Футболът – най-великата, красива и същевременно силова, и най-вече завладяваща игра радва хората по целия свят. Милиони професионални играчи играят в хиляди отбори по света. Много повече от тимовете обаче, са техните фенове. Именно заради тях около зеления олтар на футбола биват построявани огромни постройки, които да приютят хилядите зрители стекли се да наблюдават мач на любимия си отбор.Тръпка, вълна от емоции, енергия стичаща се по тялото, напрежение, радост и тъга и най-важното незабравимост.

Всеки човек, ходил дори веднъж на стадиона, знае какво е усещането, за което говоря. Когато встъпиш на стадиона, имаш чувството, че навлизаш в друга вселена, вселена в която си струва да останеш дори и само за 90 минути.С първия съдийски сигнал, вече си осъзнал какво е разликата между наблюдаването на мача тук, на живо пред възможността да го правиш пред телевизора, в хола. Всеки отрекъл това веднага би бил заклеймен от футболната инквизиция, защото да не харесваш футбола би било идентично с това да не харесваш утринното слънце, мириса на цветята или морския хоризонт. Футболът не е игра, той е усещане.

Всички тези емоции биха били невъзможни, ако нямаше място където да се изпитат. Именно заради тази причина, биват построявани стадиони - скромни, големи или направо огромни. Освен, че тези съоръжения носят доста солидни приходи на използващите ги отбори, с времето някои от тях се превръщат в културни паметници на спорта.”Олд Трафорд”, “Камп Ноу”, “Сантяго Бернабеу”, “Анфийлд”, “Уембли”, “Джузепе Меаца/Сан Сиро”, “Местая”, “Деле Алпи”, “Олимпико”, “Олимпиящадион”, “Алианц Арина”, “Стад Жерлан” и много други имат абсолютно неотричим успех, както и отборите играещи на тях.

Това, което ще опитам да направя в този текст не е никак лека задача.Сравнението на велики неща, може да докара на човек както само позитивни, така и само негативни емоции. Бих перифразирал фразата, че зад всеки успял мъж стои жена, като такава, че зад всеки успял отбор, стои един впечатляващ по своему стадион.

Въпреки споровете кое първенство е по-класното и красивото, мисля да акцентирам в/у спортните съоръжения в  Англия. Няма как да не отдам честта на шампионите и затова първия стадион, описан от мен, ще бъде “Олд Трафорд”. Не случайно легендата сър Боби Чарлтън, дава на стадиона прозвището “театъра на мечтите”. Стадионът е дом на Манчестър Юнайтед още от далечната 1910 година, като само 8 години отбора бива откъснат от съоръжението и то поради бомбардировките над Англия по време на Втората Световна Война. Единствено Уембли притежава по-голям капацитет от този на “Олд Трафорд”,  който със своите 76,212 седящи места е абсолютен доминант сред клубните стадиони на острова. Не случайно “театъра на мечтите” държи рекорда по посещаемост в Премиършийп в мача им срещу Блякбърн Роувърс, в началото на тази година. 76 098 зрители посетиха двубоя, като почти изпълниха максималния му капацитет. Респективно на огромния брой зрители, Юнайтед вкараха също толкова голям брой голове на съперниците си, като мача завърши с резултат 4-1. Клубът държи и втория рекорд в класацията за най-посетен мач в Англия, когато през далечната 1948 година, мача им срещу Арсенал, на тогавашния огромен "Майн Роуд" бива посетен от  83, 260 души. Тази цифра не бива да ни озадачава, защото тогава стадионите не са били само със седящи места.Едно от може би най-големите признания за този стадион е, че той е единствения в Англия, който е оценен с 5 звезди от УЕФА. Стадионът има тенденции за увеличаване на капацитета му до 96,000 места, което ще го направи най-големия в Великобритания.

