С наближаването на първи юли започвахме да се питаме какво ще бъде най-вълнуващото събитие на трансферния пазар. ( като изключим настрана Кака и Роналдо в Реал Мадрид)

Кой мениджър ще стресне феновете с нещо неочаквано и не особено желано. Ще има ли отбор, който въпреки, че притежава двама добри играчи на поста ляв бек, взима футболист именно на този пост и после наставникът на тима заявява: "С този трансфер вдигаме класата си и сме много по-конкурентно способни!".

Как ли биха се учудили феновете на Милан, ако Адриано Галиани заяви, "вече няма да взимаме играчи над 30 години в клуба". Каква ли ще е реакцията на всички привърженици на Арсенал, ако Венгер вземе на "Емирейтс" 32-годишен външен халф и при това... англичанин?!

Може би най-голямо недоумение би предизвикал трансфер, при който Манчестър Сити привлича футболист като свободен агент и Марк Хюз споделя: "Чакахме го дълго време да му изтече договора и още по-дълго време го увещавахме. Името и традициите на клуба ни помогнаха много".

Все пак, това са само забавни предложения. Вижте най-шокиращите трансфери в историята.

► Лутър Блисе: От Уотфорд в Милан за 1 милион паунда през 1983 година

По-голямата част от тифозите на Милан помислят, че става дума за шега, след като "росонерите" привличат Блисе. Нападателят има впечатляващ голов рекорд в лондонския тим, но никога не е бил известен с техника и като цяло изобщо не подхожда на клуб като Милан.

В първия си сезон в Милано Блисе вкарва 5 гола за 30 мача и бързо е отпратен отново в Англия.

► Алън Симонсен: От Барселона в Чарлтън за 300 хиляди паунда през 1983 години

Много от вас може и да не са чували за Симонсен, но датчанинът е един от играчите, печелили Златната топка. Това се случва през 1977 година, а по през 1983 нападателят е една от звездите на Барселона. Именно затова е доста учудващо, че играчът е пратен във втородивизионния Чарлтън. От Барселона обясняват трансфера с фактът, че Симонсен е трябвало да освободи едно място на чужденец в отбора, тъй като иначе нямало начин Диего Марадона да акостира на "Камп Ноу".

Приказката на Алън Симонсен в Чарлтън започва добре, той бележи и се превръща в любимец на феновете, но високата му заплата принуждава шефовете на Чарлтън бързо да се разделят с него.


► Али Диа: Без клуб в Саутхямптън на свободен трансфер през 1996 година

Случаят с Диа е подобен на шегата, която Грег Акселрод си направи с българския ЦСКА през този уикенд.

Естествено, има и съществени разлики. Цялата кариера на Диа е преминала в аматьорските дивизии на френския футбол. Въпреки това, играчът се представя като национал на Сенегал и роднина на Джордж Уеа пред мениджъра на "светците" Греъм Сунес. Диа е взет на проби, но първия мач на резервите за сезона е отменен заради лошо време. Сунес решава да рискува, подписва с Али и го взима на резервната скамейка в мача от Висшата лига със Съндърланд. Диа влиза като резерва още в 30-а минута заради контузия на титуляр на "светците". 50 минути по-късно "роднината на Джордж Уеа" е заменен след най-слабото представяне в историята на английския футбол. Повече никой не чува за Али Диа.

► Рони О`Брайън: От Мидълзбро в Ювентус на свободен трансфер през 1999 година

О`Брайън е считан за невероятен млад талант в юношеските си години, но вече навършил 20 години, той има два сезона, изкарани на пейката на Боро. Юве се появява с оферта, която Рони окачествява като "моята мечта се сбъдна". "Старата госпожа" обаче не харесва грубоватия британец и два сезона той играе под наем в други клубове, за да завърши като играч на Далас.

► Клаудио Каниджа: Без клуб в Дънди през 2000 година

Въпреки, че по-това време Каниджа изобщо не е в добра форма и е малко над 30 години, трансферът му в Дънди е приет като нещо абсолютно нереалистично. На всичкото отгоре дългокосият таран започва да бележи за новия си клуб и дори обявява, че ще се бори за повиквателна в състава на Аржентина за Мондиал 2002 година.

Каниджа наистина получава повиквателна и е част от отбора на "гаучосите" в Южна Корея и Япония. Все пак, трябва да уточним, че Клаудио играе едва един сезон в Дънди, тъй като веднага е "лапнат" от гранда Рейнджърс, където също не разочарова.

► Давид Белион: От Съндърланд в Манчестър Юнайтед за 2 милиона паунда през 2003 година

Ако си мислите, че сър Алекс е безгрешен на трансферния пазар, помислете пак и малко по-задълбочено, моля. Ето ви и пример: халфът Белион! Когато трансферът става факт, специалистите се чудят какво е харесало на мистър Фъргюсън в една резерва на слабаците Съндърланд. Явно говорим за любов от пръв поглед.

Иначе, фактите говорят, че Белион се появява няколко пъти като резерва и в един два мача от Карлинг къп и после се изгубва в долните френски дивизии.


► Сократес: Без клуб в Гарфорд Таун през 2004 година

Дори когато говорим за 50-годишен играч, все пак е доста странно как капитан на Бразилия и световен шампион със страната си, ще играе в Гарфорд Таун.

Е, това се случва, пък макар и за 12 минути като смяна. Собственикът на Таун успява с връзки да уговори "Доктора" да подпише с клуба, за да вдигне реномето на никому неизвестното тимче.

След като Сократес се съгласява на подобна сделка, шефът на Гарфорд заявява: "Имаме високи цели. До 2090 година искам да сме шампиони във Висшата лига!". Дано човечецът доживее дотогава...

► Крейг Дейвис: От Оксфорд във Верона за 86 хиляди паунда през 2006 година

Вярно е, че преди ри години Верона беше само тим от Серия Б, а не страшилището от средата на 80-те години. Също така е вярно и обаче, че Оксфорд изпадна в петия ешалон на английския футбол през онзи сезон и трансферът на Дейвис беше нещо доста странно.

Естествено, за една година на "Бентегоди" Дейвис има един официален мач без да отбележи, веднага след това е върнат в Англия.