своеобразния Рубикон срещу Белгия. Треньорът Рудолф Витлачил повежда четата си за Тел Авив, като е поставил до намиращия се в отлична форма централен нападател Аспарухов “старата пушка” Колев, пренебрегван в последните мачове.

И в 31-ата минута на мача Аспарухов бие, вратарят Носовски изпуска топката, която “влюбено” се връща пак към нашата деветка и Гунди я подава на чудесно пласирания Колев. 1:0 за България!

Последва ходене по мъките,1:1 и в края на мача Аспарухов от разстояние матира вратаря за победата с 2:1.

Отиваме на решителната битка с белгийските “червени дяволи” във Флоренция. Иван Колев отново е златното покритие в нападението ни. И отново ситуация както в Израел.

Колев бяга отляво, белгиец го спира, но топката отива при Петър Жеков, който пак я прехвърля на лявото крило. Ването прецизно вдига кълбото пред белгийския вратар Николай, където Аспарухов е безмилостен - 1:0!

След това и брилянтният “техник” на ЦДНА и България Димитър Якимов намира Гунди на върха на атаката и победата на българите става историческа за ония години, в които белгийците бяха сред европейските страшилища.

На 13 юни 1971 година във Велико Търново се играе решителен мач за първенство. “Сините” от София завършват 1:1 срещу “Етър” и губят надежда за титлата. Попадението е отбелязано с глава от фамозната деветка Аспарухов. Това е неговият 150-и гол в шампионата. И за съжаление последен в живота.

Велико Търново - съд0бовно за Гунди и Иван Колев

На 30 юни същата година фатална автомобилна злополука изпраща в небитието Аспарухов и друга футболна звезда - Никола Котков...

На 17 юни 2005 година бе открита паметна плоча за последния гол на Гунди на стадион “Ивайло” и бе представена моята първа книга за центърнападателя “Големият син път”. На корицата един до друг се виждат Аспарухов и треньорът на “Левски” и националния ни тим Рудолф Витлачил.

В издателската къща “Старт” в присъствието на директора Николай Рангелов, летописеца на ЦСКА Александър Манов и Иван Колев подарих книгата си на славния нападател на “червените”. Той я вдигна и показа Витлачил с думите: “Това е моят най-добър треньор!”

На 17 юни 2005 година на тревата на “Ивайло” пред паметта на Гунди се преклониха “сините” легенди Иван Вуцов и Павел Панов. А Величка Маркова-Аспарухова поднесе цветя пред вратата, която Георги покори майсторски за последен път в живота си.

На другия ден - 18 юни, във Велико Търново любими ветерани на ЦСКА като Петър Жеков, Димитър Якимов, Иван Колев и Иван Ранков заедно с Емил Бучински, Ангел Червенков и Манол Велев играха демонстративен мач в чест на великотърновската спортистка Весела Лечева. И отново градът бе посочен от пръста на съдбата. Тук като голмайстор за последен път в живота се записа Иван Колев...

Аспарухов приключи земния си път на 30 юни 1971 година - две седмици след като заплете топката в мрежата на “Етър”.

Броени часове след 34-годишнината от смъртта на Гунди и Котков (30 юни 2005-а), в слънчевия 1 юли, почти две седмици след последния си мач и гол на великотърновски терен, ни напусна завинаги и легендарният Иван Колев.

Последните футболни усмивки на голмайсторите останаха край Янтра...

Автор: Борислав Костов, "Труд"