Благодарение на холандския треньор Гуус Хидинк Русия се превърна във фактор на европейското първенство миналата година, където се класира за сметка на Англия. Че е един от най-добрите специалисти в последните 20 години, Хидинк продължи да доказва и в английския Челси. Той бе привикан спешно там от собственика Роман Абрамович през февруари да смени бразилеца Луиш Фелипе Сколари, на когото бяха възлагани големи надежди, но бе уволнен само след 8 месеца. Хидинк успя да прескочи на 1/8- и 1/4-финалите в Шампионската лига съответно срещу Ювентус и Ливърпул. На 1/2-финала имаше малшанса тимът му да отпадне заради гол на Барселона в 92-а мин. Хидинк вече заяви, че от лятото ще се съсредоточи върху функциите си в "сборная". Интересът към него в Русия е огромен и затова журналист на списание "PROспорт" го посети в базата на лондонския клуб за интервю, което е публикувано и в "24 часа". В нея той разполага с най-светлия кабинет, чиито стени са от стъкло.

- Г-н Хидинк, програмата ви изглежда доста натоварена. Един ден биете с Русия Лихтенщайн, след това правите същото с Челси в Англия, а в същото време имахте и в Шампионската лига. Как разпускате?

- Работата с руския национален отбор и Челси заема моето време и внимание, но не чак дотолкова, че да се чувствам парализиран. Все едно, да се разпуска, е нужно. Това, което обичам най-много, е в деня след мач да работя с момчетата, които не са били в състава. Тренировката е сериозна и ми носи удоволствие. Освен това обичам по обед или привечер два часа интензивно да играя тенис. Във всеки случай ми харесва да разпускам активно, а не да се излежавам на дивана.

- Борихте се на няколко фронта. Има ли по-сложен период във вашата кариера от тази пролет?

- Най-сложният период за мен бе доста отдавна - в Айндховен в края на 80-те години.
Свикнал съм да работя с уважение към своите футболисти, макар че именно на мен се налага да им казвам кои 11 ще играят, кои 7 ще са резерви, а петима въобще няма да влязат в групата. В Айндховен обаче не можех да контролирам ситуацията. Зад гърба ми ставаха разни неща. Смених един играч, формата му не бе на ниво. Той обаче си помисли, че го правя, защото го подозирам, че участва в това, което става зад гърба ми. А това въобще не бе така. Беше ми много тежко, защото чувството ми за справедливост бе поставено под въпрос. След това обаче убедих играча, че не съм го нарочил. По-късно той стана треньор, а в момента работи като експерт в холандска телевизия.

- Навремето още като футболист сте работил и в холандска школа за проблемни деца.

- Работата с тях прилича на тази с топиграчите в "сборная" и Челси. И в двете групи има йерархия, борба, свади, едни са по-скромни, други доминират - въобще процесите са динамични. Това те заставя да бъдеш много внимателен.

- Разказахте за удивителната традиция в Англия след мач треньорите на противниците да се срещат на по чаша бира или вино. Кой от колегите, с които вече общувахте, ви направи най-голямо впечатление?

- Не съм свикнал с това. След първия си мач начело на Челси не отидох на такава среща. Въобще не знаех за нея. Вместо мен с колегата общува асистентът ми, а аз вече седях в автобуса. Измайтапих го, че е изпил моята чаша. Традицията е отлична. Предполагам, че тя не е между всички, защото някои са имали конфликти.

- През зимата на стаж в Челси бе Роман Емелянов от футбоната академия в Толяти. Той бе впечатлен най-много от начина на игра на приципа: Всички напред. Въпреки грешки или нещо друго - все едно, всички напред. На въпроса дали това е лошо, той отговори: Разбира се. Този подход ли е големият проблем на руските играчи?

- Ако искаш да играеш съвременен футбол, трябва да мислиш, както го правят тук в Англия - вертикално. Трябва да ускоряваме играта. Това е много по-полезно при усвояването на футбола, отколкото да действаш бавно и да подаваш хоризонтално на терена. Точно такава бе задачата ми в първите месеци начело на руския национален отбор. Тогава подавахме назад в желанието си да задържим топката. Погледнете обаче водещите лиги или шампионатите на Европа и света - там няма забавяне, а ускорение на играта. Да се промени отношението както на вече по-зрелите футболисти, така и на възпитаниците на школите, е нашата главна задача. В съвременния футбол трябва да си добър атлет, а стилът на игра - да е основан на темпото, пасовете и координацията.

- Легендата гласи, че преди мача с Холандия на Евро 2008, след като вие сте приключили с разбора, Андрей Аршавин казал: Момчета, не се страхувайте и ми подавайте. Вярно ли е това?

