Сезонът в Турция отново бе белязан от ожесточената надпревара между вечните съперници Галатасарай и Фенербахче както на терена, така и извън него. Джим Бом финишира на върха за рекорден 19-и път, след като триумфира в шампионската битка за втора поредна година. Едновременно с това Фатих Терим подобри уникалното си постижение от спечелени шампионски титли. Императорът изведе лъвовете до първото място за 6-и път в 8-ия си сезон начело на тима. Канарчетата, начело с Айкут Коджаман, пък се задоволиха с Купата на Турция, исторически полуфинал в Лига Европа и участие в квалификациите на Шампионската лига. Обобщено накратко, сезонът в Турция може да се квалифицира като сбор от всички чувства.

►Възраждането на Галатасарай

Откакто ръководството на Галатасарай бе оглавено от Юнал Айсал, тимът отново пое по възходящата посока. Също толкова голям принос за възраждането на Джим Бом имаше и легендарният специалист Фатих Терим. Императорът, както е известен той в южната ни съседка, застана начело на лъвовете за трети път през лятото на 2011-а година, само броени месеци, след като Айсал бе избран за президент с рекорден брой гласове. Реално основите на силното представяне на най-титулувания турски отбор през този сезон бяха положени именно тогава.

Галатасарай ознаменува изключителното си представяне с рекордна 19-а шампионска титла на Турция и участие на четвъртфинал в Шампионската лига за втори път в историята, а в началото на сезона триумфира и със Суперкупата на страната след успех над вечния съперник Фенербахче. Добрата трансферна политика на Айсал и неговите помощници бе вкоренена дълбоко във впечатляващия прогрес на Джим Бом. През миналото лято тимът се подсили с голмайстора на местното първенство за последните две години Бурак Йълмаз срещу 5 млн. евро, колкото бе откупуващата клауза в договора му с Трабзонспор. 27-годишният турски национал оправда в пълна степен очакванията и само за един сезон увеличи цената си с 4 пъти. В момента по непотвърдена информация той е оценен на около 20 млн. евро, а интерес към него от водещи европейски клубове не липсва. Солидни суми бяха похарчени и за трансферите на Нордин Амрабат и Дани Нункеу, които пристигнаха съответно от Кайсериспор и Газиантепспор. Привличането на Хамит Алтънтоп, Умут Булут, Фелипе Мело (под наем от Ювентус за втора поредна година) и преквалифицирането на Алберт Риера от полузащитник на ляв бек са друго доказателство за чудесно свършената работа от страна на ръководството и треньорския щаб на лъвовете. Несъмнено обаче черешките на селекцията на Галатасарай бяха Уесли Снайдер и Дидие Дрогба. Суперзвездите на световния футбол бяха монтирани в тима през зимната пауза и определено допринесоха изключително много за бляскавия сезон на червено-жълтите, които отново се превърнаха във водещ фактор на европейска сцена.

Нямам как да не отчетем и трудностите, срещу които се изправи Галатасарай по пътя към върха. Нелепата контузия на централния бранител Томаш Уйфалуши, който пропусна почти целия сезон, рекордното наказание от 11 мача на Енгин Байтар и историческата санкция, която бе наложена на Фатих Терим и неговите помощници в заключителната част на шампионата, бяха другата страна на монетата. Всички тези проблеми обаче не се оказа препятствие пред възпитаниците на Терим, а напротив - това бе добър източник на мотивация. Не на последно място, трябва да се отдаде и заслуженото на привържениците на лъвовете, които във всеки един момент оказаха подкрепа на своите любимци.



►Краят на ерата на Алекс де Соуса във Фенербахче

За втора поредна година Фенербахче остана зад кръвния си съперник Галатасарай, а това е предостатъчна причина да определим вече отминалия сезон като неуспешен за канарчетата. Дори и историческото им класиране за полуфиналите на Лига Европа, подкрепено със спечелената Купа на Турция, пребледнява на фона на постигнатото от вечните съперници. Възпитаниците на Айкут Коджаман започнаха сезона по разочароващ начин, но постепенно обаче намериха ритъма си на игра и се озоваха на позиция, от която да преследват исторически требъл.

Редом със загубената битка за шампионската титла, феновете на жълто-сините трябваше да преглътнат и друго горчиво хапче. Неочакваното напускане на легендата на канарчетата Алекс де Соуса през есента потресе дълбоко привържениците на 18-кратния първенец на Турция. 35-годишният настоящ футболист на Коритиба влезе в конфликт със старши-треньора Айкут Коджаман и след серия от изтощителни преговори с президента Азиз Йълдъръм се стигна до прекратяване на договора му по взаимно съгласие. В този съкрушителен за клуба период, феновете застанаха на страната на Алекс и изразиха негодуванието си с протести срещу ръководството.







