Преди 35 години един скромен тим стана хит в родния футбол. Той елиминира Левски за купата, след което стига до дузпи срещу ЦСКА насред София. Отдавна Чепинец Велинград не е някакъв фактор, но тогава бе един от най-известните тимове у нас. И то за доста време.

Приказката започва на 10 декември

1977 година, когато на 1/16-финал във Велинград Ботев (Ихтиман) е разгромен с 4:2 след голове на Орлин Кадьов, Николай Сестримски-Панса, Спас Иванов и Митко Ваклинов. Седмица по-късно с 4:3 е елиминиран и Етър (Велико Търново), като в неговите редици личи и името на Георги Василев-Гочето, един от най-успешните български треньори. Два пъти се разписва Иван Благов, а по веднъж Сестримски и Иванов.

Следващият съперник е тимът на Сливен, като мачът е в Чирпан на 11 февруари. В 39-ата минута Спас Иванов отправя свиреп удар, който обаче е отразен от Стоян Йорданов. Притичва Николай Сестримски и открива. Двата отбора обаче се изнервят. В 80-ата минута съдията Димитър Попов вдига втори жълт картон на Цонко Симеонов. Сливенци започват бурен протест. Националът

Николай Арабов бута рефера, той пада на земята, след което го гони. Следва напускане на терена. Наказанията са свирепи. 4:0 за Чепинец, 5 години изключване за Сливен от турнира за купата. Арабов отнася 1 година наказание, Симеонов - 3 мача, Йордан Христов и Марин Михалев - по 1. Треньорът Серги Йоцов се отървава с предупреждение, Радия Дойчев е разжалван като капитан на тима, а се предлага и закриване на футболната секция към Сливен.

Жребият обаче е жесток спрямо Чепинец. На 1/4-финала му се пада шампионът и носител на купата Левски-Спартак. БФФ назначава мачът да се играе на 18 февруари в Карлово. Навръх 105-ата годишнина от обесването на Васил Левски.

Чепинец тръгва за Карлово, воден от счетоводителя в дружеството Иван Кормушев. Настанява се в хотела, но след няколко часа идват столичани. Иван Вуцов е категоричен, че двата тима не могат да са на едно място. И футболистите от Велинград са натирени в Сопот. Тръгват, без да правят скандали. В деня на мача двата отбора се събират пред паметника на Васил Левски и капитаните Никола Кьосов и Кирил Ивков поднасят венец. Столичани обаче закъсняват с половин час, за да покажат кой е фаворитът.

На 18 февруари стадионът в Карлово е претъпкан. Камерите на БНТ са по козирката, защото няма къде да бъдат поставени сред публиката. От Велинград се изсипва почти цялото население 6-7000 души, а със специален влак от София идват и около 5000 левскари.

Мачът започва нормално за столичани. Още в 16-ата минута Иван Тишански само преминава центъра и със свиреп удар от над 30 метра открива. Това успокоява съотборниците му. Играчите на Чепинец обаче успяват да се върнат в мача и започват доста остро да атакуват. Остават само три минути, когато Николай Сестримски успява да прехвърли Стефан Стайков и чудото е налице. Чепинец изравнява. Герой в продълженията обаче става Стефан Аладжов, който избива от голлинията удари на Сестримски и Иван Благов.

Идва рулетката на дузпите. При тях Войн Войнов и Йордан Йорданов от столичани пропускат, докато всички от Чепинец вкарват. Сините се прибират с наведени глави в съблекалнята, а играчите от Велинград обират аплодисментите на публиката. Миналата година излиза уникалната книга "85 години футбол в Чепинско" на Иван Делиев, Филип Устабашиев и Георги Дишлянов, където е отбелязано, че този мач е и остава върхът в историята на клуба. А агитката на другите отбори започват да скандират "Кой предаде Левски? Чепинец!" в чест на невероятния успех.

Към Велинград тръгва цяла колона от автомобили и автобуси с развети знамена. Футболистите са посрещнати от целия град на площада и лично от кмета Георги Шуманов. Играчите са занесени на ръце до ресторант "Бор", където е заслуженият банкет. И всичко това се случва дори преди началото на пролетния полусезон в "Б" група.

Приказката на Чепинец свършва през май. И отново след дузпи. Този път съперник е другият гранд - ЦСКА. Софиянци отказват да играят в Ихтиман и Пловдив и вместо на неутрален терен мачът е насрочен за "Васил Левски". На 6 май, или само 4 дни преди него, велинградчани правят 2:2 у дома с Розова долина. Бесни, привържениците им режат гредите на стадиона. Реакцията е светкавична. Треньорът Борис Чолев е уволнен и отива в Гоце Делчев, а на негово място е сложен Христо Илинов. От пловдивския Ботев като консултанти идват Иван Глухчев и Виден Апостолов. Глухчев е бивш играч на Чепинец.

Тимът от Велинград отново се държи повече от достойно срещу ЦСКА на 1/2-финала. Редовното време завършва 0:0. В 115-ата минута Георги Денев нахлува в пеналта и е съборен, а Йордан Жежов дава дузпа. В последните секунди обаче е отсъден пряк свободен удар пред наказателното поле. От него Орлин Кадьов пронизва Борис Манолков за 1:1. И отново идват дузпите.