- Не знам дали е така или не. Но ако е вярно, то ние поощряваме всеки, който използва силните си качества. След като Аршавин борави добре с топката, защо да не му се подава? Ако Жирков е добър в дрибъла и действията на левия фланг, това трябва да се отчита. Добре е, ако играчът е уверен в себе си. Това означава, че се развива. В последните години Зирянов стана водещ футболист и защото не е скромен. Не обичам мълчаливците.

- След световното първенство догодина може да завършите кариерата си. Правилно ли е да се мисли, че следващият треньор на Русия ще работи с вашите мащаби?

- Възможни са различни варианти. Този е един от тях.

- Трябва ли да се предполага, че той е главният?

- Всичко зависи от стратегията на тези, които управляват федерацията, и как те искат да се развива отборът по-нататък. Ако са щастливи от развитието в последните години и доволни от треньорския маниер, ако искат да продължат в този стил, те трябва да работят с хора, които залагат на него.

- Не ви ли се струва тогава, че за помощниците ви Александър Бородюк и Игор Корнеев е време да излязат от сянката? Известно е, че те са в прекрасни отношения с играчите, но пред публиката все още не са показали качества и способности да работят самостоятелно.

- Поведението им зависи от това дали съм в Москва или не. Ако съм тук, вниманието е приковано към мен. Не потискам никого, а искам всеки да получи внимание. Но те предпочитат аз да осъществявам всички обществени контакти. Сега са скромни, защото знаят, че аз командвам. Това е положението. В този смисъл те могат да бъдат съдени, след като си тръгна.

- Когато поехте Челси, обявихте, че го правите заради собственика на клуба Роман Абрамович, с когото сте приятели. От какъв вид е дружбата ви?

- Не съм казвал, че сме приятели. Приятел е човек, който знае всичко лошо за мен, но въпреки това остава такъв. Има хора, които познаваш добре. Такъв за мен от няколко години е Роман, общуваме достатъчно открито. Една от причините да съм в Челси е подкрепата, която собственикът на клуба оказва на руския футбол. Той ме помоли да помогна и затова съм тук.

- Значи не си звъните и не се поздравявате за рождените дни и Коледа?

- Не, не. Това правя само с няколко човека, даже не с всичките си приятели. Поздравявам родителите и братята си.... Дори сестра си не поздравявам. Това обаче не пречи на уважението. С Абрамович общуваме чудесно.

- Миналата година в Самара за първи път пробвахте водка...

- В Самара ли беше?

- Да, на мача Криля Советов - ЦСКА. Сега работите в страна, където са популярни бирата, джинът и уискито. Харесвате ли някоя от тези напитки?

- Аа да, в Самара! Но аз не пия. Не съм руснак или британец, които се славят с известното "и да паднем, и да бием, пак ще се напием". Предпочитам чаша, две вино. При пътуване из Русия има традиция да се вдигат тостове с водка. Руснаците могат да надигнат чашата и да изпият всичко на екс. Аз - не. Отпивам малки глътки и давам останалото на съседа си по маса.

- Какво място заема музиката във вашия живот? Слушате ли я в самолета, колата, работния кабинет или вкъщи?

- В самолет се подготвям за мач, правя си някакви записки, гледам DVD или чета книга. За музика не ми остава много време. На младини слушах повече, но остарях. Какво именно? Когато бях млад, трябваше да се избира между "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс". На мен повече ми харесваха "Стоунс".

- През април се навършиха 3 г. от подписването на договора ви с националния тим на Русия. Разкажете за най-запомнящата среща, която сте имали през това време.

- Имах две лични срещи и един телефонен разговор с лидери на Русия - бивши и настоящи.
Случайно се видях с Горбачов на летището. Имахме приятен 15-минутен разговор на кафе и след това трябваше да тръгваме. По време на европейското миналата година ми се обади Путин. Мисля, че беше преди мача с Холандия, но не съм сигурен. Поговорихме за футбол и той ми пожела успех. След европейското се видях и с Медведев. Обядвахме в неформална обстановка и няколко часа си говорихме интересно.

- Финансовата криза засегна много хора във футбола. Отрази ли се и на вас?

- Когато по света има криза или други подобни проблеми, много врати се затварят. За да се отворят, трябва да се положат усилия. Във футбола това е добра възможност да се прояви креативност и да се направят изводи. Например - не можем вече да отделяме големи суми за покупки на футболисти, значи ще развиваме млади играчи. Очаквам, че заради кризата да израсне добро поколение.

- Неотдавна получихте званието почетен треньор на Русия. Благодарение на него можете да разчитате на пенсия и безплатен градски транспорт.

- Не ми казаха за това нещо! Супер, мога да се кача на метрото и да не похарча една рубла. Въпреки че не ми е жал за нея, благодаря, че ме уведомихте.