Едно от най-важните неща в аржентинската столица Буенос Айрес (хубав въздух - исп.) е футболът. Градът е с най-голяма концентрация на футболни отбори в света, като там е домът на не по-малко от 24 професионални клуба. Дербито Бока Хуниорс - Ривр Плейт е едно от "50-те спортни събития, които трябва да видите преди да умрете" според авторитетния британски вестник "Обзървър". С основание може да твърдим, че този град е Мека на най-обичаната игра.

Предградията на Буенос Айрес са конгломерат с около 14 милиона жители. Пренесен от англичаните в края на 19-и век, футболът светкавично се превръща в един от любимите спортове на аржентинците. "Лос портеньос", както са известни жителите на столицата, започват да го практикуват по многобройните пасбища за коне (потрерос) в кварталите. Не след дълго стартират и първите състезания между съседните потрерос. По този начин се зараждат и големите съперничества - Бока - Ривър, Расинг - Индепендиенте и Сан Лоренсо - Уракан.

Грандовете

Макар в момента нито Бока, нито Ривър да са в най-добрата си форма, това безспорно са двата гранда на южноамериканската страна. И двата клуба са основани в началото на 20-и век в бедния емигрантски квартал "Бока". След време обаче Ривър Плейт се мести в по-богат район и някъде тогава се ражда легендата, че Бока е отборът на народа, а Ривър - на заможните хора. Това, разбира се, е един от митовете в аржентинския футбол. Според неотдавнашна анкета около 33% от аржентинците симпатизират на Бока, 27% - на Ривър Плейт, 9% - на Индепендиенте, 8% - на Сан Лоренсо и Уракан и т.н.

Прякорите

Всички тимове в Буенос Айрес имат своите прякори. "Лос Бостерос" (феновете на Бока Хуниорс) дължат прякора си на зловонната миризма, идваща от Риачуело - малка река в близост до клубния стадион "Ла Бонбониера".

Ривър са "милионерите" заради двата супертрансфера на Бернабе Ферейра и Пеуселе през тридесетте години на миналия век.

Илюстрация за сериозната вражда между двата гранда е традицията след всяко дерби привържениците на отбора победител да разлепват из целия град афиши с иронични фрази и закачки по адрес на съперника. Е, разбира се, по-категоричен факт за непоносимостта между феновете от постоянните сблъсъци помежду им, едва ли има.



Пословична е и враждата между Расинг и Индепендиенте. Техните стадиони са само на 300 м разстояние един от друг - факт без прецедент в историята на футбола. 



Расинг е първият аржентински отбор, който е носител на Междуконтиненталната купа (през 1967 г. побеждава европейския първенец Селтик).

Феновете на Индепендиенте - "червените от Авелянеда", неспирно се подиграват с вечния си съперник, лепвайки му прякора "Академията" заради деветте спечелени титли преди 1931 г. (преди тази година футболът е с аматьорски статут в Аржентина).

Сан Лоренсо е известен с прозвището "Светците от Боедо", тъй като основател на клуба е отец Лоренсо. Един от най-запалените привърженици на тима се оказа и папа Франциск. Феновете на отбора се славят като едни от най-изобретателните в страната, създавайки десетки песни, възпяващи любимците им, както и такива иронизиращи съперниците им. На вечния съперник Уракан те са лепнали прякора "горящия", защото стадиона му се намира в близост до зона за изгаряне на боклук. 

Всеки район в столицата си има свой отбор гордост. Велес Сарсфийлд е от квартал "Линиерс". Той е люлка на играчи като Туру Флорес, Мартин Посе и Пелегрино. Квартал "Ла Патернал" приютява Архентинос Хуниорс, в чиито редици са били състезатели като Марадона, Редондо, Камбиасо и други.

Изконният враг на Архентинос Хуниорс е Платенсе. А Южен Буенос Айрес е препълнен с класни тимове. Расинг, Индепендиенте, Ланус, Килмес и Банфийлд.

В шампионския отбор на Ферокарил от 1982 и 1984 г. участник е всепризнатият специалист Ектор Купер.



Непримирими врагове са и Естудиантес и Химнасия и Есгрима Ла Плата - най-старият участник в Първа дивизия (основан през далечната 1887 г.). "Шилото" и "Вълка", както са известни, са от Ла Плата - град на около 60 км от центъра на Буенос Айрес.

В северната част на столицата пък се намира домовете на Чакарита и Тигре.

Феновете

Както навсякъде по света, така и в Буенос Айрес феновете на отборите са едни от главните действащи лица. Те композират песните си на основата на шлагери, заменяйки оригиналните думи с такива, свързани с клуба им. По трибуните често се виждат огромни знамена и транспаранти с различни послания. Споровете между запалянковците много често прекрачват прага на добрия тон и прерастват в сблъсъци, като се е случвало да има дори и смъртни случаи.

Зрителите дотолкова се вживяват в играта, че сякаш и те са на терена и участват в мача. Феновете на Бока дори се самоопределят като дванадесетия играч. Това обаче едва ли е чудно на някого - все пак това е страната, в която се закусва, обядва и вечеря с разговори и спорове за най-великата игра, а въздухът, вдишван от жителите на столицата, е хубав и за футбол.