Завършекът на сезона за Фенербахче бе съпътстван от неприятна драма, която разтресе цяла Турция. Привърженик на канарчетата загуби живота си на едва 21-годишна възраст, след като падна жертва на инцидентите след Вечното дерби с Галатасарай. Бурак Йълдъръм бе прободен зверски с нож от запалянко на 19-кратните шампиони, което се защити с твърдението за самозащита.

►Сезонът на промените в Бешикташ

Прогресът на турския футбол бе белязан и от финансовата криза, която обхвана Бешикташ. Клубът бе наказан с лишаване от право на участие в евротурнирите за един сезон заради разореното си финансово състояние и за стабилизирането му новият президент Фикрет Орман, който на поста наследи настоящия шеф на Турската футболна федерация Йълдъръм Демирйорен, вкара в действие радикални планове. Бюджетът на тима бе намалeн драстично, наложи се високоплатените футболисти да подпишат нови договори при по-занижени финансови параметри, а тези, които не се съобразиха с предприетите мерки за благото на орлите, трябваше да сменят клубната си принадлежност. За разлика от изминалите сезони, начело на отбора бе доведен местен наставник, който нямаше солиден опит на кормилото на претенциозен тим. Логично Самет Айбаба не успя да се справи с голямото напрежение и след края на сезона подаде оставка.

Под ръководството на Айбаба орлите останаха извън битката за първото място, но до последно имаха реални шансове да придобият право на участие в Шампионската лига. Непостоянството в изявите на възпитаниците му и кадровите грешки, които той допусна, обрекоха Бешикташ на провал. 57-годишният специалист постоянно търпеше остри критики, а също така и взаимоотношенията му с някои от основните футболисти на тима начело с Мануел Фернандес бяха обтегнати. Това също възпрепятства осъществяването на целта на орлите - класиране в най-престижния европейски клубен турнир.

Единственото положително на фона на кризисната ситуация около Бешикташ бе разрешаването на проблема, свързан с митичния стадион "Исмет Инюню", където бяха заровени много водещи клубове на Стария континент. Храмът на черно-белите скоро ще бъде част от историята, тъй като се взе решение да бъде сринат до основи и на мястото му да бъде построен нов, който да отговаря на всички изисквания на ФИФА и УЕФА.





► Бурсаспор загуби две от легендите си

Другите два водещи клуба на турския футбол Трабзонспор и Бурсаспор също изкараха изключително труден сезон. Шампионите от сезон 2009/2010 за четвърта поредна година си завоюваха право на участие в европейските клубни турнири, след като финишираха на 4-о място въпреки трудния старт на кампанията. Крокодилите обаче нямаха много поводи за радост през кампанията. В началото на годината вече бившият наставник на Бурса Ертугрул Саглам, който изведе тима до историческа първа титла, хвърли оставка заради незадоволителни резултати. Със сълзи на очи той се сбогува със зелено-белите и впоследствие на поста бе заменен от Хикмет Караман, който бързо овладява кризисната ситуация и в крайна сметка класира тима за евротурнирите.



Доброто представяне на Бурса в заключителната част на сезона обаче бе помрачена от смъртта на легендарния президент Ибрахим Язъджъ, под чието ръководство крокодилите написаха златната страница в историята си. Ненавременната смърт на президента на клуба, който страдаше от сърдечни проблеми, шокира футболната общественост в Турция, но неговите момчета му се отблагодариха с добър завършек на сезона.

► Трабзонспор записа най-слабия си сезон за последните 10 години

Четвъртият най-титулуван клуб в страната - Трабзонспор, записа най-слабия си сезон за последното десетилетие. Черноморският гранд финишира на 9-а позиция, като няколко кръга преди края бе дори застрашен от изпадане. В крайна сметка бордо-сините спечелиха квота за Лига Европа чрез турнира за Купата на Турция, където играха финал срещу Фенербахче. Въпреки загубената битка за трофея, момчетата на Толунай Кафкас си гарантираха участието в следващото издание на Лига Европа, тъй като Фенербахче ще играе квалификации за влизане в групите на Шампионската лига.

Трабзонспор също бе разтресен от сериозни вътрешни проблеми. Легендата на тима Шенол Гюнеш, под чието наставление бордо-сините пожънаха значими успехи, подаде оставка заради слаби резултати, а седмици по-късно настоящият президент Садри Шенер обяви, че няма да издигне кандидатура за нов мандат.



Напускането на Бурак Йълмаз също се отрази пагубно за Трабзонспор, чиито ръководители така и не успяха да му намерят достоен наследник. Кризисната обстановка в клуба бе допълнително нанежена от неспортсменските постъпки на един от лидерите на отбора - Густаво Колман, който бойкотира клуба и пожела да напусне.



