ЦСКА и Левски влизат с тиха стъпка в поредния сблъсък помежду си. Часове преди вечното дерби приказката за умрялата лисица трябва да звучи в нов, актуален вариант. Кара си селянинът каручката и що да види? Не една, а цели две умрели лисици са се проснали на пътя. Почесва се по главата, почесва се, па се пита: коя ли от двете лисици е по-умряла? Ей така ЦСКА и Левски са се излегнали в края на първия полусезон на футболното ни първенство и се правят взаимно на три и половина. При червените това все още е инерция от поведението им в началото на сезона. Тогава, че до съвсем скоро, те постоянно тръбяха как все още нямали никакъв отбор, как постоянно го сглобявали в движение, как реално провеждали подготовката си чрез официалните мачове. Което бе и самата истина. Но мина доста време и ЦСКА започна да прилича на отбор. Въпреки това сега пак се забелязват тенденции към приемане на една леко по-смирена роля преди дербито - няма нахъсване, няма закани. Всъщност те няма и откъде да дойдат, тъй като учудващо на „Армията” решиха да не дават традиционната пресконференция преди подобен мач. Именно това е и най-основателният повод да преценим, че в ЦСКА не смеят много да се перчат срещу вечния си съперник

От друга страна, събитията на „Герена” в последно време сякаш автоматично поставиха отбора в ролята на една класическа умряла лисица. Ако трябва да сме докрай честни, в Левски умряха много други неща като вярата например, но е факт, че дори официално според букмейкърските ставки Левски вече е в ролята на аутсайдер.
Ето така ЦСКА и Левски влизат с тиха стъпка в поредния сблъсък помежду си. Нещо абсолютно типично за двата ни гранда от години насам. И червени, и сини са влезли в нещо като джентълменска размяна на победи в последно време. Ако следваме подобна логика, то е ред на ЦСКА да спечели, след пролетното 2:1 в полза на Левски. Любопитно е , че равенство не се е получавало от половин дузина срещи, а именно хиксът е най-често предвижданият изход от специалисти и фенове в навечерието на всеки мач. И никога не би се приело като изненада освен в редките случаи, когато има фрапиращи обстоятелства, даващи предимство на един от двата тима. Като да ти спретнат една “Казанска афера” часове преди дербито. Е, как да не паднеш в такъв случай? Сега афера няма, но пък Левски успя със замах да влезе в световния новинарски поток със случка, която ще бъде неразривно свързвана десетилетия наред с отбора. Това би могло да повлияе поне в два аспекта.

Със сигурност много привърженици се зарекоха поне в скоро време да не удостояват с присъствието си мачовeте на сините, едва ли ще направят изключение веднага с първата възможност, пък била тя и мач срещу ЦСКА. И друго – мислите ли, че чужденците в състава не знаят какво се е случило и не си фантазират за какви ли не сценарии, ако пък вземат да се издънят точно сега? Знаят, говорят си за това и няма как то да не ги притеснява. Докато при ЦСКА в последните няколко седмици наблюдаваме коренно различен процес. След първоначалното запознаване и опознаване, Менди, Сидибе, Кировски, Милисавлевич и останалите започнаха дори да се забавляват. Наследникът на Гай в червената отбрана през ден си пуска във Фейсбук профила някакви надъхващи колажи, след всеки мач от съблекалнята излизат усмихнати играчи, не онези намръщени и кисели муцуни, които бяхме свикнали да гледаме месеци, че и години наред. Стойчо Младенов успя да направи колектив от вероятно една от най-странните селекции в историята на футбола. Отбор, събран на принципа: дай тука този, онзи и тези и да ги вземаме, че няма време! Недоволни от липсата на време, от ЦСКА поне не могат да се оплакват от жребия, който им остави вечното дерби за края на полусезона. Сега настъпи моментът тимът на Стойчо да довърши своята спортно-техническа легитимация, която започна с няколко неуспешни двубоя, при които липсваше и късмет, и настъпи с важната победа над Литекс преди няколко кръга.

Безсмислено е да се преценява кой от двата отбора има по-стойностни играчи – и при двата те имат записани едва по няколко мача, така че всяка крайна оценка би била прибързана. Ето, ЦСКА например продължава да търси своя титулярен нападател. Обрисуваният претенциозно като „истински звяр” от Лоурънс Дейвис Мама Сидибе все още не впечатлява с нищо освен единствено с физическите си данни. А скорошната контузия изобщо не го прави дори сигурен титуляр срещу Левски. Предложеният от Паро Никодимов за ЦСКА македонец Кировски все още се отчита повече с невъзможни пропуски, вместо с поредица от голове. Португалецът Бруно Морейра пък е нарочен от феновете, въпреки никак не лошите футболни проблясъци, които се видяха на няколко пъти от него. До вчера бе сигурно, че Стойчо Младенов ще използва инерцията от националния селекционер Любо Пенев, ползвал два пъти поред Бадема на предни позиции, но новината за неразположението му след мача с Чехия може и да обърка плановете на щаба на ЦСКА. Видно е, че дори след изиграни 12 кръга червените са в търсене на оптималния си състав, но това не изключва основното им предимство утре на „Васил Левски”. Вярата, че току-що е създаден един нов футболен колектив. Звучи като досадно соцклише, използвано сякаш за работници в консервен завод, но това е, което дръпна ЦСКА в подножието на върха във временното класиране.

Иначе съдбата отново си поигра и вкара своя допълнителен импулс преди това издание на най-големия български футболен мач. Жребият за купата на страната вкара съботната среща в началото на истинска поредица от три двубоя в рамките на по-малко от месец. Това натоварва първия сблъсък с допълнителна стойност, тъй като е логично да се очаква евентуалният победител да влезе в ролята на фаворит и за мачовете за купата. Ще удари ли ЦСКА с един замах два джакпота? Задачата изглежда дори по-лесна от много други пъти. Като ловец, който да гръмне за едно ловуване две лисици. При това и двете умрели, та умрели...