Треньорите предварително са говорили с тези, които са ги изпълнили в Карлово. Проблем обаче идва с петия изпълнител, защото Сестримски вече е сменен от Юксел Кадьов. Красимир Караасенов и Йордан Илиев отказват и със задачата се нагърбва вратарят Тошко Арсов. Той е командирован от ЦСКА и пропуска решителния пети удар. От яд разкъсва фланелката си. Според очевидци армейски генерал Добри Джуров от яд си тръгва в края на редовното време.

ЦСКА обаче така и не печели купата. Тя отива при Марек (Станке Димитров) след онзи феноменален удар на Севдин в 30-ата минута от 30 метра за 30-ата годишнина на “червените”.

► ЧЕПИНЕЦ - ЛЕВСКИ-СПАРТАК 5:3 (след изпълнение на дузпи)

18 февруари 1978 г. Карлово, стадион "Васил Левски". Съдия: Ст. Попов.

1:0 Иван Тишански (16), 1:1 Николай Сестримски (67), 2:1 Митко Ваклинов, 2:1 Войн Войнов удря греда, 3:1 Орлин Кадьов, 3:2 Емил Спасов, 3:2 Тодор Филипов спасява удара на Йордан Йорданов, 4:2 Любомир Филипов, 4:3 Иван Тишански, 5:3 Спас Иванов.

ЧЕПИНЕЦ: Тодор Филипов, Илия Попов (93-Любомир Филипов), Антон Мицев, Йордан Илиев, Никола Кьосов, Димитър Муртин (67-Красимир Симеонов), Орлин Кадьов, Митко Ваклинов, Спас Иванов, Николай Сестримски, Иван Благов. Старши треньор: Борис Чолев.

ЛЕВСКИ-СПАРТАК: Стефан Стайков, Пламен Николов, Иван Тишански, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Николай Грънчаров, Войн Войнов, Георги Тодоров (64-Христо Присадников), Йордан Йорданов, Стефан Павлов (77-Димитър Енчев), Емил Спасов. Старши треньор: Иван Вуцов.

Една от най-колоритните фигури в тима на Чепинец е шофьорът на автобуса Никола Голомеев. Той отговаря за возилото, марка "Рено Кароса". По това време доста голяма рядкост в България.

На тръгване към Карлово той спира на железопътен прелез и се обръща към отбора: "Момчета, имам чувството, че днес ще спечелим с дузпи!" Повечето от играчите така и не му вярват, но след мача всички се сещат за предсказанието на Голомеев.

Прибирането във Велинград обаче носи нови емоции. Около автобуса са се скупчили шестима представители на ромската махала в града, които подкрепяли Чепинец в Карлово. Няма обаче как да се приберат обратно. Тогава идва гениалната идея те да бъдат сложени в багажното отделение, което е точно под салона на играчите. Водачът на отбора дава разрешение, а Голомеев врътва ключа, за да не изпаднат по пътя.

Еуфорията във Велинград обаче е толкова голяма, че всички забравят за пътниците. Автобусът сваля отбора пред халите, а Голомеев го закарва пред дома си, където нощува. И тръгва към купона в ресторант "Бор". След близо два часа шофьорът изтръпва, като се сеща, че има още несвален багаж. Взима такси и спешно се прибира. Отваря багажника, от който се изнизват запалянковците, доста премръзнали. Все пак е средата на февруари, а в планинския град не е толкова топло.

Голомеев обаче продължава с ясновидството си. Преди мача с ЦСКА на 1/2-финала той отново прави точната прогноза, че отново ще има дузпи, но този път Чепинец ще загуби.

Доста интересни резултати записва Чепинец преди епохалната си победа над Левски за купата. Според книгата "85 години футбол в Чепинско" тимът губи два пъти с 1:8, но не срещу слаби съперници, а срещу национали.

Първата проверка е на 13 февруари, когато велинградчани се изправят срещу националния отбор на България, воден от Цветан Илчев. Той се готви за евроквалификация срещу Шотландия в Глазгоу. Тимът е настанен в базата на Министерския съвет.

Два дни след това Чепинец се изправя и срещу най-силния тим в Източна Европа Динамо (Киев), който вече по традиция се готви на високопланинската база в Белмекен. Това е любимото място на треньора легенда Валерий Лобановски. В състава му са повечето национали на СССР, предвождани от Олег Блохин. И логично срещата отново завършва с 8:1 в полза на гостите. Голът е вкаран от Спас Иванов, а Митко Ваклинов пропуска дузпа.

След този мач остра криза от апандисит получава капитанът на динамовци и национал на СССР Виктор Демяненко. Той е опериран по спешност в болницата във Велинград. Отборът се прибира в Киев без него.

В момента Чепинец се намира на 13-ото място в Югозападната "В" група след края на есенния полусезон. Отборът се стабилизира доста трудно, след като преживя доста бурни години по времето, когато бе собственост на скандалния бивш депутат и екскмет на града Фидел Беев. Единствено намесата на настоящия градоначалник и легенда в родните ски Иван Лебанов го спаси от закриване. Дълго време нямаше как да се ползва и стадионът, защото той бе взет на концесия от Беев и тимът бе натирен от него.

Любопитен факт е, че през лятото на 1978 година Чепинец също завършва на 13-о място, но в Южната "Б" група и едва се спасява от изпадане.

На заседание на футболната секция под председателството на Димитър Малев представянето на отбора е определено като задоволително. Освободени са треньорът Христо Илинов и консултантите Иван Глухчев и Виден Апостолов. Стефан Йорданов е наказан за 1 година.

Снимка: Книга "85 години футбол в Чепинско"