Уесли Снайдер остави добри спомени в Реал Мадрид (2007 - 2009 г.) точно преди ерата на Кристиано Роналдо и Карим Бензема, а още по-силни – в Милано, където спечели всичко с Интер. Почти го направи и с Нидерландия, преди Андрес Иниеста да попари надеждите им в Южна Африка. Днес той е коментатор, който не се страхува да изразява мнението си. Синът му Джеси вече играе за Утрехт, а самият Снайдер продължава да бъде интересна тема и отговори на въпросите на "Марка".

В Мадрид пазят добри спомени за Вас – онази титла в Ла Лига, головете и асистенциите. Наскоро казахте, че единственото, за което съжалявате в кариерата си, е, че не сте дали повече в Мадрид. Какво не Ви достигна, за да останете повече от две години?

Имах невероятна първа година, а след това се сблъсках с някои лични проблеми, които затрудниха втория ми сезон. Ако това не се беше случило, може би все още щях да съм там... Е, не сега, вече съм твърде стар. Но може би щях да играя по-дълго, отколкото очаквах, защото не исках да напускам Реал Мадрид. Никой, който е там, не иска да си тръгва. Просто моментът беше такъв. Не бях в перфектно психическо състояние. Пристигнаха велики играчи като Кака, Карим Бензема, Чаби Алонсо, Кристиано Роналдо и някои други трябваше да освободят място, а аз бях един от тях. Ариен Робен беше друг.

Но пък нещата не се развиха зле за вас...

От друга страна, всичко се случва с причина. Година по-късно се върнах на същия стадион с Интер, за да играя финал в Шампионската лига. Може би, ако бях останал в Реал Мадрид, щях да спечеля много повече титли от ШЛ и всичко щеше да е различно. Не ми хареса, че напуснах клуба, но в крайна сметка вярвам, че всичко се случва с причина.

Мина доста време, но все още ли мислите за онзи финал на Световното първенство в Южна Африка през 2010 г. срещу Испания? Бихте ли променили нещо, ако можехте?

Не. Мисля, че това, което постигнахме, вече беше нещо много голямо. Да играеш финал на Световно първенство срещу Испания през онази година беше невероятно. Беше много равностоен мач. Можехме ние да бъдем победители, но, за съжаление, те спечелиха. Това беше върхът за нас. Предвид начина, по който стартирахме мача, днес бих започнал по същия начин, без никакви промени. Ако Робен беше вкарал при ситуацията си един на един с Икер Касияс, мачът щеше да завърши 1:0. В такива двубои е нужен и малко късмет.

Победата с 5:1 над Испания на Световното в Бразилия през 2014 г. послужи ли за отмъщение... затвори ли напълно онази рана отпреди четири години?

Изобщо не. Това беше напълно различен мач. Беше в груповата фаза. Четири години по-рано беше финал на Световно първенство. Бих казал, че бих предпочел да бяхме спечелили с 1:0 на финала през 2010 г. и да бяхме загубили с 5:1 през 2014 г.

Само „Златната топка“ ви липсваше през 2010 г. Според мнозина, дори в Испания, вие я заслужавахте, а и в някоя друга година...

Сега „Златната топка“ се оценява по различен начин. Взема се предвид целия сезон. По мое време въпросът беше просто кой е най-добрият играч в света. Беше доста обичайно да я печелят Кристиано Роналдо или Лионел Меси. Днес се оценяват повече сезона, постиженията, и за мен това има много повече смисъл. По този начин има по-голям шанс и други играчи да я спечелят.

Изглежда невероятно, че Килиан Мбапе, с неговите успехи, дори не е бил близо до наградата...

Настоявам, че с начина, по който се гласува сега, съм напълно сигурен, че Мбапе ще я спечели следващия сезон на 100%. Освен това той вече се превърна в истински нападател, представя се по-добре, отколкото по фланга, и Мадрид няма нужда от играч като Ерлинг Холанд. А Винисиус Жуниор ще я спечели може би година по-късно. И двамата имат качествата за това. Може би Вини вече можеше да я е спечелил преди две години. Заслужаваше я тогава, но не е жалко. За мен, и не знам какво мислят те, бях по-щастлив да вдигна трофея в Шампионската лига, отколкото да спечеля „Златна топка“ и да не съм спечелил ШЛ през същия сезон.

Като анализатор и коментатор... имате ли фаворити за Световното първенство?

Португалия, Испания, Франция и Бразилия.

Не включвате шампиона Аржентина, Германия, Англия...

Не споменах Англия, но конкуренцията сега е много по-голяма. Всички са много близо един до друг. Ще бъде лудост. Англия също има невероятен отбор, както и Нидерландия. Те са много добри. Но трябва да избера четири отбора за полуфиналите и това е моето мнение. Англия може да стигне до полуфинал. Аржентина също, с малко късмет. Ако Германия си върне формата, кой знае.

Кой ще доминира във футбола след Лионел Меси и Роналдо?

Когато Меси и Кристиано се оттеглят, тогава ще започне да се говори повече за Мбапе, Винисиус и Ламин Ямал, както сега се говори за Роналдо и Меси. Всичко се свежда до поколенията. Когато Диего Марадона се пенсионира, се появиха други играчи.

