Някак не е редно в царството на спомените да се правят каквито и да е било неуместни класации. Събитията са отминали и няма смисъл да се подреждат в определен ред. А естествено - би било и субективно. В тази поредица се писа за много значими двубои.

И все пак, ако трябва да бъде посочен един, който да бъде пръв сред равни, то това ще е полуфиналният мач за КЕШ през 1982 година между ЦСКА и Байерн Мюнхен. Това е безспорният мач на мачовете, игран някога на български стадион. Уникален, спиращ дъха трилър, страхотен спектакъл, умопомрачително зрелище, могат да бъдат направени още дузина точни квалификации за това, което се случи на 7 април 1982 година на стадион “Васил Левски”.

Ако има десет критерия, по които да се дава оценка на мач, този би получил максимален рейтинг във всяка графа. Полуфинал от най-престижния турнир, голям брой красиви голове, невероятни обрати, страхотен футбол, гореща публика, огромен залог. Истинско стълпотворение от фактори, които водят към величието. И наистина този мач е най-великият.

ЦСКА сътвори чудото - в 18-ата минута на таблото свети резултат 3:0. Вкарват Георги Димитров в 7-ата минута, Цецо Йончев в 12-ата, Ради Здравков в 18-ата. След третия гол легендата Паул Брайтнер нервно си вдига фланелката, което на боксов език е нещо като хвърляне на бялата кърпа. И наистина ефектът от трите нокдауна е точно такъв. Никога в своята история баварският колос не е изпадал в такава жалка ситуация само за 18 минути. Трудно може да се намери и аналог в цялата история на турнира. Все пак фазата е полуфинал и се предполага, че до 18-ата минута може и да няма голово положение.

Началото на епопеята поставя капитанът Георги Димитров. Йончев изпълнява корнер, топката е отбита от баварската защита, но Стойчо Младенов отново я отправя в наказателното поле, където Джеки я забива в мрежата зад вратаря Мюлер. Пет минути по-късно Йончев върти топката над стената и стражът отново гледа безпомощен. А след още шест минути ошашавеният Мюлер дори не реагира при удара от бялата точка на Радослав Здравков. Най-точното определение за този момент е - ЦСКА постави на колене баварския колос. Да, на колене и безпомощно лазещ. Германците са объркани, отчаяни, обезкуражени. Те не знаят дали това, което им се случва, е истина. Румениге се разхожда с блуждаещ поглед по терена и като че ли само в Брайтнер е останала някаква искрица гордост.

И започва следващият епизод от драмата с елементи на древногръцка трагедия. Гостите тръгват напред и се възползват от еуфорията на “червените”. Головете падат толкова лесно, че за играчите на ЦСКА изглежда като приказка да отбележат още и още. Но се случва обратното. “Байерн” връща две попадения и мачът става коренно различен. В началото на второто полувреме отново си проличава кой е по-силният отбор на терена, след като Йончев се оказва толкова бърз и за защитата, и за вратаря и пронизва с диагонален удар мрежата за четвърти път. Съспенсът в мача е довършен с трети гол на “Байерн” и така се поставя поантата на зрелище, което повече няма да бъде видяно на български терен.

Ако трябва да бъде посочен играч на мача, то това безспорно ще е Георги Димитров, който макар и само на 23 години вече е доказана марка в световния футбол.
“Бяхме напомпани със самочувствие - си спомня големият капитан 31 години по-късно. - Всички приписват тогавашните успехи на треньора и на играчите, но трябва да се отдаде дължимото на две големи фигури - председателя на дружеството Георги Христов и шефа на футбола Никола Миланов. Те ни дадоха самочувствието, че играем за голям клуб и можем да побеждаваме големи отбори. Питате какво съм правил в наказателното поле при първия гол. Наречете го интуиция, наречете го четене на играта, но аз винаги съм усещал ритъма на събитията.  Видял съм удобен момент, бил съм на точното място. Когато вкарах на Франция, аз дори не разбрах как е станало. Това са моменти, които не могат да се обяснят. Преди няколко години се срещнах с легендата Мишел Идалго. От него чух - от обяснение се нуждаят само загубите, победите нямат нужда от думи. Мисля, че това казва всичко за нашите успехи. Дали сме били достойни за европейски шампиони? Със сигурност не сме били, нещо ни е липсвало. Вероятно постоянство. Не сме били достатъчно голям отбор, за да покорим европейския връх.”

 Джеки както обикновено е критичен, но истината е, че ЦСКА се разминава с уникалния шанс да вземе купата на европейските шампиони. “Байерн” побеждава с 4:0 на реванша, но не е онзи бляскав отбор от 70-те години, когато печели трите поредни корони в КЕШ. Неслучайно от следващия сезон в Мюнхен правят чистка и поставят началото на нов успешен тим. А на финала баварците отстъпват в един невзрачен мач на “Астън Вила” с 0:1.
Западногерманските медии са шокирани от случилото се в София. Отзивите са умопомрачителни. Показателно изречение от дописката на ДПА: “ ЦСКА е много силен отбор, но трите гола, които допусна, могат да донесат проблеми на българите, ако подценят реванша.”
Забележете - българите да подценят реванша! “Билд” пише: “Това беше един криминален роман. Хьонес и Брайтнер спасиха “Байерн”, не вярвахме на очите си, когато стана 0:3. Никога досега не се беше случвало шампион на Германия да губи с 0:3 за толкова кратко време.”

Държавната телевизия Цет Де Еф също набляга на уникалния развой на събитията в началото на мача с познатото “не вярвахме на очите си”. Да, наистина не беше за вярване, но се случи. Има го и завинаги ще остане. Както и героите от епопеята. На вратата е Георги Велинов, който е с главната заслуга да се стигне до този етап на турнира, след като опазва мрежата суха срещу “Ливърпул” в четвъртфинала. В защитата по фланговете са Краси Безински и Методи Томанов, който е заменен през второто полувреме с офанзивния Альоша Димитров. В центъра на отбраната най-великия мач в общата си кариера правят братя Димитрови - Динко и Георги. Георги Илиев е опорният халф, но освен че разбива германските атаки, намира начин да подаде брилянтен пас към Ружди Керимов, което води до дузпата за нарушение срещу Стойчо Младенов. Керимов, героят от Нотингам, напуска рано мача, още в 40-ата минута, заменен от Сашо Александров. Радослав Здравков както винаги е навсякъде по терена. А нападателите Стойчо Младенов, Никола Велков и Цецо Йончев разнищват с набезите си баварската отбрана. Това са хората, написали най-славната страница в историята на ЦСКА.