Бяхме свидетели на 120-то дерби между Левски и ЦСКА, което за съжаление отново не ни зарадва с красив и качествен футбол. Очакванията бяха големи, заканите от двата лагера още по-големи, но сочените за най-добри български отбори отново ни предоставиха постна продукция. Все пак, ЦСКА постигна целта си, а именно победата. С каквато и игра да е спечелена фактът си е факт.

Армейците съумяха да прекъснат една дълга серия от 6 мача без успех над вечния враг (като изключим победата с дузпи за Суперкупата). Още един повод за тяхната радост е, че лидерът в класирането успя да увеличи преднината си пред основния си конкурент за титлата. Ако не се повтори подвигът на Левски от преди 2 сезона, когато догони ЦСКА през пролетта след 7 точки пасив, можем да кажем, че титлата до голяма степен е решена.

Организираната и стабилна игра на армейските футболисти, както и крупната селекция най-накрая им донесоха нужните плодове. Играта, която показаха двата състава обаче едва ли би задоволила някой привърженик. Головите положения се брояха на пръсти, а чистото игрово време едва ли беше повече от 60 минути. Множеството накъсвания на играта и липсата на всякакви идеи в нападение ни накараха да се чудим дали не наблюдаваме мач от регионалната "В" група. И това за съжаление не го виждаме за първи път. Статистиката сочи, че в последните 8 дербита не са падали повече от 2 гола. Всъщност, залог под 2.5 гола беше най-логичният за залагащите в букмейкърите.

Да обърнем внимание върху двата клуба:
Левски доказа, че е в криза и въобще не прилича на състава спечелил два пъти поред първенството и направил пробив на европейска сцена. Всичко започна с резила срещу Тампере и изглежда ръководството все още не е намерило лекарство за тази слаба форма на отбора. Може би е време някои от по-старите футболисти да напуснат и да се даде повече шанс на момчета като Николай Димитров. Очаква се също бразилските попълнения да променят облика на състава. Но за момента играта на сините буди отвращения, а повечето основни футболисти като Бардон, Телкийски, Топузаков, Боримиров и Йовов са в трагична форма. Единствено приятно впечатление остави стабилната игра в защита на мароканеца Рабех, техниката на Зе Соарес и желанието на Домовчийски. Футболист като Дарко Тасевски пък напълно заслужава титулярно място. След този двубой треньорът Станимир Стоилов ще има върху какво да разсъждава.

ЦСКА не показа феноменална игра, но подобно на Манчестър Сити в Англия, взима това, от което се нуждае в решителните срещи. Не е тайна, че армейците показват отлична игра в защита и рядко допускат грешки, от които да се възползва противника. ЦСКА просто знае как да накаже невниманието на съперника и да задържи преднината си. Явно това е правилната рецепта, макар че тя веднъж се оказа нож с две остриета в сблъсъка с Тулуза.

За съжаление, в типично български маниер червените непрестанно се излежаваха на терена, от което страдаше футбола и самите зрители, които очакваха най-накрая едно по-интригуващо и качествено дерби в чисто футболно отношение.Една поговорка гласи, че победителите не бива да бъдат съдени. Може би е вярна. Червената част от България има повод за радост, докато синята ще трябва да се заканва за реванш през пролетта. Честито на победителите!