Чух Ви да казвате, че когато си млад и имаш пари, имаш всичко и не слушаш никого, защото това се е случило и с Вас. Случва ли се същото с Ямал, или с неговото поколение?

Когато погледна назад към кариерата си, ние, играчите, имахме повече отговорност. Днес не можеш да отидеш никъде, без някой да те види, а ако те видят, се възползват от това. Записват те и се появяваш във всички новини. Преди беше различно, знаете го. Това започна в края на моята кариера. Социалните мрежи станаха много популярни. Но искам младите играчи отново да почувстват собствената си отговорност и да взимат собствени решения, дори извън терена. Понякога, когато си млад, трябва и да грешиш. Без да правиш грешки, не можеш да се издигнеш. Понякога трябва да паднеш малко, но сега футболът е по-строг. Треньорските щабове вече са планирали всичко за играчите, но не, трябва да ги оставят да действат. Нека живеят живота си. Играч като Ямал влезе в първия отбор на Барселона в ранна възраст и се адаптира доста бързо. Превърна се в звезда много бързо. За две години стана потенциален носител на „Златната топка“. Нека ги оставят да живеят живота си и да правят грешки. Не трябва да са толкова строги, че да им налагат своя начин на действие. Те са млади и също трябва да живеят живота си.

Когато една звезда се ядоса и всички го видят... ще знае ли Алонсо как да се справи с Винисиус?

Ако си добър треньор, ще знаеш как да се справиш с това. Разбира се, не е приятно, защото всички видяха тази реакция, но важното е как ще подходиш и как ще го управляваш след това. Ако не се лъжа, той се върна на пейката след инцидента, така че влезе, но се върна и беше щастлив след мача. Празнуваше с момчетата. За мен това има значение. Трябва да се справиш по правилния начин. Кажи му: „Вини, слушай. Това не е правилно, знаеш го. Никога повече не го прави. Засега е добре, но не и в следващия мач, който играеш. Давам ти цялото си доверие, но има моменти, в които трябва да те извадя от терена.“ Трябва да го приемеш като мъж. Може да си доволен, може и да не си, но това не е начинът да реагираш. „Аз съм треньор и искам най-доброто за вас, момчета.“ И с това се приключва.

Вие също имахте на пейката уникален човек като Жозе Моуриньо, който да управлява тези моменти... С една дума, какъв беше Моу?

Баща, беше като баща. Начинът, по който ме убеди да дойда в Интер, да подпиша с клуба, беше много специален. Не исках да кажа Специалния, защото това е лесно. Той сам се нарече Специалния и без съмнение е такъв, но е истински баща и ще ви кажа защо. След шест месеца от онзи сезон през 2010 г., в една понеделник сутрин, той ме извика в кабинета си. Имахме мач през уикенда и той ме попита: „Уес, как се чувстваш?“. Казах му, че се чувствам добре. Бях развълнуван, продължавахме да печелим мачове. Но Моуриньо каза: „Не, виждам, че си малко уморен“. Отговорих му: „Не, треньор. Добре съм“. Той каза: „Не, не, не, не, не. Отиди да видиш сина си“. Синът ми живееше в Нидерландия. Казах му, че не искам да ходя, защото исках да играя през уикенда. Той настоя: „Не, казвам ти да отидеш и да се върнеш в четвъртък вечер. В петък? Тренираш. В събота имаме мач“. Казах му, че тогава ще мога да тренирам само веднъж в петък. Той отвърна: „Точно така“. Не знам дали има друг треньор, който би направил същото за мен, но трябваше да му се отплатя в събота и точно това направих. Той имаше тази бащинска роля с всички играчи, не само с мен.

Между другото, все още ли смятате, че Рафа Бенитес е най-лошият треньор, който сте имали в кариерата си?

Вижте, мисля, че това беше и най-лошият момент, когато той се присъедини към Интер. Беше след Жозе Моуриньо. Всички съжалявахме за напускането му. Бенитес дойде в най-лошия момент за клуба. Така че трябва да бъда справедлив. Не му беше лесно да работи с нас, а и ние го затруднихме. Не успяхме да се сработим добре. Срещнах Бенитес преди няколко месеца и проведохме хубав разговор. Той не е лош човек. Не съм казал, че е лош треньор, защото той също е постигнал големи неща във футбола. Но просто не бяхме правилната комбинация в онзи момент.

Футболът сега е толкова физически и се е променил… Има ли някой играч, който да Ви напомня на Вас?

Позицията на номер 10 вече не съществува. Аз бях автентичен номер 10, от старата школа. Сега вече няма такива. В днешно време най-важни са халфовете с голям физически капацитет. Всички тренират, за да се превърнат в универсални полузащитници, които покриват целия терен. Мен нямаше как да ме превърнат в такъв тип играч. Аз бях плеймейкър и моята роля беше да асистирам на нападателите, а не да тичам по цялото игрище. Затова смятам, че позицията на атакуващия халф вече не съществува. Не мисля, че има отбор в Европа, който да играе с класически плеймейкър. Може би в международния футбол понякога виждаме номер 10, но сега много треньори предпочитат да играят с един дефанзивен халф и двама играчи на позицията на „десетката“. Това е много различно.