Започнах с Манчестър, защото те завършиха на първо място през изминалия сезон, като сега респективно трябва да отдам честта на вицешампиона им Челси и техният “Стамфорд Бридж”. Зад името на стадиона стоят едно поточе и два моста над него. Потокът се казвал “Станфорд Крийк”, а мостовете “Санфорд Бридж” и “Станбридж” (сега Станли Бридж). Също така за произхода на името на стадиона можем да съдим и от великата победа над викингите през 1066 година, водена от Крал Харълд Гудуинсън, при битката на Стамфорд Бридж в Йоркшир. Историята на стадиона е още по-интересна. Открит през 1877 година, той се превръща в дом  на Лондън Атлетикс Клъб,  докато през 1904 не бива закупен от братята Гус и Джоузеф Миърс, които имали амбицията тук да се провеждат футболни мачове. Може би най-интересен е факта, че този стадион бива предложен първоначално на Фулъм, но те отказват. Собствениците мислят да продадат земята, но впоследствие добиват желанието за свой собствен футболен клуб. За изпълнението на проекта наемат архитекта Арчибалд  Леич, който е отговорен за стадионите Айброкс, Селтик Парк, Крейвън Котидж и Хемпдън Парк. Стадионът бива домакин на финала на ФА Къп за 3 години  от 1920 до 1922 година, след което бива заменен от Уембли. Обновен е през 1990 година, като оттогава го познаваме в сегашния му вид. Току що закупил Челси, Роман Абрамович прави серия подобрения по стадиона, като дори слага отоплителни системи на западните трибуни на стадиона, откъдето той наблюдава мачовете на новата си придобивка. Със своя капацитет от 42, 055 места, Стамфорд е на осмо място в класацията за най-големите стадиони в Англия. Няма как да не сме сигурни, че самото присъствието на Абрамович в Челси, е огромна предпоставка за развитието не само на клуба, но и на стадиона им.

Ето, че стигаме и до един от най-титулуваните отбори на Англия- Ливърпул. Техен дом е един от митичните стадиони на планетата-Анфийлд. Създаден през 1884 година, "Анфийлд Роуд" се превръща в една от емблемите на английския футбол. Рекорда по посещаемост за стадиона (61,905 души) е поставен на 2 Февруари 1952 година, в мач за ФА Къп,срещу Уулвърхямптън. Стадионът става домакин на няколко срещи от европейските квалификации. Със своите 45,522 седящи места, той е способен да приюти всички мърсисайдци, които пък през последните години бяха свидетели на изключителното представяне на отбора. Въпреки впечатляващите цифри, Анфийлд не е от класата на останалите стадиони в Премиършип и това може да се отсъди дори по вида му.Именно затова бе започнат строежа на Ню Анфийлд (Стенли Парк), който се очаква да бъде завършен през 2011 година.Със своите планирани 61,000 места,Стенли Парк ще се нареди на третото  място при класацията на стадионите в Великобритания.

На четвърто място идва новия стадион на Арсенал-“Емирейтс”. Само няколко години ни делят от преместването на топчиите на този стадион. Скромният Хайбъри остана в историята и сдаде мястото пред огромния “Емирейтс”. Със своите 60,432 места, стадиона е на трето място по капацитет в Англия и на второ място при клубните съоръжения на острова. Стадионът се намира в Северен Лондон и е познат още като Ашбъртън Груув, както е името на стадиона по време на планирането му.През 2004 собствениците на Арсенал сключват мултимилионна сделка, за правата над името на стадиона, с арабската авиокомпания “Емирейтс”. Спортното съоръжение  се  явява като един от най-скъпите в света - 430 милиона паунда.Част от тези пари бяха взети чрез заеми от кралската шотландска банка. Също така Арсенал се надяват на средствата от продадените жилища, построени на мястото на стария “Хайбъри”. 100 милиона паунда пък бяха получени от “Емирейтс”. Рекорда по посещаемост за стадиона (60,161) , се постави само преди месец, на 3 Ноември,  при равенството срещу шампионите(2-2).Един от най-модерните стадиони в Англия, приютява един от най-добрите отбори в света в момента.

