Често във футбола има тимове, които започват сезона с амбиция да се класират поне за зона УЕФА, а в крайна сметка се борят до последно да запазят елитния си статут. Често отбори, притежаващи група от доста класни футболисти в крайна сметка казва "чао" на първодивизионния футбол.

"Индипендънт" представя някои от най-фрапиращите случаи на тимове изпадали, точно тогава, когато никой не е очаквал подобно нещо от тях. Преобладават английските примери, но присъствието на Ювентус със сигурност внася още класа и величие сред останалата плеада от клубове.

Убедете се сами:

► Уест Хям - 2002-2003 година:

"Чуковете" изпадат в последния ден на сезона, въпреки че лондончани имаха отбор, който при други обстоятелства, спокойно можеше да се бори за челните места в класирането. Футболисти като Джърмейн Дефоу, Паоло Ди Канио, Фреди Кануте, Джо Коули и Лес Фърдинанд изобщо не подхождаха на отбор, състезаващ се в Чемпиъншип и поради това, до един напуснаха след изпадането на тима.



► Нотингам Форест - 1992-1993 година:

Последният сезон на легендарния Брайън Клъф се превръща в истинска катастрофа. Клъф страда от алкохолните си проблеми, а Форест страда на терена и завършва на последно място в класирането. Преди началото на сезона никой не предполага, че точно Нотингам ще бъде замесен в борбата за оцеляване, тъй като през предишния сезон тимът прави стабилни мачове и дори стига до финал за Купата на лигата.



► Манчестър Юнайтед - 1973-1974 година:

Юнайтед трудно се справя с напускането на легендарния Мат Бъсби, който през 1969 г. се маха от клуба. "Червените дяволи" все пак са един от доста класните тимове в Първа дивизия в следващите години, като Джордж Бест, Денис Лоу и Боби Чарлтън носят отбора на раменете си. Звездното трио обаче напуска в началото на кампанията през 1973-1974 година и техните заместници Лу Макари, Стюърт Хюстън и Брайън Грийнхоф не успяват дори частично да заместят своите предшественици. Юнайтед не просто изпада, "дяволите" поемат "надолу" след загуба от градския съперник Сити и гол от своето момче Денис Лоу. Едва ли е някакво утешение за феновете на клуба от "Олд Трафорд", че легендарният голмайстор отказва да се зарадва, след като вкарва с петичка на предишния си клуб.



► Лийдс - 2003-2004 година

Въпреки че през този сезон започнаха ужасните финансови проблеми на Лийдс, Юнайтед не бе изгубил класните си футболисти и на "Еланд Роуд" играеха Алън Смит, Марк Видука, Джърмейн Пенант, Джеймс Милнър, Пол Робинсън. Воденият от Кевин Блекуел отбор имаше реален шанс да се спаси в последния кръг, ако победи Чарлтън у дома. Лийдс води с 3:1 и 39 000 фенове на стадиона почти са се успокоили, когато Джейсън Юъл отбелязва две попадения и по този начин Лийдс заминава за Чемпиъншип. В днешни дни положението на този тим е дори по-жалко, тъй като те вече втора година не могат да вземат промоция от Лига 1, което е третото ниво на английския футбол.



► Блекбърн Роувърс - 1998-1999 година

Тимът става шампион на Англия през 1995 година и тогава притежава невероятно класен състав, който бързо след това се разкъсва от вътрешни недоразумения и напускане на някой от най-големите звезди като Алън Шиърър и Крис Сътън. Резултатът е доста болезнен и се изразява в абсолютно шокиращо изпадане само четири години след спечелването на титлата.



► Ювентус - 2005-2006 година

Ако трябва да погледнем на нещата от страната на фактите, Ювентус става убедителен шампион на Италия през този сезон, като удря своя пряк конкурент Интер на два пъти през сезона с 2:1 на "Деле Алпи" и на "Сан Сиро". "Нерадзурите" са доста смазани особено след втората си загуба от торинци и дори отстъпват второто си място на Милан. След края на сезона половината отбор на Ювентус е в основата на "Скуадра адзура", която става Световен шампион на първенството в Германия. Треньор на този отбор пък е Марчело Липи, който е треньор на Юве през 90-години и превръща "бианконерите" в европейски хегемон през този период...

Всъщност заговорихме за изпадане... От гледна точка на фактите Ювентус бе убедителен шампион на Италия, но това не попречи на властите в Италия да обвинят половината отбор, донесъл световна титла на страната, в нечестност. Титлата на "бианконерите" бе отнета, отборът пратен в Серия "Б", а Интер бе обявен за морален и служебен шампион.

Юве започна с пасив от минус 9 точки следващия сезон, но въпреки това спечели титлата на Серия "Б" и бързо, бързо се върна в елита.