Гуус Хидинк е неуморим - след 4-е си напрегнати месеца начело на Челси, увенчани с Купата на Англия, на холандеца отново предстои решителен мач. Но не във Висшата лига или в Шампионската лига, а в световна квалификация. Трите точки са задължителни за Русия срещу Финландия в Хелзинки в сряда. В противен случай шансовете на руснаците да изместят Германия от първото място в група 4 силно намаляват. "В първия ден обикновено се налага да "разгрявам двигателите" на някои национали", споделя в подробно и поучително интервю пред "Спорт Експрес", поместено в "7 дни спорт", 62-годишният Хидинк.

- След "извънземните момчета" от Челси не ви ли беше трудно отново да привиквате към националния отбор на Русия?

- В никакъв случай! Бях щастлив да видя националите, защото обожавам да работя с тях.

- Отличават ли се те по манталитет от лондонските си колеги?

- Честно казано, често ми се налага да правя разни неща, за да "разгрея двигателя" у някои национали. Или ако трябва да говоря по-образно - да изхвърля прахта от мозъците на някои. Така беше и този път. Но тези неща се случват само в първия тренировъчен ден. После всички национали си спомнят къде се намират и всичко си идва по местата. Като техника с топката играчите на Русия са добри дори сравнени с тези от Челси. Руснаците са едни от най-техничните футболисти в цялата ми треньорска кариера. Но виж, жаждата за успехи на световно ниво у тях е по-малка. И ние се борим, за да се появи такава жажда у руснаците: постоянно да са във върхова форма, постоянно да показват максимума от себе си. Ето върху това работим.

- Ако Русия победи Финландия в Хелзинки, ще увеличи шансовете си за първото място в групата. Ако загуби - финландците ще получат възможност да изпреварят Русия. Пред вас стои изборът- смел или предпазлив план на игра. Кое ще е най-важното за вас в сряда: да победите или да не загубите?

- Мисля, че Русия чисто и просто не може да играе за равен. Отборът винаги действа смело и открито, стреми се да вкарва и да побеждава. Ето такъв е неговият футболен подход. Ако мачът завършва наравно, това не означава, че ние предварително сме си наумили да вземем равен. След мач може да се разсъждава дали равният е бил качествен или не, дали победата е била красива или не особено. В момента положението е такова, че всяка победа над Финландия ще е красива.

- А хубаво ли е, че този национален отбор на Русия може да играе само такъв тип футбол и не умее съзнателно да "затвори" мача, ако се налага?

- Според мен това е хубаво. Защото играта на Русия се разпознава, тя отразява стила на държавата и на нейния футбол. Освен това именно активният и агресивен стил най-често носят положителни резултати. Ние подбираме футболисти с приключенски дух, в които няма страх от мача и от съперниците.

- У дома Русия разгроми Финландия с 3:0 с ярка игра. Няма ли опасност това да изиграе лоша шега с футболистите преди мача в Хелзинки?

- Ако има нещо подобно в съзнанието им, те трябва да се събудят колкото се може по-бързо. И да разберат, че мачът с финландците в Хелзинки е нещо съвсем различно. У дома ги притискахме мощно, но вкарахме само веднъж - другите 2 гола си отбелязаха съперниците ни. А имаше и мач Финландия - Германия, в който немците едва се отърваха от поражението! Така че за домакините мачът с Русия ще премине под мотото: "Да бъдем или да не бъдем?"

- Подобриха ли Аршавин и Павлюченко своя английски в Лондон?

- За Павлюченко не съм убеден. Мисля, че на него му се налага доста да работи. Още повече че наскоро прочетох изказване на Хари Реднап как Роман трябва да се научи да говори по-добре английски. А с Аршавин в Лондон на няколко пъти общувахме по телефона и ще ви кажа, че той вече е овладял до съвършенство говоримия английски. Защото когато говориш по телефона, можеш да разчиташ само на своя речников запас - жестовете не ти вършат работа. И той се справи с тази задача отлично. Изобщо Аршавин не се спира пред нищо нито за миг, той е много инициативен човек, който непрекъснато иска да върви напред. Павло (Павлюченко) е малко по-друг.

- В полуфинала за Купата на Англия срещу Челси Аршавин игра за Арсенал едва в последните 15 минути. А в мача от първенството заради заболяване той изобщо не игра срещу вас. В Русия започнаха да се шегуват: Аршавин просто не иска да играе срещу Гуус.