►Неприятната изненада на сезона

Колкото и странно да звучи, неприятната изненада на сезона бе новакът Касъмпаша. Отборът на Георги Сърмов, който се завърна с гръм и трясък в елита след едногодишно отсъствие, остана извън зона Европа, като финишира на 5-о място в крайното класиране. Ръководството на клуба направи солидни за турския футбол инвестиции, но след година заложеното не се материализира. В клуба бяха привлечени доказани имена като Андреас Исаксон, Калу Уче, Фабиан Ернст, Сеняд Ибричич, Джалма Кампос и Йозер Хурмаджъ, които обаче не успяха да изведат апачитата до участие в евротурнирите.

►Приятната изненада на сезона, факторът Теофанис Гекас

Не подлежи на абсолютно никакво съмнение, че приятната изненада на сезона бе скромния отбор на Акхисар Беледийеспор. Беломорският тим се изкачи в елита със скромен бюджет и навлезе в заключителната част на сезона в ролята на сигурен изпадащ. Въпреки разочароващото представяне на зелено-белите до решителния етап на първенството, от ръководството на клуба гласува безрезервно доверие на старши-треньора Хамза Хамзаоглу, който им се отблагодари като узакони мястото на отбора в елита. Несъмнено обаче гръцкият нападател Теофанис Гекас, който бе привлечен в редиците на тима през зимния трансферен прозорец от Леванте, имаше основна заслуга за триумфа на зелено-белите. С впечатляващите си 12 гола в 15 мача, 33-годишният ветеран спаси Акхисар от дъното на таблицата и го изкачи на спасителното 14-о място.



Анталияспор също можеше да се превърне в приятната изненада на сезона, но възпитаниците на Мехмет Йоздилек не издържаха на напрежението и отстъпиха позицията си в челото на таблицата. Така скорпионите се задоволиха само със 7-ата позиция. Впечатляващ прогрес направи и тимът на Кайсериспор, който в заключителния част на сезона изплува от втората половина на таблицата, за да завърши на 5-о място, на 3 точки от позициите, гарантиращи право на участие в евротурнирите.

►Кайсери Ерджийеспор, Ризеспор и Коняспор се завърнаха в Суперлигата

Впечатляваща бе и битката за оцеляване на Елазъгспор. Гакгошите демонстрираха сърцата игра под командата на екстравагантния Йълмаз Вурал, който, след като им помогна да останат в елита, неочаквано подаде оставка. Най-тежка обаче бе съдбата на Истанбул ББ, Ордуспор и Мерсин Идманюрду, които изпаднаха във втория ешелон. Като изненада може да се определи изпадането на ръководеният от Ектор Купер тим на Ордуспор. От друга страна в Суперлигата се завърнаха станалият шампион в Лига 1 Кайсери Ерджийеспор, Ризеспор и Коняспор.

►Идеален отбор на сезона

Шампионът Галатасарай има най-много представители в идеалния отбор на сезона. Особено силно впечатление прави присъствието на изгряващата звезда на турския футбол и поредното откритие на Фатих Терим - 22-годишният Семих Кая. Също толкова на очи се набива и името на Теофанис Гекас, който напълно заслужено намери място в идеалната единайсеторка, въпреки че нямаше възможност да играе за Акхисар през първия полусезон. В златната единайсеторка на сезона не попадат представили се на високо ниво футболисти като Фелипе Мело, Дидие Дрогба и Емануел Ебуе от Галатасарай; Джоузеф Йобо, Егемен Коркмаз и Пиер Йебо от Фенербахче; Айкут Демир и Душко Тошич от Генчлербирлиги; Калу Уче и Ялчън Айхан от Касъмпаша; Алпер Потук от Ескишехирспор.

Като "откритие на сезона" може да определим 19-годишният полузащитник на Фенербахче Салих Учан, който направи силен прогрес и отбеляза изключително важни голове за своя тим, въпреки че рядко попадаше в титулярния състав на Айкут Коджаман.



Вратар - Фернандо Муслера (Галатасарай); Десен бек - Гьокхан Гьонюл (Фенербахче); Централен защитник - Семих Кая (Галатасарай); Централен защитник - Диего (Ескишехирспор); Ляв бек - Алберт Риера (Галатасарай); Вътрешен халф - Дир Кайт (Фенербахче); Вътрешен халф - Селчук Инан (Галатасарай); Вътрешен халф - Олджай Шахан (Бешикташ); Вътрешен халф - Пабло Батая (Бурсаспор); Нападател - Теофанис Гекас (Акхисар Беледийеспор); Нападател - Бурак Йълмаз (Галатасарай)
Треньор - Фатих Терим (Галатасарай)