Пети бе Тотнъм, който се представи изключително добре (за разлика от този сезон) на стадиона си “Уайт Харт Лейн”. След последните подобрения по стадиона през 2006, капацитета му нарастна до скромните за английските стандарти -36,310 седящи места. Лондончани играят на този стадион от далечната 1899 година, като през 1923 местата на стадиона са увеличени до 50,000, но тогава практиката, която битува днес, всички места да са седящи, не е съществувала. Още от тази далечна дата, терена се наблюдава от  медна статуя на развилнял се петел. Рекорда по посещаемост(75,038) е поставан на 5 Март 1938 година, в мача за ФА Къп, срещу Съндърланд. Съществуват планове на стойност 300 милиона паунда, които предвиждат увеличаване на капацитета на стадиона до 52,000 места, като в проекта е замесен Тони Уинтърботъм, който ръководи проекта по изграждането на “Емирейтс”. Въпреки скромността на стадиона, в предвид стандартите, той се утвърди като един от най-известните в Англия, предвид добрите игри на Тотнъм в родината и УЕФА.

Въпреки незавидното място в Премиършип на Нюкясъл през изминалия сезон, мисля, че за стадион от ранга на “Сейнт Джеймис Парк”, би било обидно да бъде сложен към последните места. Четвърти  по големина в Англия и трети за клубните отбори.Създаден през 1892 година и обновен през 1998-2000. Сегашният капацитет на стадиона е 52,387 места, докато има планове на стойност 300 милиона паунда, които ще увеличат местата до 60,000. Най-голяма заслуга за подобренията по стадиона има сър Джон Хол, инвестирал здраво в клуба. Стадионът приюти мачове от Евро 1996, като на него излязоха отборите на Франция, Испания, Румъния и нашия роден тим - България. Очаква се съоръжението да приеме и  футболни мачове по време на летните олимпийски игри през 2012 година. Средната посещаемост на стадиона за сезон 2006-2007 е 50,686 души. Любопитен факт е, че това е единственият отбор в Премиър Лийг, който няма табло за резултати.Стадионът е един от шестте в Англия, които бяха определени от ФИФА, като възможни домакини за мач от Световна Купа.

Последен по ред, но абсолютно не на последно място слагам Уембли. Най-големият в Англия и най-скъпият стадион в света, Уембли е дом на английския национален отбор по футбол. Със своя прекрасен дизайн и огромен капацитет (90000) се нарежда сред най-добрите стадиони в целия свят. Той е на второ място в Европа след Камп Ноу. През 2003 година “стария Уембли” е разрушен и започва строежа на нов стадион, по-голям и по-красив от предишния, струващ 778 милиона паунда. Интересното в стадиона е огромната, висока 140 метра арка над стадиона, подкрепяща северната страна на покрива, която се явява и най-дългата неподкрепена покривна структура в света. Плановете за отварянето на стадиона бяха, той да бъде открит за финала на ФА Къп през 2006, уви той бе завършен едва през 2007 и  бе открит с мач между младежките формации на Англия и Италия.В немалката си история, старият Уембли, бива домакин на рекордните 5 финала от Шампионска Лига. Стадионът има обиколка от 1 километър, а по време на строежа е имало 3500 работника работещи по него.Общата дължина на ескалаторите в стадиона е 400 метра. Всеки от гигантските екрани  на новия стадион има големината на 600 домашни телевизора. Съоръжението притежава 2,618 тоалетни, повече от всяка друга сграда в света.Спокойно бихме могли да кажем, че това е стадиона на 21 век.

Когато говорим в цифри, разбираме колко огромен е всъщност един проект и колко могъща страна е Англия. Футболът примамва все повече и повече зрители и респективно спортните съоръжения стават все по-големи и по-големи. Някои казват, че с големите пари се губи чара на играта, някои твърдят точно обратното, но едно от малкото сигурни неща в този на пръв поглед абсолютно условен спорт, са стадионите. Отборите изпитват възходи и падения, феновете идват и си отиват, парите се губят и се печелят, но зелените терени заобиколени от огромни трибуни чакащи да бъдат изпълнение часове преди футболните срещи остават.