- Всички знаеха, че той се простуди няколко дни преди мача с нас. Аз познавам Аршавин и неговата страст към играта. Ако можеше, той задължително щеше да излезе на терена?

- Отсъствието му помогна ли на Челси?

- Когато не срещнах името му в стартовия състав за мача за купата, това много ми хареса (усмихва се). Зная колко непредвидими неща може да прави, познавам го и като личност. Арсенал избра състав според нашата игра и пусна вместо него Диаби. Което силно ме зарадва.

- Истина ли е, че върнатият в националния отбор Кержаков много ви е дразнил с крясъците си към колегите след неточен пас?

- Да. В първенството на Русия Кержаков доказа правото си да играе за националния отбор. Но аз бях длъжен да му напомня, че демонстративното недоволство от колегите за мен е нещо абсолютно неприемливо и може силно да ме разгневи. И сега започнахме начисто. След разговора ни аз виждам, че на тренировките Александър прекрасно работи за отбора.

- Колко често говорехте с помощниците си Бородюк и Корнеев?

- Средно през ден. И не изпитвах никакви проблеми с времето. Когато някой мениджър твърди, че е толкова зает, че няма време за нещо важно, значи той неправилно е разпределил времето си. Правилно заетият мениджър винаги има време.

- Напоследък в Русия все повече млади треньори започват работа с клубовете без лиценз ПРО: Карпин в Спартак М, Овчинников в Кубан, Гордеев в Сатурн, доскоро и Маминов в Локомотив. Според вас доколко това е допустимо?

- Лицензите са важни, защото те се получават като резултат от обучение. В холандската федерация, когато бях треньор на националния отбор, открихме ускорени курсове за бивши играчи от висока класа, като Куман, Гулит, Рийкард, Ван Бастен. За 1,5 г. интензивни занимания те могат да получат лиценз А, а после - и ПРО-лиценз. Това е много ефективен път, който от една страна отчита богатия им футболен опит, а от друга - показва нуждата от специално образование даже при наличието на такъв опит. Дори ако си бил прекрасен футболист, това изобщо не значи, че автоматически ще станеш също толкова прекрасен треньор. За някои клубни шефове, търсещи треньор, е важно само името. А е нужно да се оцени също и потенциалът. Ето защо се налага клубът да има сериозно управление, което в продължение на години да работи така, че клубната школа и първият отбор да се превърнат в едно цяло. И чак след това идва по важност фигурата на треньора. Сериозната основа е най-важното за клуба.

- Вие лично някога тренирали ли сте отбор, без да имате лиценз?

- Не. Аз получих лиценз А още на 20 г. После станах професионален футболист, а в последната година от кариерата ми започнах обучение и за ПРО-лиценз. И когато започнах да работя с отбори, вече имах и този лиценз.

- Голяма ли е загубата за Зенит и за руския футбол от предстоящото преминаване на Дик Адвокаат начело на Белгия?

- За годините в Зенит Дик свърши прекрасна работа. Каквото и решение да беше взел, той трябва да бъде уважаван за това, което е направил. Никога не сме работили заедно с него, но зная, че този мъж винаги се труди с максимално отдаване. Във всеки свой отбор Адвокаат е давал всичко от себе си. И е постигал резултати.

- В Лужники на квалификацията с Азербайджан дойдоха над 60 000 зрители. Бихте ли определили това като най-високото постижение от работата си с Русия?

- До голяма степен - да. Разбира се, мерило за треньорската работа са резултатите на терена. Но дори и добрите резултати невинаги гарантират признание. А когато на мач, който преди е щял да привлече 8000-10 000 зрители, идват толкова много фенове... За мен и за целия отбор това се оказа огромна и много приятна изненада. Убеден съм, че тя се дължи не само на резултатите ни. А и на факта, че между публиката и националния отбор вече е създадена точно такава връзка, каквато трябва да има. Нещо подобно видях и в Челси. Преди последния ни домакински мач с Блекбърн изобщо не можех да предвидя това, което се случи на "Стамфорд Бридж". Бях треньор там само 4 месеца. Такива като мен обикновено изпълняват задачите си, после просто си тръгват. И точка. Но напълно неочаквано на мача с Блекбърн ние с Рей Уилкинс (помощникът) и целият отбор получихме мощна подкрепа от феновете. Което ми заприлича на атмосферата от мача ни с Азербайджан.

- Има ли някаква възможност да останете начело на отбора на Русия и след световното първенство през 2010 г.?

- Аз старея, косите ми посивяват. Ето защо сега изобщо не зная какво ще правя от средата на лятото на 2010 г.